О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
[населено място], 15.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 604 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от [фирма] за допълване на Определение № 194/27.04.2016г. по ч.т.д. № 604/2016г. по описа на ВКС , ТК, I т.о. в частта за разноските като на страната бъдат присъдени сторените от нея разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 3 311,05лв.
В писмения си отговор ответникът НАП-С. оспорва основателността на молбата като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед характера на спора.
ВКС прецени следното:
Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е подадена в срок от надлежна страна, поради което се явява допустима.
По същество на молбата настоящата инстанция намира следното:
Производството по ч.т.д. № 604/2016г. на ВКС, ТК е било образувано по частна жалба от НАП, [населено място] против определение № 696/21.12.2015г. по ч.гр.д. № 655/2015г. по описа на Апелативен съд – [населено място], 2-ри гр.с-в, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 127/22.10.2015г. /пощенско клеймо от 20.10.2015г./ на НАП срещу разпореждане № 672/07.08.2015 г. по гр.д. № 334/10г. на ОС – Кюстендили и е прекратено производството по в. ч.гр.д. № 655/2015г. по описа на П.. С Определение № 194/27.04.2016г. по ч.т.д. № 604/2016г. по описа на ВКС, I т.о. обжалваното определение е било потвърдено.
Като ответник в производството по ч.т.д. № 604/2016г. на ВКС, ТК [фирма] е подало в срок писмен отговор, чрез пълномощника си адв.Е. С., с който се оспорва основателността на частната жалба и се иска присъждане на разноски по частното касационно производство. Към отговора е приложен списък по чл.80 ГПК с отразен по него разход – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 311,05 лв.
С оглед изхода на спора по частното касационно производство на осн. чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника се дължат разноски, ако същият докаже, че са извършени действително и са за тази инстанция.
Съобразно писмените доказателства – договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане ВКС приема, че не се установява осъществяването на претендираните разноски да е за настоящата инстанция. Частната жалба на НАП, въз основа на която е образувано производството пред ВКС, е подадена на 14.01.2016г., респ. писменият отговор от [фирма] е подаден на 01.02.2016г. Фактурата и платежното нареждане, с които последното дружество иска да докаже извършването на разноски пред ВКС са от дата 10.11.2015г. Към последната дата е било висящо производството пред П. по ч.гр.д. № 655/2015г. и на л.43,л.44 и л.45 от същото дело са приложени идентични писмени доказателства – фактура и платежно нареждане като във фактурата изрично е посочено, че плащането представлява договорено възнаграждение за представителство пред П. по частната жалба на НАП срещу разпореждане на КОС.
Налага се краен извод, че претендираните със списък по чл.80 ГПК от 29.01.2016г. от [фирма] разноски не са сторени за частното касационно производство, поради което и не се дължат от НАП-С..
Съобразно изложеното молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение.
Водим от горното , ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от [фирма] за допълване на Определение № 194/27.04.2016г. по ч.т.д. № 604/2016г. по описа на ВКС , ТК, I т.о. в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: