– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
гр. София, 25 юни 2018 година.
Върховният касационен съд и Върховния административен съд, смесен петчленен състав, в закритото заседание на 11.06.2018 (единадесети юни две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Донка Чакърова
Борис Илиев
Димитър Димитров
Емил Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 48 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК и е образувано по повод на спор за подсъдност между Окръжен съд Враца и Административен съд Враца за това, кой от тях е компетентен да разгледа подадената от М. Ц. Н. жалба с вх. № 9400-196-34/15.01.2018 година.
С посочената жалба вх. № 9400-196-34/15.01.2018 година М. Ц. Н. е обжалвал заповед № РД-18-ДС-84/22.12.2017 година на О. у. о. В., издадена на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА, чл. 6, ал.3 и чл. 7, ал. 2 от ЗОСОИ в частта й, с която е оставено без уважение искането му за обезщетение за отнет имот, представляващ градина от 8000.00 м2, намираща се в УПИ № І, ІІ, ІІІ, ІV и V, с пл. № 62 по плана на [населено място], област В. по реда на чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ.
Първоначално жалбата е била подадена до Окръжен съд Враца, който не е образувал производство по нея, а с разпореждане от 18.01.208 година я е изпратил на Административен съд Враца. Пред втория съд е било образувано адм. д. № 49/18 година. С протоколно определение от 21.03.2018 година І-ви състав на Административен съд Враца е приел, производството по адм. д. № 49/2018 година трябва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Окръжен съд Враца. Съдът се е мотивирал с това, че актът, който е предмет на обжалване бил издаден на основание чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 2 от ЗОСОИ като е оспорен в частта му, с която е отказано обезщетение. Съгласно чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ отказите на областните управители и ръководителите на ведомства да удовлетворят искането за обезщетение или начина за обезщетение подлежали на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването им по реда на ГПК пред съответния окръжен съд. Самата жалба била адресирана до Окръжен съд Враца и е била изпратена от областния управител в посочения съд. Последният обаче не бил образувал производство, а с разпореждане на разпределящия жалбата е била препратена на Административен съд Враца. Затова не били налице основанията за повдигане на спор за подсъдност, тъй като в Окръжен съд Враца не било образувано производство и не е било налице произнасяне относно подсъдността. Доколкото в специалния закон, въз основа на който била издадена обжалваната заповед изрично бил определен реда на обжалването и компетентния съд Административен съд Враца не разполагал с компетентност да се произнесе по жалбата.
Пред Окръжен съд Враца е било образувано гр. д. № 170/2018 година. С определение № 235/26.03.208 година съставът на Окръжен съд Враца е приел, че заповедите, с които компетентните административни органи се произнасяли по чл. 6 от ЗОСОИ, представлявали индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което споровете за тяхната законосъобразност били подведомствени на административните съдилища, предвид разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от АПК. Създавайки разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ и определяйки родовата подсъдност на жалбите против актовете на областните управители и ръководителите на ведомства, относими към удовлетворяване на искането за обезщетение и начина на обезщетяване законодателят бил постановил разпоредба противоречаща на посочената по-горе,определяща подведомствеността за разглеждане на законосъобразността на индивидуалните административни актове. След създаването на административните съдилища не съществувала възможност за разглеждане в окръжните съдилища на спорове от административен характер, отнасящи се до законосъобразността на индивидуалните административни актове, както и поради липсата на родова компетентност, нямало възможност за образуването на дела от административен характер по реда на АПК. Очевидно се касаело до законодателен пропуск, който следвало да намери бъдеща правна регламентация.
С оглед на това съставът на Окръжен съд Враца е приел, че не се касае до гражданско правен спор, който да е от компетентността на гражданските съдилища и е повдигнал спор за подсъдност между него и Административен съд Враца.
Настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд Враца.
Съгласно чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ оценките и установените квоти по чл. 6 ал. 5 от ЗОСОИ, както и отказите на областните управители и ръководителите на ведомства да удовлетворят искането за обезщетение или начина за обезщетяване подлежат на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването им по реда на ГПК пред съответния окръжен съд, а тези на министрите-в същия срок пред ВАС, като мълчаливите откази могат да се обжалват до 31.03.2000 година. Видно от текста на разпоредбата с нея не се създават два различни процесуални реда за оспорването на посочените в нея актове, а само е предвидена различна подсъдност за това, която е съобразена с оглед на това кой е издалия акта орган. Разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е придобила посочената редакция при последното й изменение, обнародвано в ДВ бр. № 9/01.07.2000 година. Към този момент действа ЗВАС (отм.) като съгласно чл. 5, т. 1 от този закон ВАС разглежда жалбите и протестите срещу актовете на МС, министър-председателя, заместник министър-председателите, министри, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на МС, актовете на областните управители, както и други актове, посочени в закон. С разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е създадено отклонение от това правило като е предвидено, че в посочените в нея случаи актовете издадени от областните управители подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд. Последният обаче не разглежда спора по реда на ГПК, тъй като от тълкуването на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ следва, че посоченото в нея: „по реда на ГПК”, се отнася само до начина на съобщаването на съответния акт, но не и до реда за оспорването му. Заповедите, с който компетентните административни органи се произнасят по чл. 6 от ЗОСОИ, както и отказите имат характера на индивидуални административни актове, поради което производството по оспорването им пред съответния окръжен съд е административно такова и се развива по установения в ЗАП (отм.) процесуален ред.
