ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 78
София, 26 септември 2018г.
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България в закрито заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
СЛАВИНА ВЛАДОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. СТОИЛОВА дело А № 64/2018
г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.135 ал.4 от АПК.
[фирма] Б. е подало пред Административен съд Силистра /АСС/ жалба срещу Акт за установяване на задължение /за местни данъци и такси/ по декларация от 02.VІІІ.2017г., издаден от инспектор Публични вземания при [община], и срещу мълчалив отказ на [община] по жалба срещу акта. В жалбата се твърди, че за събиране на вземането по акта е образувано изпълнително дело пред държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при РС Силистра, по което са наложени обезпечителни мерки – запори на банкови сметки, и са заявени искания за спиране на изпълнението на основание чл.157 ал.2 ДОПК и за заличаване на обезпечителните мерки, евентуално за замяната им с други.
С определение № 324 от 29.V.2018г. по образуваното по жалбата адм.д. № 44/2018г. АСС е оставил без разглеждане исканията за спиране на изпълнителното дело и за отмяна на обезпечителните мерки, евентуално за замяната им, и е изпратил делото на Окръжен съд Силистра /СОС/ за произнасяне по подсъдност по тези искания на основание чл.436 и чл.438 ГПК, тъй като принудителното изпълнение на вземането по административния акт се осъществява от държавен съдебен изпълнител при РС Силистра.
С определение № 154/30.V.2018г. по в.гр.д. № 141/2018г. СОС е повдигнал препирня за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. Прието е, че предвидената в чл.4 ал.2 ЗМДТ възможност публичните вземания да бъдат събирани по реда на ДОПК или по реда на ГПК касае начинът, по който се развива изпълнителното производство пред ДСИ, но не води до дерогиране приложението на разпоредбите на ДОПК, и в частност на чл.157 ал.2 от този кодекс, във връзка с административния акт. С оглед и чл.144 ал.1 ДОПК в случая е приложима разпоредбата на чл.157 ал.2 ДОПК и компетентен да се произнесе по особеното искане в жалбата е АСС. Счетено е и че разпоредбата на чл.436 ГПК не обосновава компетентност на СОС, тъй като тя касае обжалване действията на съдебен изпълнител и е свързана с друг ред за подаване на жалба, каквото в случая не е налице.
Петчленният смесен състав намира, че компетентен да се произнесе по заявеното в жалбата искане за спиране на изпълнението на обжалвания административен акт е АСС по следните съображения:
Видът на претендираната и дължима съдебна защита – по административноправен или гражданскоправен ред – се определя във всеки конкретен случай въз основа на твърдяните в жалбата /в исковата молба/ обстоятелства, на които тя се основава, и искането /чл.150 АПК, чл.127 ГПК/.
В разглеждания случай предмет на жалбата са актове на служители на общинска администрация във връзка с установяването на местни данъци и такси по данъчна декларация. По силата на изричните разпоредби на чл.4 ал.1 и чл.9б ЗМДТ обжалването на такива актове се извършва по предвидения в ДОПК ред /Дял Трети/. Компетентен да разгледа и да се произнесе по жалбата е административният съд по силата на чл.156 ал.1 и чл.144 ал.1 ДОПК. Съгласно чл.157 ал.1, ал.2 и ал.4 ДОПК обжалването не спира изпълнението на акта, но по искане на жалбоподателя изпълнението може да бъде спряно от административния съд, който се произнася с определение, подлежащо на обжалване пред ВАС. Петчленният състав на ВКС и ВАС намира, че искането за спиране на изпълнението по образуваното пред ДСИ при РС Силистра изпълнително дело, обосновано с твърдения на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, е такова по чл.157 ДОПК, обуславящо компетентността на АСС за произнасяне по него. Без значение в тази връзка е, че принудителното изпълнение е избрано съобразно чл.4 ал.2 и чл.9б ЗМДТ да се осъществява по реда на ГПК. Неприложими в случая са и разпоредбите на чл.436 и чл.438 ГПК, защото жалбата не е насочена срещу действия на съдебния изпълнител.
Тъй като твърдението на жалбоподателя е за наложени от ДСИ в изпълнителното производство обезпечителни мерки, а не с атакувания административен акт, искането за отмяната им, евентуално за замяната им с друга предложена от него /възбрана на недвижим имот/, е такова по чл.442а и чл.443 ГПК. Компетентен да се произнася по такива искания е съдебният изпълнител в случай на заявяването им пред него. При това положение във връзка с това искане не са налице предвидените в чл.135 АПК предпоставки за произнасяне от петчленния състав относно подсъдността му.
По изложените съображения и на основание чл.135 ал.4 от АПК Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН ДА РАЗГЛЕДА И ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ по искането на [фирма] Б. за спиране на изпълнението на Акт за установяване на задължение по декларация № А. от 02.VІІІ.2017г., издаден от инспектор публични вземания при [община], заявено с жалбата на дружеството срещу акта вх. № 247/08.ІІІ.2018г., е АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СИЛИСТРА, на който изпраща делото по подсъдност .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: