5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр. София, 28.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №61 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. Т. срещу решение №221 от 06.10.2016г. по в.гр.д. №346/2016г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №105/27.04.2016г. по гр. д. №514/2015г. на Ловешки окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Т. К. Т. против Т. А. Д. иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК за признаване на установено съществуването на вземането му към Т. А. Д. в размер на 45 000 лв. по запис на заповед от 12.02.2012г., издаден като обезпечение за предадена парична сума по разписка от 12.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по реда на чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Касаторът поддържа, че и двете инстанции са се произнесли неправилно с оглед на събраните по делото доказателства, разпределената доказателствена тежест и съдържанието на процесния запис на заповед. С оглед на това моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно.
Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по правните въпроси: 1.Следва ли да се възприема от съда за нарушение на нормата на чл.486 ал.2 от ТЗ, като се считат за въведени два падежа, когато са определени падеж по смисъла на чл.486 ал.1 т.1 от ТЗ – конкретен ден в текста на записа на заповед и по смисъла на чл.486 ал.1 т.4 от ТЗ дата на предявяване на конкретния запис на заповед, същият ден, посочен с дата за плащане? Има ли нарушение на разпоредбата на чл.486 от ТЗ, когато двете дати са еднакви? 2. Следва ли в изпълнение на задълженията си по чл.146 от ГПК съдът да укаже конкретно, точно и ясно за кои факти всяка от страните носи тежестта на доказване и за кои от твърдените от страните релевантни факти те не сочат доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да отстрани това нарушение на първоинстанционния съд? 3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им и от значение за крайния изход на делото? По отношение на трите въпроса поддържа,че са от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона. Поддържа, че вторият въпрос е разрешен в противоречие с решение №886 от 13.12.2010г. по гр.д. №1553/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което е прието, че съществено процесуално нарушение е липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти.
Ответникът по касация Т. А. Д. оспорва касационната жалба. Поддържа, че в нея липсва точно и мотивирано изложение на касационните основания, с което е нарушена разпоредбата на чл.284 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа също, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като разрешението на въззивния съд по формулираните правни въпроси е в съответствие със задължителната практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящия случай, за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил изводите на Ловешки окръжен съд за нищожност на процесния запис на заповед от 12.02.2012г. на осн. чл. 486 ал. 2 от ТЗ. Въззивният съд е приел, че документът съдържа два падежа на поетото от издателя задължение, като в него е посочено, че издателят се задължава неотменяемо и безусловно да плати на кредитора при предявяване на записа сумата 45 000 лв., като в същия текст е посочена и дата на плащане – 31.03.2012г. Според съда по този начин са въведени два падежа на задължението – „при предявяване” (чл. 486 ал. 1 т. 1 от ТЗ) и „на определен ден” (чл. 486 ал. 1 т. 4 от ТЗ), съответно – налице е хипотезата на чл. 486 ал. 2 от ТЗ и процесният запис на заповед следва да се счете за нередовен от външна страна.
Формулиранитe в изложението процесуалноправни въпроси са обуславящи за изхода на спора, но по отношение на тях не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Относно задълженията на въззивния съд при наличие на процесуални нарушения във връзка с извършения от първата инстанция доклад, в т.2 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. ОСГТК на ВКС приема, че въззивният съд не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба или отговорът към нея съдържа оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по чл.146 от ГПК, тъй като характерът на въззивното производство изключва повтаряне на действията, дължими от първата инстанция, а дължи даване на указания на страните за възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства.
В случая нито ищецът по исковете в подадената от него въззивна жалба, нито касаторът – ответник във въззивното производство са се позовали на нарушение на процесуалните норми, установяващи задължението на първоинстанционния съд да изготви доклад по делото, в който да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест по предявения иск. Всички оплаквания касаят мотивите на постановеното по делото решение и обосноваността на направените в него изводи на първоинстанционния съд.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по втория поставен от касатора въпрос. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на представените по делото доказателства, относими към съществуването на вземането по процесния запис на заповед, като изрично е посочил, че проверката за редовността на записа на заповед следва да предхожда преценката за съществуването на подлежащото на изпълнение вземане. По този начин въззивният съд е определил правилно логическата последователност на изводите относно правнорелевантните факти, които обуславят основателността на предявения иск. Съдът е преценил, че представеният по делото запис на заповед не е редовен от външна страна поради нарушение на изискването за определяне на падежа по един от начините, изчерпателно посочени в чл. 486 от ТЗ. При този извод съдът не е следвало да обсъжда останалите доводи на страните относно съществуването на каузално правоотношение, за обезпечение на което е издаден записът на заповед, както и представените от страните доказателства, доколкото те не биха променили неговия извод относно липсата на вземане по менителничния ефект. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Правилността на фактическите и правни изводи на съда в резултат на извършената от него преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателства, не може да се проверява във стадия по селекция на касационните жалби. Тя е свързана с правилността на обжалваното решение и може да бъде проверявана едва след допускане на същото до касационно обжалване.
Касационно обжалване следва да се допусне по поставения от касатора материалноправен въпрос, който макар и формулиран конкретно с оглед особеностите на конкретното дело, може да бъде сведен до това кога е налице нарушение на императивните изисквания по чл.486 ал.1 от ТЗ при определяне на падежа на задължението в съдържанието на запис на заповед. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По въпроса е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение №168 от 07.11.2013г. по гр.д. №678/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №246 от 15.01.2015г. по т.д. №2879/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., която е служебно известна на настоящия състав на ВКС. Изводите на въззивния съд за нередовност на процесния запис на заповед са обусловени от различно, спрямо даденото в посочените решения тълкуване на нормите на чл.486 и чл.535 от ТЗ, съответно е налице противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по материалноправния въпрос, който настоящият състав, съгласно разясненията в ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, уточнява по следния начин – кога е налице нарушение на императивните изисквания по чл.486 ал.1 от ТЗ при определяне на падежа на задължението в съдържанието на запис на заповед.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 900 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №221 от 06.10.2016г. по в.гр.д. №346/2016г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Т. К. Т., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 900 лева /деветстотин лева/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.