О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
гр. София,17.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1919 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Петрол – Север“ ЕООД, гр. Ловеч, срещу решение №36 от 28.02.2018г. по т.д.№386/2017г. на Великотърновски апелативен съд, ТО. С него е отменено Решение №55/06.10.2017г. по т.д. № 88/ 2016г. на Ловешки окръжен съд в частта, в която е прието за установено по отношение на ответника „НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД /н./, гр. Ловеч, при участието на синдика М. Н., и по отношение на ответника „КТБ” АД /н/, съществуването на вземания на ищеца „ПЕТРОЛ – СЕВЕР” ЕООД, които по реда на чл.692, ал.2 и ал.3 от ТЗ, с определение №629/18.11.2016г. по ч.т.д. №68/2016г. на Ловешки окръжен съд, са изключени от списъка на приетите вземания по чл.685 от ТЗ, както следва: 96 000 лева – главница; 534,40 лева –законна лихва за периода 17.06.2016г. – 06.07.2016г.; 801,60 лева – законна лихва за периода 07.07.2016г. – 05.08.2016г., както и в частта за разноските над 9 539,77 лева до 10 513 лева, или за сумата 973,23 лева – представляваща държавна такса, съгласно чл.694 ал.4 от ТЗ, която е дължима от масата на несъстоятелността, вместо което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от ищеца „ПЕТРОЛ – СЕВЕР” ЕООД срещу ответниците „НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД/н./ и „КТБ” АД /н/ иск с правно основание чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ за признаване за установено, че кредиторът „ПЕТРОЛ – СЕВЕР” ЕООД има вземане спрямо длъжника „НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД/н./, произтичащо от погасяване на задължения на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД спрямо кредитора „ПЕТРОЛ” АД по Договор за заем за приходи от облигации с дата – 26.10.2006г., в следните размери: 96 000 лева – главница; 534,40 лева –законна лихва за периода 17.06.2016г. – 06.07.2016г.; 801,60 лева – законна лихва за периода 07.07.2016г. – 05.08.2016г., което вземане е изключено от списъка на приетите от синдика вземания по реда на чл.692 ал.2 и ал.3 от ТЗ, с определение №629/18.11.2016г., постановено по ч.т.д.№68/2016г. на Ловешкия окръжен съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е приложил неправилно разпоредбата на чл.161 от ГПК. Поддържа, че неизпълнението на задължението да бъде представен в оригинал договорът от 26.10.2016г. от страна на ответника, не може да води до прилагане на неблагоприятните последици на чл.161 от ГПК по отношение на ищеца. Наред с това поддържа, че поначало ответникът „К. /н./ не оспорва съществуването на договора за заем и договора за встъпване в дълг, като именно във връзка с двата сключени договора навежда доводи за нищожност и симулативност на „поредицата“ от сделки, на които се основава процесното вземане. Счита, че съществуването на договора за заем за приходи от облигации от 26.10.2016г. се установява от всички обстоятелства и приети по делото доказателства, като на първо място изтъква анекс №1 към договора за заем от 01.01.2018г., неоспорен от ответниците, а също и заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК. К. жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1.При наличие в договор за встъпване в дълг, който е сключен между заемополучателя, заемодателя и третото лице – встъпващо в дълг, на спогодба, установяваща съществуването и размера на задълженията по договора за заем, следва ли при предявяване на установителен иск по чл.694 от ТЗ за съществуването им, позоваващата се на спогодбата страна да установява релевантните за възникването на задълженията, предмет на спогодбата, факти, респективно да установява съществуването на вземанията, предмет на спогодбата? 2. Може ли съдът служебно да задължи страна по делото по реда на чл.190 от ГПК да представи документ, имащ значение за правилното решаване на спора, без за това да е направено искане от друга страна по делото и съответно при непредставяне на документа, да приложи санкцията на чл.161, вр. чл.190 ал.2 от ГПК? 3. Следва ли да се приложи спрямо страна по делото санкцията по чл.161 от ГПК за създаване на пречки за събиране на допуснато по делото доказателство, изразили се в непредставяне на оригинал на договор, по който тя не е страна и който договор не се намира в нейно държане, но е свързано лице с насрещната страна, която е страна по договора и която не го представя, след като е задължена от съда да стори това? 4. Прилагането на последиците на чл.161, вр. с чл.190 от ГПК при непредставяне оригинала на договор, за който законът не предвижда писмена форма за действителност, изключва ли възможността съществуването на договора да се установи с други доказателства по делото? Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №1237 по гр.д.№2480/1994г. на ВКС, V г.о., в което е прието, че спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение. По отношение на втория и третия въпрос поддържа, че са разрешени в противоречие с решение №23 от 26.04.2017г. по гр.д.№2732/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Счита, че по отношение на третия въпрос са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като по този въпрос няма установена съдебна практика. Твърди, че четвъртият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №118/15.02.2012г. по гр.д.№588/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №81/18.07.2011г. по т.д.№809/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №3/04.01.1980г. по гр.д.№3118/1979г. на ВКС, ІІ г.о., решение №34/31.03.2005г. по гр.д.№415/2004г. на ВКС, ТК, ІІ т.о и др, в които се приема, че искът не може да се отхвърли като неоснователен единствено поради приложението на процесуалната норма на чл.161 от ГПК, без да е извършена преценка на всички допуснати, неоспорени и събрани по надлежния ред доказателства в производството. Също така поддържа, че решението е очевидно неправилно.
