1
6
П Р О Т О К О Л
София, 14 май 2018 година
Р-92
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 14 май 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА
и прокурора
сложи за разглеждане дело № 381 по описа за 2018 година,
докладвано от съдията ТОТКА КАЛЧЕВА
Производството е по реда на чл. 303 ГПК
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал.1 от ГПК и на поименното повикване в 10.14 часа, страните се представиха така:
Молител – [фирма] с управител П. Н. К. – редовно и своевременно призован с призовка на 26.02.2018 г. – за него се явява управителят П. К. и адвокат С.. Представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Ответник по молбата за отмяна – [фирма] – редовно и своевременно призован с призовка на 15.02.2018 г. – за него се явява адвокат И., преупълномощен от Адвокатско дружество „В., Ж. и партньори.
Адвокат С.: Да се даде ход на делото.
Адвокат И.: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което:
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА молбата за отмяна, както и отговор на молбата за отмяна.
Адвокат С.: Поддържам молбата за отмяна. Оттеглям искането по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 4 от ГПК. Оттеглям и представеното по т. 4 удостоверение № 365000-19380 от 15.06.2015 година на ОД на МВР – [населено място]. Представям и моля да приемете съдебно удостоверение от Окръжен съд Варна от 25.01.2018 година, от което се установява датата, на която е предявен искът по чл. 29 от Закона за търговския регистър. Представям списък на разноските. Нямам други доказателствени искания.
Адвокат И.: Поддържам писмения отговор. Не се противопоставям на оттеглянето. Не оспорвам представените с молбата писмени доказателства, но считам, че същите са неотносими. Считам, че днес представеното доказателство е неотносимо към спора, но не се противопоставям да се приеме. Представям и моля да приемете списък на разноските и доказателства за направените разходи. Представям и моля да приемете писмена защита. Нямам доказателствени искания.
По направените искания ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 381/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, в частта по заявеното искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 предл. 4 от ГПК, поради оттегляне на молбата в тази част.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРИЕМА представените и описани в молбата за отмяна писмени доказателства, с изключение на писменото доказателство по т. 4 – удостоверение от 15.06.2015 година, както и представеното в днешното съдебно заседание съдебно удостоверение от Окръжен съд Варна от 25.01.2018 година.
ПРИЛАГА по делото списъците за разноски на двете страни и приложените договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
Адвокат С.: Моля да уважите молбата по изложените в нея съображения. Искам да се спра на това, че по отношение на Д., която привидно е била представител на [фирма] с решение на Апелативен съд Варна № 39/01.03.2017 г. е констатирано, че вписаното обстоятелство е несъществуващо обстоятелство, в следствие на което и извършените от нея действия са процесуално недопустими и не е имала представителна власт, поради което моля да отмените определението и да върнете делото за ново разглеждан от Районен съд Варна. Моля да ни бъдат присъдени направените по делото разноски.
Адвокат И.: Подробни съображения срещу отхвърляне на молбата сме посочили в отговора на молбата за отмяна и моля да ги имате предвид при постановяване на решение. По този казус вече се произнесоха два състава на ВКС, Първо търговско отделение с постановени решения по т.д. № 2995/2017 г. и 179/2018 г. Тези състави с различни, до голяма степен противоречащи се мотиви приеха, че в настоящия случай е налице новооткрито обстоятелство, което е съществувало по време на висящността на въззивното производство, но поради необходимостта то да бъде установено по конкретен ред не е могло да бъде заявено в рамките на прекратеното производство, което пък от своя страна представлява основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В мотивите на решението по т.д. № 2995/2017 г. се приема, че макар в производството пред въззивния съд [фирма] да не е било надлежно представлявано, в случая не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Приема се, че депозираната от К. Д. молба за отказ на иска не материализира волята на дружеството и няма обвързващо значение за него, а несъществуващото обстоятелство, макар и вписано в Търговския регистър, няма действие спрямо дружеството. Според другия състав на ВКС по т.