Решение №104 от 43161 по гр. дело №1807/1807 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 104
гр. София, 02.03.2018год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 1607 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Т. и Ж. С. Т. срещу решение № 38/17.02.2017г. по в.т.д. № 776/2016г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 248/03.08.2016г. по т.д. № 44/2015г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която е отхвърлен искът на касаторите срещу [фирма] за обявяване за нищожни на клаузите на чл.4, т.10 и т.11, чл.4, т.3, чл.5, т.1, чл.5, т.6 от договор за банков кредит от 20.08.2008г., на чл.4, чл.6, т.2 и чл.6, т.4 от анекс № 1/04.03.2010г., на чл.1, т.3 и чл.16 от анекс № 2/13.08.2010г., респ. на договора за кредит и на двата анекса, поради липса на съгласие за сключването им и в частта, с която след частична отмяна на решение № 248/03.08.2016г. по т.д. № 44/2015г. на Окръжен съд-Стара Загора е отхвърлен искът на касаторите за обявяване за нищожни на клаузите на чл.4, т.9 и т.12 от договор за банков кредит от 20.08.2008г. и по касационна жалба на Ж. С. Т. срещу решение № 38/17.02.2017г. по в.т.д. № 776/2016г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 248/03.08.2016г. по т.д. № 44/2015г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която е признато за установено, че касаторката дължи на банката сумата от 42 153,23 евро главница по договор за банков кредит от 20.06.2008г. и анекси към него, ведно със законната лихва от 07.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4671/2014г.наРС-Ст.Загора и в частта, с която след частична отмяна на решение № 248/03.08.2016г. по т.д. № 44/2015г. на Окръжен съд-Стара Загора е признато за установено, че касаторката дължи на банката сумата от 4 397,91 евро – изискуема редовна главница, начислена за периода 15.08.2013г.-07.10.2014г.вкл.;1097,45 евро- наказателна лихва, начислена за периода 15.09.2013г.-06.11.2014г. вкл.; 98,56 евро-дължима комисионна за управление за периода 15.06.2013г.- 14.06.2014г. вкл., дължими по договор за банков кредит от 20.06.2008г. и анекси към него, за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4671/2014г. на РС-Ст.Загора, както и в частта за разноските.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касацията [фирма] в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че [фирма] е предявило против касаторите иск с правно осн. чл.422 ГПК за признаване за установено, че последните дължат солидарно на банката суми за главница, редовна лихва, наказателна лихва, комисионна за управление на кредита по договор за банков кредит от 20.08.2008г., анекс № 1/04.03.2010г. и анекс № 2/13.08.2010г., а касаторите са предявили иск за обявяване за нищожни на клаузи от договора и анексите като неравноправни по чл.143 ЗЗП и на договора и анексите като сключени при липса на съгласие на осн. чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Съобразно предмета на касационно обжалване пред настоящата инстанция спорът е висящ само относно иска по чл.422 ГПК срещу Ж. Т. и по исковете по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП и по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД на Т. Т. и Ж. Т.. За да уважи искът по чл.422 ГПК срещу Ж. Т., ПАС е приел, след обсъждане на дадените заключения по двете СГЕ, че кредитира депозираното от трите вещи лица, като същото установява, че ръкописният текст „Ж. Т.“ и подписът за получател в обратна разписка от 07.10.2014г. са изпълнени от касаторката. Съответно договорът за кредит и двата анекса са подписани и от двамата касатори. По отношение на оспорените клаузи от договора за банков кредит и анексите въззивният съд е намерил, че банката не твърди и не доказва те да са индивидуално уговорени. Счел е при тълкуване на чл.143 ЗЗП и изключенията по чл.144, ал.2, т. и ал.3, т.1 ЗЗП, че е допустима едностранна промяна от страна на банката на лихвените проценти при наличие на обективни предпоставки, стига те да са конкретно уговорени между страните, както и да има методология за извършване на промяната, като е необходимо и уведомяване на кредитополучателя за последната с възможност той да се откаже от договора. По отношение на клаузите, касаещи начина на формиране на възнаградителната лихва решаващият съд е приел, че компонентите на променливата величина СБР отразяват пазарни условия, поради което стоят извън контрола на банката. Тъй като в основания договор не е било посочено като условие при какъв размер на промяната на обективния показател банката има право да изменя лихвения процент и как това ще се отрази в количествено отношение на цената на кредита, в ОУ към договора не се съдържа методология, а и към нея не препраща самият договор, то ПАС е счел, че чл.4, т.2 от основния договор за кредит, касаещ възможността за едностранна промяна от банката на лихвения процент, е неравноправна. Според въззивната инстанция това не се е отразило на размера на начислената лихва, след като с анекс № 1 вече страните договарят както обективните компоненти за изчисляване на променливия показател – СБР, така и размерът на промяната им, осъществяването на който дава право на банката да пристъпи към промяна. Към датата на подписване на анекса методологията на банката е обявена на интернет сайта ? и на видно място в офисите ?. Поради което ПАС е заключил, че клаузата от анекса досежно изменение на лихвата попада в изключенията по чл.144 ЗЗП и не е неравноправна. В анекс № 2 страните са се споразумели относно размера на задължението за редовна главница, което като размер съвпада с оставащата непогасена главница по погасителен план съобразно основния договор. С оглед на което въззивният съд е направил извод, че констатираната нищожност на клаузата по чл.4, т.2 от договора за кредит не се е отразила на размера на дълга. Намерил е за неоснователен иска за обявяване на оспорените клаузи за нищожни.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В настоящия случай представеното от касаторите изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа следните правни въпроси:1/ Когато при решаването на един правен спор се налага излушване заключения на специалисти в определена област и техните мнения са противоположни, решаващият съд длъжен ли е да вземе предвид мнението на по-големия брой вещи лица спрямо единичната експертиза, или следва да насочи страните да поискат, или пък той служебно да назначи, допълнително специалисти и теният брой да е такъв, че да се образуват две групи експерти с противоположни мнения, едно от които той би приел след допълнителни изследвания или след назначаването на нови вещи лица по реда на чл.203 ГПК ?; 2/ При наличието в сключен договор и на анекси към него на клаузи, при които банката-кредитор едностранно увеличава размера на лихвите, тези договорености могат ли да се приемат за действителни или са нищожни?; 3/ Следва ли да се приеме за добросъвестно поведение на банката-кредитор, когато едностранно увеличава лихвените проценти по кредита, позовавайки се на външни фактори и без да има предварително уведомяване и разясняване на условията за това?; 4/ Задължен ли е решаващият съд служебно да преценява неравноправния характер на договорни клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., и по този начин да компенсира неравноправността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика, или това може да стане само след направено възражение? Въпроси от първи до трети са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие на обжалваното решение със задължителна практика, обективирана : в ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по кълк.д. № 1/2001г. и ТР № 1 /2013г. на ОСГТК на ВКС-по пръви въпрос; в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 205/07.11.2016г. по т.д. № 154/2016г. на ВКС, I т.о. – по втори въпрос и в Решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на ВКС, IV г.о.- по трети въпрос. Въпрос № 4 е обоснован със селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК –същият е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че по първия въпрос е налице произнасяне от въззивния съд и то е обусловило преценката му относно релевантния факт дали е било съобщено на касаторката обявяването от банката на кредита за изцяло предсрочно изискуем, предвид направено оспорване на подписа, положен от нейно име на разписката за връчване на уведомлението. Не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В т.3 от ТР №1/2013г.на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че въззивният съд е длъжен служебно да назначи експертиза, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение в тази връзка или оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поради което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. В настоящия случай във въззивната жалба на касаторката е направено оплакване за необоснованост на заключението на окръжния съд, че разписката е подписана от Ж. Т., но само с оглед липса на цялостно обсъждане на гласни и писмени доказателства. Изрично въззивният съд е мотивирал кредитирането от негова страна на заключението на тричленната СГЕ, съпоставил го е с това на единичната СГЕ и не е оставил съмнение, че по въпроса кое лице е подписало обратната разписка за връчване на уведомлението и че това е именно касаторката, делото не е било неизяснено от фактическа страна.