Ответникът „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът „КТБ“ АД /н./ поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, а твърденията в касационната жалба за неоснователни. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски.
Синдикът на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ М. Н. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият въпрос, формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Отговорът на този въпрос би бил обусловен от преценката на съдържанието на част от представените по делото доказателства / договор за встъпване в дълг между „Петрол Север“ ЕООД, „Нафтекс Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД/, а не от тълкуване на определена материалноправна или процесуалноправна норма. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулираните в изложението въпроси относно приложението на разпоредбите на чл.161 и чл.190 от ГПК. Тези въпроси са обуславящи за изхода на спора, доколкото във въззивната си жалба „КТБ“ АД /н./ е направил оплаквания за нарушение на разпоредбата на чл.183 от ГПК, изразяващо се в това, че първоинстанционният съд не е изключил от доказателствата представеното от ищеца копие от договора за заем за приходи от облигации от 26.10.2016г., въпреки, че договорът не е бил представен в оригинал. Въззивният съд е изложил подробни съображения относно това оплакване, като е приел, че ответникът „Нафтекс Петрол“ ЕООД, е бил редовно задължен по реда на чл.190 ал.1 от ГПК да представи договора, но не е изпълнил това задължение. Поради това е счел, че е налице хипотезата на чл.161 от ГПК – създаване на пречки за събиране на допуснати по делото доказателства и като е изтъкнал обстоятелството, че ищецът „Петрол Север“ ЕООД и ответникът „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ са свързани лица, е изключил от доказателствения материал представения от ищеца заверен препис от договора. Следователно по отношение тези въпроси е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По приложението на разпоредбите на чл.190 и чл.161 от ГПК е формирана практика на ВКС. С решение №23 от 26.04.2017г. по гр.д.№2732/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., е прието, че съгласно чл.190 ал.1 от ГПК всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. В тази хипотеза съдът разпорежда другата страна да представи намиращия се у нея документ, имащ значение за спора, като следва да я уведоми за последиците от поведението й, ако тази страна създава пречки за събиране на съответното доказателство – кои факти, имащи значение за спорното право ще приеме за доказани. Само след изричното й уведомяване в случай, че страната без основателни причини създаде пречки за събиране и проверка на доказателства съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства. С оглед изложеното е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Р. на въпроса относно възможността при изключване на копие от договор, съществуването му да се доказва с други доказателствени средства, е обусловена от преценката дали са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.161 от ГПК и съответно за изключване на непредставения в оригинал договор по реда на чл.183 от ГПК. Само при евентуално изключване на представения по делото препис от договора, би била от значение възможността съществуването на този договор да се установява с други доказателства по делото. Поради това тези въпроси ще бъдат обсъдени с решението по съществото на спора.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по втория и третия от поставените от касатора процесуалноправни въпроси, които съставът на ВКС уточнява в следния смисъл: 1. Може ли съдът служебно да задължи страна по делото по реда на чл.190 от ГПК, да представи документ, имащ значение за правилното решаване на спора, без за това да е направено искане от другата страна по делото и съответно при непредставяне на документа, да приложи санкцията на чл.161, вр. чл.190 ал.2 от ГПК? 2.Може ли да се приложи спрямо страна по делото санкцията по чл.161 от ГПК, ако свързано с нея лице, участващо в спора като насрещна страна, е било задължено да представи документ и не го е представило?
Предвид извода за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, не следва да бъдат обсъждани доводите за очевидна неправилност на решението.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател „Петрол – Север“ ЕООД следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1946, 68 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №36 от 28.02.2018г. по т.д.№386/2017г. на Великотърновски апелативен съд, ТО.
УКАЗВА на касационния жалбоподател „Петрол – Север“ ЕООД, гр. Ловеч, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 1946,68 лева /хиляда деветстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.