О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
гр. София, 15.11.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 1151 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Б., чрез процесуалния представител адвокат С. П.-К. срещу решение № 127/09.02.2017г. по в.гр.д. № 2283/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение от 287/28.07.2016г. по гр.д. № 562/2015г. на РС-Карлово и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска на касатора против Р. З. Д. за признаване за установено, че последният дължи сумата от 25 000 лв. частично от 50 000лв., произтичаща от запис на заповед от 29.04.2013г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление – 23.02.2015г. до пълното изплащане на задължението.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касацията Р. З. Д. оспорва в писмения си отговор основателността на касационната жалба и изпълнението на условията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в полза на касатора е издадена заповед по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист за претендираната сума, срещу които по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника. Въззивната инстанция е констатирала, че ответникът е издал запис на заповед в полза на ищцата за сумата от 50 000лв. с падеж 31.12.2014г. В отговора на исковата молба Р. Д. е направил възражение, че записът на заповед обезпечава предварителен договор за заем между страните, по който пари не са предавани. Касаторът е оспорил това твърдение и е навел доводи, че сумата, за която е бил издаден записът на заповед, е била предоставена от съпруга на Т. Б. на издателя с цел развитие на съвместна дейност свързана с доставка и продажба на автомобилни гуми, но при поискване те не са били върнати обратно от ответника. ПОС след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства по делото е приел, че за периода 2006г.-2010г. касаторът не е предоставил кредит на ответника, а такъв е бил даван от св.Б. в различни размери като тези суми са били връщани. Взаимоотношенията между Г. Б. и Р. Д. са квалифицирани като заемни и по тях всички заеми са върнати, не се доказва развитие на съвместна дейност. Вззивната инстанция е намерила, че издаването на записа на заповед е в полза на Т. Б., а не на съпруга й, като липсват доказателства претендираната сума да е предавана от поемателя на издателя, поради което и не се дължи от последния.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/За задължението на въззивната инстанция да обсъди всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните и техните изявления, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, съгласно чл.12 и чл.235 ГПК. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?; 2/За разпределението на доказателствената тежест при предявен от поемателя установителен иск по реда на чл.422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и направено от издателя възражение за обезпечено със записа на заповед задължение по бъдещ договор за заем / липса на постигнато съгласие за сключване на договора, съответно не е предадена заемната сума/ и наличие единствено на преддоговорно отношение? Като допълнително основание за допускане на касационно обжалване е въведено това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение по повдигнатите въпроси със задължителната практика на ВКС, обективирана по първи въпрос в: т.19 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, Решение № 127/05.04.2011г. по гр.д. № 1321/2009г. на ВКС, IVг.о.; Решение № 554/08.02.2012г. по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС, IVг.о.; Решение № 164/04.06.2014г. по гр.д. № 196/2014г. на ВКС, III г.о.; Решение № 802/23.02.2011г. по гр.д. № 1783/2009г. на ВКС, IVг.о., а по втори въпрос в : т.17 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 38/07.04.2015г. по т.д. № 1008/2014г. на ВКС, I т.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че с цитираната от касатора задължителна съдебна практика по първи въпрос последователно ВКС поддържа становище, че съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Въпросът е поставен от касатора при твърдение за липса на произнасяне от въззивния съд по всички доводи на страните, на всички събрани по делото доказателства, едностранчиво и частично обсъждане на свидетелските показания, които според касатора се явяват релевантни за решаване на спора. Дали разрешенията, които ПОС дава на така поставения въпрос в конкретния случай, съответстват на посочената съдебна практика, може да се прецени, само ако първо се даде отговор на втория процесуалноправен въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Разпределението на доказателствената тежест по иск с правно осн. чл.422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК определя предмета на доказване на всяка една страна, оттук и задължението на решаващият съд да се произнесе по доводите и доказателствата на страните, съобразно възложената им доказателствена задача.
В т.17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения, че в производството по иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуване на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В този случай всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 38/07.04.2015г. по т.д. № 1008/2014г. на ВКС, I т.о. е прието, че при заявено от ответника-издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК. В този случай, ако кредиторът-поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което, според него е издаден записът на заповед, ищецът носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си. Недоказването и от двете страни на поддържаните от тях конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително възражение на длъжника.
В настоящия случай въззивната инстанция при относително възражение от издателя по ценната книга, че тя обезпечава бъдещ договор за заем между страните и съответно твърдение на поемателя, че сумата е предоставена с оглед осъществяване на съвместна дейност, е обсъждала дали е налице такава съвместна дейност, съществуването на заемни правоотношения между издателя и трето за спора лице – съпруга на Т. Б.. Заключенията по тези въпроси са обусловили краен извод, че не са съществували правоотношения с ищцата и тя не е предавала на ответника търсената сума пари, поради което и е бил отхвърлен искът по чл.422 ГПК .
Следователно за проверка съответствието на въззивното решение по поставения процесуалноправен въпрос, след неговото преформулиране : За разпределението на доказателствената тежест при предявен от поемателя установителен иск по реда на чл.422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и направено от издателя възражение за издаване на записа на заповед по повод на бъдещ договор за заем, с посочената по-горе задължителна съдебна практика, следва да бъде допуснато касационно обжалване на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 500 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127/09.02.2017г. по в.гр.д. № 2283/2016г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Т. Г. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 500 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: