4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 29 май 2018 г.
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГЪРБАТОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
МАРИО ДИМИТРОВ
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева дело № 15/2018 г. – А, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между районния съд в гр.Добрич и административния съд в гр.Добрич по отношение на подсъдността на подадена жалба от Д. Т. В., с адрес в [населено място], срещу отказ на О.д. „З.” Д. за сключване на договор за замяна на недвижими имоти въз основа на Заповед № 46-342/25.02.2009 г. на министъра на земеделието и храните, обективиран в писмо с изх. № РД-05-818 от 25 април 2017 г.
С определение № 153 от 18 май 2017 г., постановено по адм.д. № 268/2017 г. по описа на административния съд в гр.Добрич, е прекратено производството по образуваното пред този съд дело и то е изпратено по подсъдност на районния съд в гр.Добрич. Изложени са съображения, че с разпоредбата §19, ал. 1 ПЗР АПК (ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г.), индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, както и отказите за издаването им, с изключение на тези на министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Обжалваният отказ в случая е на директора на ОД „З.“ Д., предвид което съдът е намерил, че делото не му е подсъдно и следва да бъде прекратено, като жалбата се изпрати на компетентния да я разгледа районен съд в гр.Добрич.
С определение № 97 от 12 януари 2018 г., постановено по гр.д. № 1649/2017 г. районният съд в гр.Добрич е приел, че делото не му е подсъдно. Съобразено е, че въз основа на заявление № АО-05-802148/26.11.2008 г. от Д. Т. В. до ОД „З. и г.“, [населено място] е започната процедура по извършване на замяна на земеделски земи от Държавния поземлен фонд със собствени на В. земеделски земи по реда и условията на чл. 24г ЗСПЗЗ и чл. 36 ППЗСПЗЗ. Преписката, образувана въз основа на това заявление, е постъпила за разглеждане в Министерството на земеделието и храните под № 66-8040/20.12.2008 г. Със заповед № 46-342/25.02.2009 г. на министъра на земеделието и храните е разрешено извършване на замяна на 67 дка земеделски земи от Държавния поземлен фонд, находящ се в землището на [населено място], общ. Б.. С писмо от 5 март 2009 г. В. е уведомен, че замяната е разрешена, като той следва да се яви в седмодневен срок от получаване на писмото в областната дирекция с оглед набавяне на необходимите документи за сключването на договора. На 24 март 2009 г. образуваната преписка е била предадена на следовател от О. – [населено място] за нуждите на досъдебно производство № 30/2009 г. по описа на НСлС. След връщането на преписката на ОД „З.“ [населено място], жалбоподателят В. е уведомен с писмо от 25 април 2017 г. на директора на ОД „З.“, предмет на спора, че към момента административният орган не разполага със законови правомощия да сключи договор за замяна на земеделски земи, въз основа на подаденото от него заявление. Предвид тези обстоятелства съдът приема, че отказът не представлява индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ, или отказ да бъде издаден такъв, годен да бъде обект на съдебен контрол за законосъобразност по АПК. От друга страна, жалбата на В. е насочена срещу бездействието на длъжностно лице да изпълни влязъл в сила административен акт от органа по чл. 271, ал. 1 АПК, което изключва компетентността на гражданските съдилища.
Настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на административния съд Добрич по следните съображения:
С подадената в административния съд в гр.Добрич жалба, с която е наченало производството пред този съд, В. е посочил, че в случай, че писмото на директора на ОД „З.“, с което отказано сключването на договор за замяна, няма характера на индивидуален административен акт, то жалбата му следва да се счита насочена срещу проявеното от административния орган бездействие да изпълни Заповед № 46-342/25.02.2009 г. на министъра на земеделието и храните, и евентуално срещу бездействието за изпълнение на влязъл в сила административен акт от органа по чл. 271, ал. 1 АПК. От съображенията на жалбоподателя и от развитите по-нататък в жалбата искания, следва да се заключи, че предмет на жалбата е било именно изпълнението или неизпълнението на Заповед № 46-342/25.02.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която се разрешава да бъде извършена замяна на земеделски земи от държавен поземлен фонд със земеделски земи, собственост на В., подробно описани в заповедта. Посочената заповед носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 267 АПК, на изпълнение по реда на същия кодекс подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодекс или друг закон. Сред подлежащите на принудително изпълнение актове, разпоредбата на чл. 268, т. 1 АПК предвижда индивидуалните или общите административни актове. Процесният административен акт обективира непарично притезателно право на жалбоподателя В. срещу държавен орган, поради което той не попада сред изключенията за неприложимост на административнопроцесуалните правила за изпълнението му, визирани в чл. 269, ал. 1 и 2 АПК, и подлежи на принудително изпълнение по реда на глава XVIII, раздел IV на АПК. Следователно, с жалбата (квалифицирана от съда като искова молба), В. претендира последиците на субективни права, които образуват съдържанието на административно по характер правоотношение, породено от индивидуален административен акт – заповедта на съответния ресорен министър, което се развива между жалбоподателя и административния орган, чието бездействие се твърди. Изложените съображения, както и обстоятелството, че в конкретния случай жалбоподателят търси съдебна защита срещу бездействието на съответния орган, обуславят подсъдността на делото на административните съдилища, които независимо от положителния извод за подсъдността на жалбата, следва да извършат служебна проверка съобразно кой административнопроцесуален ред следва жалбоподателят да реализира търсеното от него право – този на административното съдопроизводство или на изпълнителното производство по АПК и на тази основа да формират извода си за допустимостта на образуваното съдебно производство.
Въз основа на изложеното, смесеният състав на Върховният административен съд и Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалба с вх. № ПО-07-818 от 9 май 2017 г. по регистъра на О.д. „З.“ [населено място], подадена от Д. Т. В., с адрес в [населено място], е административен съд Добрич.
ИЗПРАЩА делото на същия съд за разглеждане на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
3. 4.