д. № 179/2018 г. текстът на чл. 141, ал. 6 от ТЗ и действието на вписването спрямо трето лице няма отношение към преценката на производството за отмяна, тъй като ненадлежното представителство не е било въведено като основание за отмяна по т. 5. Въпросът дали третото добросъвестно лице в мандатното правоотношение между страната и нейния представител нямало никакво значение. Приема се, че качеството на съда като трето добросъвестно лице не следва да се преценява като адресат на волеизявлението на ищеца за отказ от иска, а само като такъв на правните последици на решението по чл. 29 от ЗТР. Не сме съгласни със сочените в краткост мотиви. Няма спор в съдебната практика, а и в теорията, че отказът от иска е изявление от ищеца отправено до съда, с което се заявява неподдържане на иска, поради неговата неоснователност. Отказът от иска е процесуално действие на страната в процеса, чийто адресат е не друг, а точно съдът. Именно съдът се десезира със спора. След като изявлението на ищеца е насочено към съда, необяснимо е защо с тези решения се игнорира качеството му на адресат и съответно качеството му на трето добросъвестно лице. Процесуалните действия, сред които попада и отказът от иска, от името на юридическите лица се извършват от техните представители по закон. Това е ясно категоричен смисъл по чл. 30 ГПК, а такъв представител се явява управителят. Вписването на управителя по партидата на дружеството в Търговския регистър има конститутивно действие по отношение на всички трети добросъвестни лица. То е безусловно. Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. В случая ВКС не се ангажира със становище по въпроса дали съдът е трето добросъвестно лице и не се произнася по въпроса за овластяването, заличаването и тяхното действие. Отричането на конститутивното действие на вписването на управителя в Търговския регистър е с единствения довод, че то няма отношение към преценката на съда в производството за отмяна считаме за неправилно. Законодателят не поставя конститутивното действие на вписването под условие, включително и ако молителят основе претенциите си за отмяна на надлежно представителство. Текстът на чл. 141, ал. 6 от ТЗ е императивен и като такъв следва се прилага от всеки съд. След като вписването и заличаването на управителя на дружеството имат конститутивното действие считам, че нелогичен и неправилен е изводът, че конститутивното действие няма значение в настоящото производство. Напротив, има значение и то се изразява в това, че по отношение на всички трети добросъвестни лица К. Д. е била надлежен представител на [фирма] от момента на вписването, до момента на заличаването. Този факт не се променя с решението по чл. 29 ЗТР, тъй като това решение няма обратно действие. Без каквото и да било правно значение за основателността на молбата за отмяна е определението за прекратяване на делото е дали отказът от иска обвързва дружеството ищец и дали вписването в Търговския регистър на несъществуващо обстоятелство има действие по отношение на неговите права. Съгласно мотивите по т.д. № 179/2018 г. молбата за отказ на иска няма действие по отношение на дружеството. Дори и условно да се съгласим с това, възниква въпросът: При връщане на делото как следва да постъпи новия състав на ОС Варна с материализирания отказ от иск? Следва ли да го разгледа и да се произнесе по него, или просто да го игнорира като едно правно нищо? Безспорно възприето е в правната теория, че отказ от иска не може да бъде оттеглян. С оглед на това считаме, че няма как действието на този отказ от иск да бъде игнорирано и избегнато. Решението по т.д. № 2995/2017 г. извежда основанията за отмяна с доказателства за принадлежността на право на иска и допустимостта на иска в хипотезата на позитивно решение по чл. 29 ЗТР. Принадлежността на правото на иск и допустимостта на иска, съответно на правото на отказ от иск и допустимостта на отказа от иска са сред въпросите, касаещи надлежно упражняване на правото на иск, в това число материална и процесуалноправната легитимация на лицето, от което тези волеизявления изхождат. Това са въпроси относно наличието на положителни и липсата на отрицателни предпоставки до приключване на делото. В такъв случай след като въз основа на регистърното решение се приема, че е липсвала материална и процесуалноправна легитимация на вписания към онзи момент управител, че същият ненадлежно е упражнил отказа от иска, а решението представлява по същество доказателство за недопустимост на процесуалните действия, то това не води ли до извод, че и самото прекратително определение се явява недопустимо. Оказва се, че то е изцяло съобразено с волеизявление на лице, което не е имало нужната материална и процесуалноправна легитимация, нито пък е било носител на правото на иск. В решението по т.д. № 179/2018 г., както и по т.д. № 419/2018 г. тези решения свързват основанията за отмяна с аргумент, че процесуалната представителна власт на вписания към онзи момент управител не е валидно възникнала за представлявания и не го обвързва, от което е следвало, че изявлението за отказ от иска не изхожда от ищеца и не го обвързва. В такъв случай с още по-голямо основание считам, че се налага поставения по-горе въпрос, дали постановеното определение за прекратяване на делото не се явява недопустимо. Щом отказът от иска не е направен от легитимен представител на ищеца, то това лице се явява външно спрямо дружество [фирма]. Въз основа на действащите законови разпоредби на утвърдената съдебна практика, както и на правната теория, може да се обоснове единствено извод, че след като съдебен акт е постановен в резултат