О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
[населено място], 20.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №145 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №936/10.05.2016г. по т.д. №2577/2015г. на Софийски апелативен съд, 5-ти състав, в частта му, с която е обезсилено решение от 16.02.2015г. по т.д. №1060/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав, в частта, с която е уважен искът на [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], предявен като частичен за сумата 28000 лева, представляваща част от неплатени превозни разноски по договор №107/2011г. за превози на товари по релация гара Л. – гара Д. юг, в периода от 29.08.2012г. до 01.09.2012г., от общо дължими 1 013 801,26 лв. с ДДС и законна лихва от 26.02.2013г. до окончателното плащане, като постановено по оттеглен иск и производството по този иск е прекратено като недопустимо.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа се, че правният ефект на оттеглянето на иска не настъпва със самото изявление, а ищецът разполага с процесуалната възможност да оттегли направеното от него изявление за оттегляне на иска, ако липсва определение на съда за прекратяване на делото. Счита за неправилно становището на съда, че действието по оттегляне на иска е неоттегляемо. Също така счита за ирелевантно обстоятелството дали ответникът се е съгласил с направеното оттегляне на иска, доколкото съгласието на ответника също е едностранно правно действие, което не превръща оттеглянето на иска в процесуален договор.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разрешения в определение №804 от 07.12.2012г. по ч.т.д.№644/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение №810 от 17.10.2011г. по ч.т.д.№650/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., а именно: „Оттегляема ли е молбата за оттегляне на иск преди съдът да се е произнесъл по нея и да е прекратил производството?“ Позовава се и на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като счита, че осъществяването на касационен контрол по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], частичен иск за сумата 28000 лева, представляваща част от неплатени превозни разноски по договор №107/2011г., въззивният съд е констатирал, че с допълнителна искова молба от 24.06.2013г. ищецът е извършил оттегляне на този иск и е поискал производството по него да бъде прекратено. Преди съдът да се произнесе по искането за прекратяване, с молба от 16.08.2013г. управителят на ищцовото дружество е заявил оттегляне на изявлението на [фирма], [населено място], за оттегляне на иска. С определение от 10.12.2013г. СГС е отказал да прекрати частично производството поради десезирането му с последващото искане за оттегляне на оттеглянето на иска, а с постановеното по делото решение е уважил същия иск. Въззивният съд е приел,че постановеното по частичния иск решение е недопустимо, тъй като ищецът не може да оттегли извършеното от него оттегляне на иска. Изложил е доводи, че оттеглянето десезира съда с правния спор, като определението на съда за прекратяване на делото има само оповестителен ефект.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че ищецът не може да оттегли извършеното от него оттегляне на иска. Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По поставения въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №804 от 07.12.2012г. по ч.т.д.№644/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. в което се приема, че неоттегляеми са само тези процесуални действия на страните, за които законът изрично предвижда това. В случая изводите на съда за неоттегляемост на изявлението за оттегляне на иска са обусловени от различно, спрямо даденото в цитираното определение на ВКС, тълкуване на приложимите процесуални норми, съответно е налице противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса „Оттегляема ли е молбата за оттегляне на иск преди съдът да се е произнесъл по нея и да е прекратил производството?“ за проверка за съответствие на въззивния акт в обжалваната му част, с практиката на ВКС.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 560 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №936/10.05.2016г. по т.д. №2577/2015г. на Софийски апелативен съд, 5-ти състав, в частта му, с която е обезсилено решение от 16.02.2015г. по т.д. №1060/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав, в частта, с която е уважен искът на [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], предявен като частичен за сумата 28000 лева, представляваща част от неплатени превозни разноски по договор №107/2011г. за превози на товари по релация гара Л. – гара Д. юг в периода от 29.08.2012г. до 01.09.2012г. от общо дължими 1 013 801,26 лв. с ДДС и законна лихва от 26.02.2013г. до окончателното плащане като постановено по оттеглен иск и производството по този иск е прекратено като недопустимо.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 560 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.