След приемането на АПК и отмяната на ЗВАС и ЗАП заповедите, с който компетентните административни органи се произнасят по чл. 6 от ЗОСОИ, както и отказите продължават да имат характера на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което споровете за тяхната законосъобразност са подведомствени на административните съдилища, предвид разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от АПК. Съгласно § 4 от ПЗРАПК административните съдилища започват да образуват дела от 01.03.2007 година, като образуваните преди влизането в сила на кодекса административни производства в районните и окръжните съдилища, както и във ВАС се довършват по действащия до този момент ред. В тази връзка с § 2, т. 1 и т. 2 от ПЗРАПК, считано от 01.03.2007 година, са отменени ЗАП и ЗВАС. Също така е извършено изменение на редица нормативни актове, с цел същите да бъдат съобразени с предвидената АПК подведомственост и подсъдност, като съгласно § 142 от ПЗРАПК дял трети „Производства пред съда”, § 2, т. 1 и § 2, т. 2-относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред”, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1-относно замяната на думата „окръжния” с „административния” и замяната на думите „Софийския градски съд” с „Административния съд – грд София”, влизат в сила от 01.03.2007 година. Пропуснато е обаче да бъде изменена разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ като думата „окръжния” бъде заменена с „административния” поради което разпоредбата е в конфликт с чл. 128, ал. 1 от АПК и подлежи на тълкуване с оглед изясняването на точния й смисъл. Буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ би имало за последица подведомственост на окръжните съдилища по жалби срещу актовете по чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ, както и срещу отказите да бъде удовлетворено искането за обезщетение или за начина на обезщетение, в случаите когато те са издадени от областни управители или ръководители на ведомства. Окръжният съд обаче е в системата на общите съдилища, на които са подведомствени производствата по искови дела, неискови производства по спорна и безспорна съдебна администрация, както и охранителните производства. Преди влизането в сила на АПК на окръжните съдилища по силата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от ЗАП (отм.) са били подведомствени и споровете за законосъобразността на индивидуалните административни актове. Затова към момента на приемането и влизането в сила разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ не е имала за цел да създаде подведомственост на съда по посочените в нея спорове, различна от общата такава. Предназначението й е било да определи правило за определяне на родовата подсъдност по тези спорове, в отклонение от установеното в чл. 36 от ЗАП (отм.) и чл. 5 от ЗВАС (отм.) такова. С отмяната на ЗАП е отпаднала общата подведомственост на окръжните съдилища по споровете за законосъобразността на индивидуалните административни актове и същата е преминала към новосъздадените административни съдилища. С оглед посоченото предназначение на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ не може да бъде прието, че в същата е изразена воля да бъде създадена специална подведомственост по посочените в нея спорове, която да е различна по отношение на установената в чл. 128 от приетия впоследствие АПК такава. Наистина не съществува пречка в определени случаи да бъде създадено правило, което да предвиди отклонение от общата подведомственост на административните спорове, като възложи разглеждането им на друг съд, различен от административния. Това обаче може да стане само с приемането на изрична правна норма в този смисъл, което в случая не е налице.
От горното следва, че разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ не съдържа воля на законодателя за възлагането на разглеждането на жалбите срещу актовете по чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ, както и срещу отказите да бъде удовлетворено искането за обезщетение или за начина на обезщетение, в случаите когато те са издадени от областни управители или ръководители на ведомства на окръжните съдилища, в отклонение от установената в чл. 128 от АПК обща подведомственост на административните съдилища. Поради това спорът по чл. 135, ал. 4 от АПК между Окръжен съд Враца и Административен съд Враца следва да бъде разрешен с оглед на характера на обжалвания акт на областния управител на област В.. Доколкото този акт е индивидуален административен такъв по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то по силата на чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК спорът за неговата законосъобразност са подведомствени на административния съд, който следва да се произнесе по него.
С оглед на горното компетентен да се произнесе по подадената от М. Ц. Н., срещу заповед № РД-18І-ДС-84/22.12.2017 година на О. у.област В., жалба с вх. № 9400-196-34/15.01.2018 година е Административен съд Враца, на който делото следва да бъде изпратено за разглеждане.
По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадената от М. Ц. Н. от [населено място] бърдо, [община], област В., [улица], срещу заповед № РД-18І-ДС-84/22.12.2017 година на О. у.на област В., жалба с вх. № 9400-196-34/15.01.2018 година е Административен съд Враца, на който делото да бъде изпратено за разглеждане.
На Окръжен съд Враца да се изпрати препис от определението за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.
3.
4.