6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
[населено място], 20.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1932 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпили са касационни жалби от „Д., И. – Ер М.“ О., и Д. И. Д. срещу решение №52 от 06.04.2017г. по в.т.д.№283/2016г. на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено решение №55/04.04.2014г. по т.д.№11/2012г. по описа на Плевенски окръжен съд, поправено с решение №6 от 13.01.2015г. по същото дело, с което „Д., И. – Ер М.“ О., като правоприемник на [фирма], [населено място], и Д. И. Д., са осъдени солидарно да заплатят на Д. В. И. сумата от 400 000 лева /частичен иск от 1 355 000 лева/, представляваща част от стойността на дела на Д. В. И. при прекратяване на участието му в [фирма], [населено място], на 16.09.2010г. и част от неразпределената печалба към 16.09.2010г. на същото СД, заедно със законната лихва от 13.01.2012г. до изплащането й.
В касационната си жалба „Д., И. – Ер М.“ О. сочи, че обжалваното решение е недопустимо и моли да бъде обезсилено. Поддържа, че подадената искова молба е нередовна, като порокът не е бил отстранен нито в производството пред първоинстанционния съд, нито в производството пред въззивния съд. Твърди, че претенцията на ищеца по чл.97 ал.2 от ТЗ, макар и формулирана като обща сума, съдържа в себе си два отделни и независими компонента – част от дружественото имущество и част от годишната печалба, които не са били разграничени в исковата молба по размер. Евентуално моли ако решението бъде преценено като допустимо, да бъде отменено като неправилно и необосновано. Поддържа, че при остойностяване на притежавания от ищеца дружествен дял следва да се изключи неразпределената печалба за предходни години, както и не следва да се включват чрез намаляване на стойността на дела и реализираните загуби от дружеството за предходен период. Твърди, че дори да се приеме, че натрупаната в годините печалба на събирателното дружество трябва да се включи при определяне размера на вземането на напусналия съдружник, то в конкретния случай следва да се съобрази, че на 16.09.2009г. общото събрание на съдружниците е взело решение за нейното разпределение.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател сочи, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК / ред. ДВ бр.47/2009г./. Поставя като обуславящи изхода на спора следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Пасивно легитимиран ли е по чл.88 от ТЗ наред със събирателното дружество съдружник в него по претенция на друг съдружник, произтичаща от членственото му правоотношение с търговското дружество и в частност от неговото прекратяване, тоест по иск по чл.97 ал.2 от ТЗ?; 2. При иск по чл.97 ал.2 от ТЗ как следва да се остойности дела на напусналия/починалия съдружник в събирателно дружество от имуществото на дружеството? 3. Годишната печалба по смисъла на чл.97 ал.2 от ТЗ е тази за текущата година, в която е настъпило прекратяването на членственото правоотношение или делът на напусналия съдружник се изчислява върху натрупаната печалба през всичките години, в които е бил в членствено правоотношение? Поддържа, че първият въпрос се решава противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №274 от 01.11.2013г. по в.т.д.№244/2013г. на Великотърновски апелативен съд, в което е прието, че солидарната отговорност на съдружника в събирателно дружество по чл.88 от ТЗ не може да се ангажира за вземане срещу дружеството, което произтича от лично членствено правоотношение. Счита, че вторият и третият въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях липсва задължителна практика на ВКС или трайно установена практика на съдилищата.
Ответникът по касация Д. В. И. поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Също така твърди, че касационната жалба е неоснователна. Оспорва възражението за недопустимост на въззивното решение, като твърди, че с предявената претенция от 400 000 лева е претендирал по равно дял от имуществото и от неразпределената печалба.
