8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
гр. София, 11.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3102 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1467 от 06.07.2015г. по т.д. №2184/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е отменено решение от 28.07.2011г. по т.д. №2009/2008г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, в частта, с която ответникът А п с к е осъден да заплати на ищеца [фирма] на осн. § 9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и чл.8 ал.2 от ЗПСК сумата 43 221,77 лв., представляваща неизплатена част от парични постъпления за разсрочени вноски за продажната цена по договор за приватизация от 29.07.1999г., заедно със законната лихва от 11.06.2008г. до окончателното заплащане, а на осн. чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата 2 317,71 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 43 221,77 лв. за периода от 01.02.2008г. до 11.06.2008г., както и разноски по делото в размер на 2 734,65 лв, и вместо това са отхвърлени предявените от [фирма] срещу А п с к , иск по § 9б ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и чл.8 ал.2 от ЗПСК за заплащане на сумата 43 221,77 лв., представляваща неизплатена част от парични постъпления за разсрочени вноски за продажната цена по договор за приватизация от 29.07.1999г., заедно със законната лихва от 11.06.2008г. до окончателното заплащане, и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 2 317,71 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 43 221,77 лв. за периода от 01.02.2008г. до 11.06.2008г. Със същото решение е потвърдено решението от 28.07.2011г. по т.д. № 2009/2008г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, в останалата му част, както и решение от 30.07.2012г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място], за поправка на явна фактическа грешка в решението от 28.07.2011г.
Жалбоподателят поддържа, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Счита за логически необосновани изводите на въззивния съд, че съгласно нормата на § 9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ паричните постъпления от приватизацията на обособената част не включват обезщетенията по чл.86 от ЗЗД за забава на дължимата покупна цена по приватизационния договор. Твърди, че съгласно т.4 от решение №1022-П/03.05.1999г. на АП той е безспорен носител на правото да получи всички парични постъпления от приватизацията на обособената част. Излага доводи, че обезщетението за забава не е самостоятелно право на вземане –съществуването на това вземане произтича функционално от съществуването на вземането за продажната цена. Също счита, че незачитането и ревизирането от САС на влязлото в сила разпределение на ДСИ, в което подлежащите на удовлетворяване вземания на А. по приватизационния договор са установени по вид и размер, представлява съществено нарушение на процесуалните принципи и норми на чл.460 и сл. от ГПК. Поддържа, че констатациите на САС относно поредността на погасяване и размера на погасените в резултат на разпределението вземания на А. са неправилни поради преценката на съда, че е приложима поредността по чл.76 ал.2 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. К. жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Какъв е обхватът по смисъла на пар.9б, ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ на „паричните постъпления от приватизацията“ на обособена част, оставащи на разпореждане на търговското дружество – собственик на приватизираната обособена част: в тези парични постъпления включва ли се обезщетението по чл.86 от ЗЗД за забава на разсрочени годишни вноски от продажната цена в размер на законната лихва? 2.Взискателят, съответно съдът, обвързани ли са с предявеното, необжалвано и влязло в сила разпределение по чл.355 от ГПК /отм./ и чл.460 от ГПК, в което подлежащите на удовлетворяване привилегировани притезания на същия този взискател са определени и установени от съдебния изпълнител по вид и размер, определен е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на тези притезания? Процесуално допустимо ли е при последващ съдебен спор съдът да не зачете и да промени влязлото в сила и вече изпълнено разпределение, по отношение на вида и размера на определените и установени в разпределението притезания на взискателя? 3. Когато при изпълнение, вкл. принудително изпълнение по реда на ГПК, постъпилата сума не е достатъчна за изплащането на всички вземания на кредитора/ взискателя, с каква поредност се погасяват вземанията за главница и за законна лихва върху главницата – обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 от ЗЗД? Посочва, че по третия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №111 от 27.10.2009г. по т.д.№296/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №233 от 11.12.2012г. по т.д.№914/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №186 от 19.06.2013г. по т.д.№927/2012г. на ВКС, ГК, ІV гр.о.
Ответникът по касация АПСК не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Софийски апелативен съд е приел, че претенцията е основана на действащата към датата на сключване на договора разпоредба на § 9б, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./, както и на действащата към 2007 г. редакция на чл.8 ал.2 от ЗПСК, предвиждащи, че паричните постъпления от приватизацията на обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала или част от тях могат да бъдат преведени по сметка на дружеството по решение на АП след съгласуване с органа, който упражнява правата на едноличен собственик на капитала, като остават собственост на дружеството. Посочил е, че в конкретния казус не се спори, че предпоставките на цитираните разпоредби принципно са налице по отношение на процесния приватизационен договор от 29.07.1999г. – същият има за предмет обособена част от имуществото на ищцовото дружество, което към датата на сключване на договора е било еднолично търговско дружество на държавата, като с решение № 1022-П/3.05.1999 г. на АП е постановено паричните постъпления от приватизационната продажба да останат на разпореждане на търговското дружество. Приел е за безспорно и че: заплатената от купувача начална вноска от цената в размер на 80 000 лв. е преведена от АП на ищеца на 14.09.1999г.; чрез принудително изпълнение по изп. д. № 2718/2004г. и изп. д. № 2419/2005г. от купувача са събрани и още 980 890,54 лв., които са постъпили по банковата сметка на Агенцията на 13.11.2007г.; от А. е преведена на ищеца сумата 703 458,41 лв., която е постъпила по банковата му сметка на 20.12.2007г. Определил е като спорен въпроса дали от така събраната сума на ищеца се полагат и още 269 819,43 лв. Приел е, че полагащите се на ищеца суми по § 9б ал.1 от ЗППДОП /отм./ и чл.8 ал.2 от ЗПСК обхващат само постъпленията за цената по процесния договор от 29.07.1999г. Ето защо е счел, че ищецът има право само на събраните от ответника суми за цената по договора, но не и за събраните мораторни лихви /неустойки/. Поради това е приел, че с преведената на 20.12.2007г. от ответника сума от 703 458,41 лв. са погасени само вземанията на ищеца за продажна цена. Посочил е, че за да бъде определен конкретния размер на дължимите от ответника на ищеца суми за получената цена по процесния договор, следва да се прецени погасителния ефект на постъпилите плащания по двете изпълнителни дела съобразно поредността по чл. 76 ал.2 от ЗЗД. Посочил е, че извършеното от ДСИ разпределение не би могло да дерогира императивното правило на чл.76 ал.2 от ЗЗД, още повече, че погасителният ефект се преценява към момента на реалното плащане, а не към момента на разпределението. Предвид изложеното е заключил, че ответникът е получил по двата процесни изпълнителни листа за незаплатена част от цената по приватизационния договор общо сумата от 703 458,41 лв. /263 222,23 + 440 236,18 лв./, която е и дължимата от него на ищеца сума по § 9б ал.1 от ЗППДОП /отм./ и чл.8 ал.2 от ЗПСК. Тази сума е изцяло изплатена по банков път на ищеца на 20.12.2007г. Съдът е стигнал до извода, че с плащането е погасено цялото задължение на ответника към ищеца, тъй като към този момент не са били дължими законни лихви за забава, предвид това, че задължението е безсрочно, а едва след това ищецът е отправил покана за плащане с писмо №175/21.01.2008г., получено от ответника на 23.01.2008г.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос относно съдържанието на обхвата на „паричните постъпления от приватизацията“ на обособена част, оставащи на разпореждане на търговското дружество – бивш неин собственик, съгласно пар.9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и дали в него се включва обезщетението по чл.86 от ЗЗД за забава на разсрочени годишни вноски от продажната цена, е включен в предмета на спора. Въззивният съд е приел, че езиковото тълкуване на израза „постъпления от приватизацията“ сочи, че се има предвид единствено пряката престация срещу прехвърлените активи, т.е. цената. Другите заплатени от купувача суми имат акцесорен характер, като се пораждат при допълнителни юридически факти /неизпълнение на уговореното/ и не са „постъпления от приватизацията“, а „постъпления от договора за приватизация“, какъвто израз законът не е използвал. Това е обусловило изводите му за неоснователност на исковата претенция. Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По въпроса не съществува задължителна за съдилищата практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. За да е налице поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като точното прилагане на закона следва да е от значение за развитието на правото. Посочените предпоставки са налице по отношение на поставения материалноправен въпрос, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Вторият поставен от касатора правен въпрос също е обуславящ за изхода на спора, тъй като е свързан с направения от въззивния съд извод, че извършеното от съдебния изпълнител разпределение на събраните в изпълнителното производство суми не е обвързващо за съда, ако е евентуално погрешно, като преценката за погасителния ефект следва да се извърши от съда, тъй като това е свързано с правилното приложение на закона. По въпроса дали съдът в последващо производство с участието на длъжника или взискателя е длъжен да съобрази извършеното от съдебния изпълнител разпределение относно реда за погасяване на вземанията на взискателя е даден отговор в решение №212/16.01.2015г. по т.д. №4043/2013г. на ВКС, ТК, I т. о, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, което формира задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. В него се приема, че определената структура на дълга на застрахования в изпълнителното производство, в която биха могли да се включат и разноски по изпълнението, публични задължения, вземания на други взискатели, както и направено прихващане на изпълнението по реда на чл.76 ал.2 от ЗЗД, не са обвързващи за отговорността на застрахователя. При спор по чл.229 от КЗ съдът се произнася относно извършено прихващане на изпълнението, като прилага реда на погасяване на задълженията по чл.76 ал.1 от ЗЗД или по чл.76 ал.2 от ЗЗД в зависимост от фактите по делото, без да съобразява направените от съдебния изпълнител изчисления за структурата на дълга и извършеното разпределение на постъпилите суми. Следователно в последващо изпълнението съдебно производство с участието на длъжника и трето лице съдът прилага реда на погасяване на задълженията по чл.76 ал.1 от ЗЗД или по чл.76 ал.2 от ЗЗД в зависимост от фактите по делото, без да съобразява направените от съдебния изпълнител изчисления за структурата на дълга и извършеното разпределение на постъпилите суми. Наличието на задължителна практика по този значим за делото правен въпрос, с която въззивното решение е съобразено, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановеното по чл.290 от ГПК решение на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
Формулираният от касатора въпрос относно поредността за погасяване на вземанията на взискателя за главница и за законна лихва, когато постъпилите суми в изпълнителното производство не са достатъчни за погасяване на всички вземания, също е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав. Съдът е приел, че за да определи какъв е конкретният размер на дължимите от ответника на ищеца суми за получената цена по процесния договор, следва да прецени погасителния ефект на постъпилите плащания по двете изпълнителни дела съобразно поредността по чл.76 ал.2 от ЗЗД. Според тази разпоредба когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. По поставения въпрос е формирана по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика, с посочените от касатора решение №111 от 27.10.2009г. по т.д.№296/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №233 от 11.12.2012г. по т.д.№914/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №186 от 19.06.2013г. по т.д.№927/2012г. на ВКС, ТК, ІV гр.о., в които се приема, че погасяването по реда на чл.76 ал.2 от ЗЗД настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение. В същите решения ВКС приема, че присъденото вземане по чл.86 ал.1 от ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл.76 ал.2 от ЗЗД, а поредността на погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, следва да се определи по правилото на чл.76 ал.1 от ЗЗД. Поради това е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по посочения в т.3. от изложението правен въпрос относно поредността за погасяване на вземанията на взискателя за главница и за законна лихва по чл.86 от ЗЗД, когато постъпилите суми в изпълнителното производство не са достатъчни за погасяване на всички вземания, както и по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по посочения в т.1. от изложението правен въпрос “Включва ли се в обхвата на „паричните постъпления от приватизацията“ на обособена част, оставащи на разпореждане на търговското дружество – собственик на приватизираната обособена част, съгласно пар. 9б, ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./, съответно чл.8 ал.2 от ЗПСК, обезщетението по чл.86 от ЗЗД за забава на разсрочени годишни вноски от продажната цена?“
Решението не следва да се допуска до касация в частта, с която е потвърдено решение от 30.07.2012г. по т.д. № 2009/2008г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място], за поправка на явна фактическа грешка в решението от 28.07.2011г. по същото дело. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не са посочени въпроси относими към тази част от решението, съответно не са налице основанията за достъп до касация по чл.280 ал.1 от ГПК.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 5 685,76 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1467 от 06.07.2015г. по т.д. №2184/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, в частта, с която е отменено решение от 28.07.2011г. по т.д. №2009/2008г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, в частта, с която ответникът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол е осъден да заплати на ищеца [фирма] на осн. § 9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и чл.8 ал.2 от ЗПСК сумата 43 221,77 лв., представляваща неизплатена част от парични постъпления за разсрочени вноски за продажната цена по договор за приватизация от 29.07.1999г., заедно със законната лихва от 11.06.2008г. до окончателното заплащане, а на осн. чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата 2 317,71 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 43 221,77 лв. за периода от 01.02.2008г. до 11.06.2008г., както и разноски по делото в размер на 2 734,65 лв, и вместо това са отхвърлени предявените от срещу А п с к, иск по § 9б ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и чл.8 ал.2 от ЗПСК за заплащане на сумата 43 221,77 лв., представляваща неизплатена част от парични постъпления за разсрочени вноски за продажната цена по договор за приватизация от 29.07.1999г., заедно със законната лихва от 11.06.2008г. до окончателното заплащане, и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 2 317,71 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 43 221,77 лв. за периода от 01.02.2008г. до 11.06.2008г, както и в частта, с която е потвърдено решението от 28.07.2011г. по т.д. №2009/2008г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, в останалата му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1467 от 06.07.2015г. по т.д. №2184/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решение от 30.07.2012г. по т.д. № 2009/2008г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място], за поправка на явна фактическа грешка в решението от 28.07.2011г. по същото дело.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 5 685,76 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.