О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр. София, 24.01.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1538 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Х. в качеството му на синдик на [фирма] / в несъстоятелност / срещу решение № 48/28.03.2017г. по в.т.д. № 376/2016г. на Апелативен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 69/14.11.2016 г. по т.д. № 35/2016г. на Ловешки окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу [фирма] и [фирма] иск с правно осн.чл.647, ал.1, т.6 ТЗ за прогласяване на относителната недействителност на чл.5 и чл.18 от вписан в АВ договор за наем от 14.07.2015г., сключен между ответниците.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма] е подало писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, ВТАС е приел, че безспорни между страните са две от предпоставките на предявения иск с правно осн.чл.647, ал.1, т.6 ТЗ: за свързаност на ответниците, доколкото управителя на ЕООД е дъщеря на управителите на ООД, както и че искът е бил предявен в двугодишен срок от подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Между ответниците е бил сключен договор за наем на малък семеен хотел срещу месечен наем в размер на 800лв. Съставът на ВТАС е приел, че след като атакуваната сделка е възмездна и в масата на несъстоятелността въз основа на нея ще постъпват суми, то не е налице увреждане. Последното следва да се изразява в реално намаляване на масата на несъстоятелността в резултат на разпореждане с имущество от нея или до привилегия на едно лице при извършване на разпределение на осребреното имущество чрез учредяване на реално обезпечение. В случая се атакуват две клаузи от процесния договор, според които е уговорен петгодишен срок на действие на договора и неустойка при предсрочно прекратяване на същия от страна на наемодателя в размер на 100 000лв. След като цялата сделка не е увреждаща, то дори и двете клаузи да са неблагоприятни за кредиторите, отменителният иск е неоснователен.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следния материалноправен въпрос : Какво представлява увреждащо кредитора действие и кога следва да се приеме, че е налице увреждане по иск с правно осн. чл.647, ал.1, т.6 ТЗ ? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / ред. до изменението с ДВ бр.86/2017г./ при твърдение за противоречие на въззивното решение по правния въпрос с практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС, IV г.о.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
Настоящият състав намира, че поставеният правен въпрос изпълнява изискването към общото основание за селекция на касационната жалба по см. на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото крайният правен резултат от спора е основан на даденото от въззивния съд разрешение по същия въпрос. В Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС, IV г.о. е даден отговор кога сделката е увреждаща кредитора, а именно, че в хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Във въззивното решение ВТАС е приел, че увреждаща по см. на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ може да е само сделка, която реално намалява масата на несъстоятелността в резултат на разпореждане с имущество от нея или води до учредяване на привилегия на едно лице при извършване на разпределение на осребреното имущество. За проверка съответствието на обжалваното решение с коментираната задължителна практика на ВКС на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения правен въпрос, доуточнен от настоящия състав на ВКС в следния смисъл : кога при предявен отменителен иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ сделката се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността ?
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 48/28.03.2017г. по в.т.д. № 376/2016г. на Апелативен съд-Велико Търново.
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: