4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
Гр.София, 30.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3050 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 110/20.04.15г., постановено по т.д.№ 89/15г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 1162/05.12.14г. по т.д.№ 1180/14г. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма], [населено място] иск за плащане на сумата от общо 216522,70 лв., представляваща дължима цена за ел.енергия по фактура № 10/30.04.13г. за сумата 42365,06 лв.; по фактура № 11/31.05.13г. за сумата 115771,03 лв. и по фактура № 12/30.06.13г. за сумата от 58386,61 лв., на основание чл.327 ТЗ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел.енергия от възобновяеми източници чрез електроцентрала с фотоволтаични модули с мощност 2200 кw. С договор от 18.11.11г. обектът му е присъединен към електроразпределителната мрежа на [фирма], сега [фирма], а на 28.11.12г. при условията на чл.94а, ал.3 ЗЕ има сключен договор за изкупуване на произвежданата ел.енергия с [фирма]. Вземането по издадените фактури за произведената ел.енергия за месеците април, май и юни 2013г. в общ размер на 636190,39 лв. е погасено чрез плащане от [фирма] в размер на 419667,69 лв., а за исковата сума от 216522,70 лв. е извършено прихващане въз основа на протоколи № 1/10.05.13г., № 2/10.06.13г. и № 3/08.07.13г. Насрещните вземания на [фирма] произтичат от цени за достъп по фактури № 1102608/07.05.13г., № 1102925/05.06.13г. и № 1103346/05.07.13г., които са цедирани от [фирма] на [фирма]. Решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12г. за определяне на временни цени за достъп е отменено с решение № 9484/25.06.13г. по адм.д.№ 6473/13г. на ВАС, като с решение № Ц-6/13.03.14г. ДКЕВР са определени окончателни цени за достъп. Възражението на длъжника за нищожност на извършените цесии е счетено за неоснователно, тъй като конститутивният ефект на отмяната на решението има действие спрямо всички /чл.177, ал.1 АПК/ и на основание чл.302 ГПК следва да се съобрази при разглеждане на гражданскоправните отношения. Задължението за заплащане на цената на достъп е нормативно определено с чл.82, ал.2 ЗЕ и с отмяната на решение № Ц-33/14.09.12г., с което определена временна цена, не е отпаднало основанието за плащане. Отменен поради незаконосъобразност е само актът за определяне на временна цена, като регулаторният орган има задължение да определи нова цена и съгласно чл.32, ал.4 ЗЕ да приеме компенсаторни мерки в случаите на отклонение между временната и окончателната цена. Изложените съображения са формирали извод, че цесията не е нищожна, като обуславяща извършеното прихващане, както и че протоколите за прихващане предхождат отмяната на решението, поради което към момента на прихващането погасителният ефект е настъпил, тъй като вземанията са съществували в предявения размер.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя десет въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК, свързани със съществуването или липсата на основание да се задържат суми, платени на база незвлязло в сила решение на регулаторния орган ДКЕВР; съществуването на основание за прихващане без уведомление за цесията; нищожността на прихващане на задължение с нулева стойност и какви са последиците при определяне на такива цени, както и при невлязъл в сила административен акт; също и за задълженията на въззивния съд да обсъди всички наведени от страните възражения. Решаването на всички тези въпроси е обвързано от обуславящия въпрос, разрешен от въззивния съд, за действието на отмяната на административния акт. Въведени са основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Поставеният правен въпрос за действието на отмяната на административен акт и за гражданскоправните последици на тази отмяна е от значение за решаващите изводи на въззивния съд. След депозиране на касационната жалба ВКС е постановил: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. В своите тълкувателни части решенията по цитираните касационни търговски дела съдържат съвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба от АПК, като е дадено еднакво разрешение на идентичния правен въпрос, приет за обуславящ за изхода на спора по тези дела.
Поставените от касатора въпроси се обхващат от дадените разрешения в практиката на ВКС по общия въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, така както е формулиран от касатора: „Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?” за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Наличието на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 4330,45 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 110/20.04.15г., постановено по т.д.№ 89/15г. от Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 4330,45 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.