2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
гр.София, 10 май 2018 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на
Република България, петчленен състав, в закрито съдебно заседание
на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: 1. Маруся Димитрова
2. Борис Илиев
3. Благовеста Липчева
4. Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 54/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.135 ал.4 АПК.
Образувано е по спор между Административен съд – Шумен и Районен съд – Шумен кой от тях се явява компетентен да разгледа подадената от Й. Х. М. искова молба срещу П. на Р. Б., с която е предявен иск за заплащане на сумата 25 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди.
Исковата молба е адресирана до Административен съд – Шумен. В нея са изложени са твърдения, че Софийска районна прокуратура наложила принудителна административна мярка „забрана за напускане на пределите на Р. Б.” на Й. М., която имала действие докато същият търпял наложеното му наказание „лишаване от свобода”. На 24.10.2017 г. ищецът бил освободен поради изтърпяване на наказанието, за което прокуратурата била уведомена. Тя следвало незабавно да отмени наложената мярка, но не сторила това. Мярката не била отменена дори след подадено изрично заявление от ищеца, а съществуващото без основание ограничение на свободното му придвижване му причинявало вреди, състоящи се в постоянен стрес и влошаване на здравословното му състояние. При така изложените фактически твърдения Й. М. претендира П. на Р. Б. да бъде осъдена да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправното бездействие, в размер 25 000 лв.
По молбата е образувано административно дело № 12/ 2018 г. по описа на Административен съд – Шумен, който с определение 22.01.2018 г. прекратил производството пред себе си. Приел, че не е сезиран с иск за обезщетяване на вреди, причинени при или по повод на административна дейност. Исковата претенция се основава на твърдения за вреди, причинени с действия на правозащитен орган, а компетентни да се произнесат по такава претенция са общите съдилища. Делото било изпратено по компетентност на Окръжен съд – Шумен, който, с определение от 26.01.2018 г. го препратил на Районен съд – Шумен съобразно правилата на родовата подсъдност.
Пред Шуменски районен съд по исковата молба е образувано гр.д.№ 441/ 2018 г. С определение от 12.04.2018 г. този съд също прекратил производството по нея пред себе си, тъй като приел, че искането на Й. М. не е за обезщетяване на вреди, произтекли от правозащитна дейност. Вредите се твърдят като причинени с бездействие да се отмени принудителна административна мярка, законовите основания за налагането на която са отпаднали. Както налагането, така и отмяната на принудителни административни мерки, съставлява административна дейност и компетентен да постанови обезщетяване на вредите от нея е административният съд. Районният съд повдигнал с прекратителното си определение спор за компетентност между него и Административен съд – Шумен, въз основа на който акт е образувано настоящето производство.
Петчленният състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд приема, че компетентен да разреши спора е Шуменски районен съд.
Съобразно твърденията на ищеца, принудителната административна мярка „забрана за напускане на пределите на Р. Б.” е наложена спрямо него от прокурор от Софийска районна прокуратура по повод повдигнато обвинение по сл.д.№ 328/ 2006 г. на НСлС. Наказателното производство е приключило с осъждане на ищеца, а наложеното му наказание е изтърпяно. При тези твърдения принудителната мярка е взета от прокурора в изпълнение на правомощията му по чл.68 НПК – във връзка с воденото наказателно производство. Без значение е обстоятелството, че съгласно ЗБДС мярката се изпълнява от органите на МВР – те действат при условията на обвързана компетентност и не могат да не изпълнят прокурорското постановление. Както налагането на мярката, така и отмяната й, се извършват по реда и при предвидените в НПК предпоставки. Следователно (при твърденията на ищеца) бездействието да се отмени мярката е във връзка с осъществена от държавни органи правозащитна дейност. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д.№ 3/ 2004 г., ОСГК, обезщетението за вреди при незаконно упражнена правозащитна дейност се определя глобално. Съдът не взема предвид кое конкретно действие какви вреди е причинило, а определя интегрално обезщетение. Все по същите съображения, когато са търпени вреди от незаконно обвинение, обезщетяват се не само те, но и вредите от взетата по отношение на обвиненото лице мярка за неотклонение. Изложеното обяснява тенденцията в съдебната практика винаги, когато вредите са причинени от правозащитен орган във връзка с предприето наказателно преследване, исковете за обезщетяването им да бъдат разглеждани от общия съд по реда на ГПК. Без значение е, че незаконното бездействие в случая е да се отмени административна мярка – тя се твърди като взета във връзка с осъществено наказателно преследване срещу ищеца, съответно бездействието за отмяната й също е във връзка с наказателното преследване. Административният съд е компетентен да разглежда искове за обезщетяване само на вреди, произтекли от административна, а не от правозащитна дейност.
По изложените съображения петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадената от Й. Х. М. искова молба срещу П. на Р. Б., с която е предявен иск за заплащане на сумата 25 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, е Шуменски районен съд.
На Административен съд – Шумен да се изпрати препис от определението за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
3. 4.