В касационната си жалба Д. И. Д. твърди, че обжалваното решение е недопустимо. Прави оплаквания, че към подадената искова молба липсва справка по чл.266 от ГПК, която да съдържа необходимите изчисления за определяне размера на иска. Поддържа, че подадената искова молба е нередовна, тъй като при липсата на справка по чл.366 от ГПК не може да се установи как е изчислен целият размер на исковата претенция, съответно предявеният частичен иск каква част от претенцията за дял от имуществото и за неразпределена печалба обхваща. Евентуално моли решението да бъде отменено като неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че той, като неограничено отговорен съдружник в СД е пасивно легитимиран като ответник по иска по чл.97 ал.2 от ТЗ, наред с дружеството. Прави оплакване, че в решението липсват мотиви относно извода на съда, че определянето на дела на ищеца от имуществото на дружеството следва да се извърши на основа на пазарната стойност на имуществото, а не по балансовата стойност на същото, при положение, че в закона липсва нормативно определена процедура.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател сочи, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Поставя като обуславящи изхода на спора следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Налице ли е нередовност на исковата молба по чл.129 от ГПК ако ищецът не е представил справка по чл.366 от ГПК при частична искова претенция за различни имуществени задължения – дължимата сума от имуществото на дружеството и дължимата сума от печалбата и следвало ли е същата да бъде върната и прекратено производството по нея? 2. Неограничено отговорният съдружник в събирателно дружество пасивно легитимиран ли е да отговаря солидарно с дружеството, на основание чл.88 от ТЗ за задълженията на дружеството към напуснали съдружник по иск по чл.97 ал.2 от ТЗ?; 3. По какъв начин следва да бъде определен размерът на дружествения дял на напусналия съдружник в СД? 4. Как следва да се определи какъв процент притежава напусналият съдружник от имуществото на събирателното дружество и от печалбата, при условие, че дружеството е бездялово? Твърди,че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в определение №708/18.10.2012г. по ч.т.д.№659/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №152/04.03.2010г. по ч.гр.д. №94/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о, определение №75/02.02.2015г. по т.д.№1105/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. Поддържа, че вторият въпрос се решава противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №274 от 01.11.2013г. по в.т.д.№244/2013г. на Великотърновски апелативен съд, в което е прието, че солидарната отговорност на съдружника в събирателно дружество по чл.88 от ТЗ не може да се ангажира за вземане срещу дружеството, което произтича от личното членствено правоотношение. Поддържа, че и третият въпрос се решава противоречиво от съдилищата, като се позовава на влязлото в решение №109 от 21.04.2012г. по гр.д.№74/2012г. на Габровски окръжен съд. Счита, че четвъртият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него липсва практика на съдилищата.
Ответникът по касация Д. В. И. поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Също така твърди, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съдружникът Д. И. Д. е пасивно легитимиран по предявения иск по чл.97 ал.2 от ТЗ и отговаря солидарно със събирателното дружество, преобразувано в О., за вземането на напусналия съдружник Д. В. И. за стойността на неговия дял от имуществото и неразпределената печалба. Изразил е становище, че делът на напусналия съдружник следва да се определи въз основа на справедливата пазарна стойност на имуществото на дружеството, а не на неговата балансова стойност. Кредитирал е изготвеното заключение на вещите лица по метода на пазарната стойност и е приел, че стойността на имуществото на дружеството към 16.09.2010г. възлиза на 473 786 лева, а стойността на дела на ищеца се равнява на 50% от това имущество или 236 893 лева. Приел е, че неправилно е разпределен дивидент в размер на 1 250 000 лева на съдружника Д. И. Д. от неразпределената печалба от 2000г. до 2010г., като е заключил, че 50% от неразпределената печалба или 793 000 лева се дължат на ищеца Д. В. И..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационните жалбоподатели, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл.281 т.2 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК. В случая изложените в касационните жалби доводи за нередовност на исковата молба, за която въззивният съд следи служебно и която той не е отстранил, довела съответно до недопустимост на постановеното решение, налагат касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт.
Останалите въпроси в изложенията, макар да са значими за конкретното дело, касаят правилността на въззивното решение от гледна точка на неговата обоснованост и правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради което подлежат на обсъждане в производството по чл.290 от ГПК в зависимост от произнасянето по оплакването за недопустимост на решението
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от касационните жалбоподатели следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 8 000 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №52 от 06.04.2017г. по в.т.д.№283/2016г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на всеки от касационните жалбоподатели „Д., И. – Ер М.“ О., и Д. И. Д. да внесе държавна такса в размер на 8000 лева /осем хиляди лева/ по сметка на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представят платежен документ по делото.
При неизпълнение на указанията, касационното производство по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Първо търговско отделение при ВКС за насрочване за открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.