С оглед общото изискване по чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, както и ако е осъществена някоя от хипотезите на т.1-19, съдът намира, че трети въпрос представлява частен случай на по-общия проблем, поставен с въпрос № 2. След като искът по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД по отношение на отделни клаузи от договора за кредит и анексите към него е предявен във връзка с чл.146, ал.1 вр. чл.143 ЗЗП, то приложението на последната норма и на изключенията по чл.144, ал.2 и 3 ЗЗП е обусловило както произнасянето на въззивния съд по иска с правно осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, така и по иска с правно осн. чл.422 ГПК спрямо Ж. Т.. Следва да бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното решение в частта по посочените искове, на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./, за проверка съответствието му с Решение № 205/07.11.2016г. по т.д. № 154/2016г. на ВКС, I т.о. и Решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на ВКС, IV г.о., по въпроса: за действителността на клауза в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент.
Четвърти въпрос не е обоснован с конкретен довод за липса на обсъждане от страна на решаващия съд на клауза, която се явява неравноправна, поради което и не попада в предмета на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
В частта, с която е отхвърлен искът на касаторите по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за нищожност на целия договор и анексите към него, поради липса на съгласие, правен въпрос не е поставен. Следователно в тази част въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ВКС следва да бъдат внесени следните държавни такси : 40 лв. от Т. Т. и Ж. Т. по тяхната касационна жалба срещу решението на ПАС в частта по иска с правно осн. чл.26, ал.1,пр.1 ЗЗД във вр. с чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП и 1870 лв. от Ж. Т. по касационната й жалба срещу решението на ПАС в частта по иска с правно осн. чл.422 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 38/17.02.2017г. по в.т.д. № 776/2016г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 248/03.08.2016г. по т.д. № 44/2015г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която е отхвърлен искът на Т. Н. Т. и Ж. С. Т. срещу [фирма] за обявяване за нищожни на клаузите на чл.4, т.10 и т.11, чл.4, т.3, чл.5, т.1, чл.5, т.6 от договор за банков кредит от 20.08.2008г., на чл.4, чл.6, т.2 и чл.6, т.4 от анекс № 1/04.03.2010г., на чл.1, т.3 и чл.16 от анекс № 2/13.08.2010г.; в частта, с която след частична отмяна на решение № 248/03.08.2016г. по т.д. № 44/2015г. на Окръжен съд-Стара Загора е отхвърлен искът на Т. Н. Т. и Ж. С. Т. за обявяване за нищожни на клаузите на чл.4, т.9 и т.12 от договор за банков кредит от 20.08.2008г. ; в частта, с която е потвърдено решение № 248/03.08.2016г. по т.д. № 44/2015г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която е признато за установено, че Ж. С. Т. дължи на [фирма] сумата от 42 153,23 евро главница по договор за банков кредит от 20.06.2008г. и анекси към него, ведно със законната лихва от 07.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4671/2014г.на РС-Ст.Загора и в частта, с която след частична отмяна на решение № 248/03.08.2016г. по т.д. № 44/2015г. на Окръжен съд-Стара Загора е признато за установено, че Ж. С. Т. дължи на [фирма] сумата от 4 397,91 евро – изискуема редовна главница, начислена за периода 15.08.2013г.-07.10.2014г.вкл.; 1097,45 евро – наказателна лихва, начислена за периода 15.09.2013г.-06.11.2014г. вкл.; 98,56 евро – дължима комисионна за управление за периода 15.06.2013г.- 14.06.2014г. вкл., дължими по договор за банков кредит от 20.06.2008г. и анекси към него, за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4671/2014г. на РС-Ст.Загора, както и в частта за разноските.
УКАЗВА на касаторите Т. Н. Т. и Ж. С. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната им жалба срещу решението на ПАС в частта по иска с правно осн. чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
УКАЗВА на касатора Ж. С. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната ? жалба срещу решението на ПАС в частта по иска с правно осн. чл.422 ГПК в размер на 1870 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпратят съобщения на касаторите с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 38/17.02.2017г. по в.т.д. № 776/2016г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 248/03.08.2016г. по т.д. № 44/2015г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която е отхвърлен искът на Т. Н. Т. и Ж. С. Т. срещу [фирма] за обявяване за нищожни на договора за банков кредит от 20.08.2008г., анекс № 1/04.03.2010г. и анекс № 2/13.08.2010г., поради липса на съгласие за сключването им.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top