на действия на лице без надлежна представителна власт спрямо страна по делото, то този акт се явя недопустим. Съответните състави постановили решенията са приели, че молбите за отмяна на прекратителните определения са допустими, но в съдебната практика нерядко възниква хипотезата, в която текущо дело на по-късен етап, а включително и пред горни инстанции се установяват пречки или пропуски, свързани с редовното упражняване на правото на иск. В тези случаи висящото производство се прекратява, а ако е постановено решение, то се обезсилва. С оглед на това, както и на гореизложените правни аргументи, които са извлечени изцяло от постановените съдебни актове по идентична правна фактическа ситуация считам, че има основания за нова преценка и преразглеждане на въпрос по допустимост на настоящото производство, имайки предвид, че на контрол по реда на чл. 303 ГПК подлежат само неправилните, но не и недопустими съдебни актове. Искам да прочета части от решение № 45/06.03.2015 г. по гр. д. № 5124/2014 г. на ВКС, Гражданска колегия, ІІІ г.о. с докладчик съдия И. П.. В мотивите на това решение се казва следното: Когато в самостоятелно исково производство по чл. 29 ЗТР бъде установено, че вписаното в Търговския регистър обстоятелство за избора на Председател на кооперация не е възникнало валидно, т.е., че е вписано несъществуващо обстоятелство и на това основание вписването е заличено, това автоматично не означава, че извършените до този момент от Председателя процесуални действия по образуване и развитие на исков процес съставляват ненадлежно упражнено право на иск. Това е така, защото заличаването няма обратно действие. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на негово заличаване в Търговския регистър по реда на чл. 30 ГПК
. Следователно до момента на заличаването всички действия предприети от лицето, което е вписано за Председател на кооперацията са валидни. Извършените след тази дата действия са без представителна власт и за да проявят действие, те следва да бъдат потвърдени. От това решение на Ваш колега се казва нещо съвсем различно и за мен като юрист това е смущаващо и доста объркващо. От една страна един състав на ВКС приема, че действията извършени при тази хипотеза от управител, за който е констатирано в последствие, че е вписан порочно тези действия не обвързват съда и изобщо волеизявленията на такова лице нямат обвързващо действие спрямо дружеството, а друг състав на ВКС казва точно обратното и то изцяло в съответствие със закона и установената практика. Не по този начин се гради и се постига еднакво правоприлагане на закона. Как така се получава, че в сходна хипотеза различни състави на ВКС излизат с различни виждания и решения, а включително и с противоречащи си мотиви. Искам да обърна внимание, че и в двете решения, които цитирах, с които се уважава молбата – единият състав с председател съдия Чаначева, че действието за в бъдеще на решението по чл. 29 ЗТР следва да бъде зачетено като относимо към принадлежността на правото на предявилата го страна, а не към нейното надлежно представителство в процеса. Съставът с председател съдия Проданова по чл. 29 ЗТР казва точно обратното – действието на решението, с което се установява вписване на несъществуващо обстоятелство обуславя ненадлежно процесуално представителство на [фирма]. Дори и при съпоставката на тези изводи виждам противоречие. Факт е, че аз съм адвокат с доста по-малък опит, но прочита по този начин поставя въпроса, как така с различни мотиви се достига до един и същ правен извод. Тези мотиви са взаимноизключващи се. Считам, че ако така възприетото решение бъде продължено и от другите състави на ВКС, това на практика означава тотална промяна на досега утвърдените виждания, придаване на обратно действие на регистърнато решение. Според мен при светлината на тези решения се поставя въпросът, ако тези действия са предприети от лице, което няма представителна власт и не може да ангажира волята на дружеството, тогава това определение за прекратяване не се ли явява недопустимо. Как може да се постанови допустимо решение, което да е съобразено с лице, което няма представителна власт. Въз основа на горното считам, че има основания да се оспори допустимостта на това производство, да се преразгледа този въпрос, но дори и да не бъде сторено считам, че тези решения са неправилни и молбата подлежи на отхвърляне. Моля да ни бъдат присъдени направените по делото разноски.
Адвокат С.: Колегата си е направил много труд да прочете и анализира решенията на другите състави, но това е ирелевантно за настоящото дело. Единственото, което може би е релевантно е решението от 2015 година, което колегата цитира за кооперацията, но това решение не е от задължителните решения, тъй че няма нужда да се съобразявате с него. Не искам да повдигам въпроса, как Д. се е конституирала, какво е направила и т.н. Това е ирелевантен за настоящото дело въпрос. Моля да уважите молбата.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе след съвещание.
Разглеждането на делото приключи в 10.40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: