О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
[населено място], 19.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2629 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Е. П., срещу решение №660 от 02.04.2015г. по гр.д. №226/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав, в частта му, с която е потвърдено решение от 04.06.2014г. по гр.д.№4064/2013г. на СГС, ГО, І -4 състав, в частта, с която предявеният от касатора срещу [фирма] иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 40 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. Твърди,че въззивният съд необосновано е определил обезщетение в размер на 40 000 лева, без да посочи как интерпретира от правна страна установените по делото факти – вид и характер на телесното увреждане, характер и брой на претърпените от ищеца оперативни интервенции, интензитета на търпените от ищеца болки и страдания и др., като по този начин съдът не се е съобразил изцяло със задължителните указания по приложението на чл.52 от ЗЗД, дадени с ППВС №4/1968г. Моли да се отмени въззивното решение и да се осъди ответника да заплати разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие настъпилото на 25.03.2008г. ПТП възлиза на 40 000 лева. За да определи този размер на обезщетението съдът е взел предвид възрастта на пострадалия, вида и характера на причинените му травматични увреждания, факта на трайна загуба на работоспособността, продължителността на общия лечебен и възстановителен период – 4 месеца, както и обществено икономическите условия в страна към датата на настъпване на ПТП.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че по този въпрос въззивният съд не е съобразил задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г., както и в решение №177 от 27.10.2009г. по т.д. №14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №31 от 25.03.2014г. по т.д. №1203/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013г. по т.д. №486/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №73 от 27.05.2014г. по т.д. №3343/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №88 от 17.06.2014г. по т.д. №2974/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №1 от 26.03.2012г. по т.д. №299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №121 от 09.07.2012г. по т.д. №60/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно които обстоятелствата, обуславящи размера на неимуществените вреди, следва да бъдат анализирани в тяхната съвкупност.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос за приложението на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД е относим към конкретния спор. По отношение на същия са налице и допълнителните предпоставки по т.1 на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена в задължителното ППВС №4/1968г. Доколкото размерът на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловен единствено от спецификата на отделните факти, относими към определянето му в конкретния случай, а от различно, спрямо даденото в т.11 от ППВС №4/1968г. тълкуване на чл.52 от ЗЗД, то противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК е налице, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 800 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №660 от 02.04.2015г. по гр.д. №226/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав, в частта му, с която е потвърдено решение от 04.06.2014г. по гр.д.№4064/2013г. на СГС, ГО, І -4 състав, в частта, с която предявеният от Ю. Е. П., срещу [фирма] иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 40 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева.
УКАЗВА на касатора Ю. Е. П., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 800 лева /осемстотин лева/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.