6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
гр. София, 09.11.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 606 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. С. А. от [населено място] срещу решение № 7120/25.10.2017г. по в.гр.д. № 9649/2017г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № II – 71 – 118/19.09.2014г. по гр.д. № 41586/2012г. на Софийския районен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК и изменено по реда на чл.248 ГПК с решение от 03.06.2016г., в частта, с която е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, че касаторът дължи на С. П. З. сумата от 6 267,19 евро – част от главница, представляваща задължение по запис на заповед от 31.10.2011г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 02.03.2012г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. № 11305/2012г. на СРС, както и е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. П. З. насрещен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 6 260 евро.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК.
Ответникът С. П. З. от [населено място] оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че е сезиран с иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.535 ТЗ, предявен от С. П. З. против З. С. А., и с насрещен иск по чл.59 ЗЗД, предявен от З. С. А. против С. П. З.. По иска с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.535 ТЗ Софийският градски съд е приел, че въз основа на запис на заповед от 31.10.2011г. е възникнало валидно менителнично задължение за З. С. А. към С. П. З. за заплащане без протест и без разноски на сумата от 11 375 евро. Счел е за установено, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на споразумение от същата дата, по силата на което ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 11 375 евро, формирана като сбор от следните суми: 6 480 евро, предоставени на ответника през март 2011 г.; 195 евро – лихва за 6 месеца и 4 700 евро – неустойка за провалена сделка за покупка на жилище, сключена от ищеца с „Идея Билдингс” ООД. Въз основа на представените платежни документи и заключението на проведената съдебно – счетоводна експертиза, въззивният съд е приел, че по записа на заповед е платена сума в размер на 9 990 лв. и не са ангажирани доказателства за погасяване на друга част от задължението и е потвърдил първоинстанционното решение по установителния иск.
По насрещния иск с правно основание чл.59 ЗЗД Софийският градски съд е констатирал, че на 29.11.2010г. между ответника С. П. З. и „Идея Билдингс” ООД е възникнало валидно правоотношение, по силата на което дружеството е следвало да построи и продаде жилище на купувача срещу задължението му да заплати на вноски сумата от 31 308 евро без ДДС. Установил е, че договорът е развален със споразумение от 18.11.2011г., като платената от С. П. З. сума от 7 820 евро му е върната, а сумата от 4 700 евро е задържана от строителя като задатък. При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че причина за разваляне на договора е неплащане на вноски от купувача. Въз основа на представените приходни касови ордери от април и май 2011г. и заключението на проведената съдебно – графическа експертиза решаващият съд е счел за установено, че по процесния договор ищецът З. С. А. е заплатил за сметка на ответника С. П. З. сумата от общо 6 260 евро. Тълкувайки волята на страните, Софийският градски съд е приел, че със споразумението от 31.10.2011г. е уредена отговорността на ищеца към ответника за неблагоприятните последици от разваляне на договора с „Идея Билдингс” ООД. Според решаващия съд поведението на З. С. А. при плащането по приходните касови ордери не е в хипотезата на гестия. С оглед знанието на страните към 31.10.2011г., че договорът ще бъде развален и С. П. З. няма да може да си върне платения задатък от 4 700 евро, а ще може да търси връщане само на платеното над 4 700 евро, следвало, че със споразумението от 31.10.2011г. страните по делото са уредили отношенията си във връзка със суми, които са предназначени за плащане на вноски по договора от 29.11.2010г., но С. П. З. няма да може да получи от „Идея Билдинг” ООД, като тази невъзможност е в отговорност на З. С. А.. Поради това Софийският градски съд е достигнал до извода, че връщането на сумата от 7 820 евро от „Идея Билдингс” ООД на С. П. З. не е довело до обогатяването му за сметка на обедняването на З. С. А., тъй като сумата от 6 480 евро по споразумението от 31.10.2011г. не е част от сумата от 7 820 евро по споразумението от 18.11.2011г. и разходните касови ордери за суми, които строителят е върнал на ответника. В сумата от 7820 евро са включени платените през месеци април и май 2011г. суми в размер на 6 260 евро по приходните касови ордери. Задатъкът е платен преди това, а ищецът е платил следващите се вноски по договора от 29.10.2010г. и сумата от 6480 евро по споразумението от 31.10.2011г. е различна от сумата от 7820 евро по споразумението от 18.11.2011г., както и сумата от 6480 евро не включва сумата от 6260 евро по ордерите.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. „Може ли съдът да постанови акта си без да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните в тяхната цялост и може ли да игнорира посочени доказателства и доводи на страните по делото?”; 2. „Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?”; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да изпълни изискването на чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.4 ГПК, когато пререшава спора?”; 4. „Следва ли съдът да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК?”; 5. „Когато във въззивната жалба са изтъкнати доводи за допуснати процесуални нарушения на първоинстанционния съд относно непълнота на доклада по предявения иск, въззивният съд длъжен ли е да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?; 6. „Следва ли при формиране на изводите си относно начина и причините за прекратяване на една договорна връзка съдът да направи разграничение на хипотезите на чл.20, ал.2 ЗЗД, съгласно които договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона?”; 7. „Хипотезата на разваляне на договор по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД следва ли да бъде разграничена от хипотезата на прекратяване на договор по взаимно съгласие на страните?”; 8. „Какви са критериите по чл.20 ЗЗД, въз основа на които съдът следва да изясни точния смисъл на договорните клаузи при спор на страните?”; 9. „При тълкуване на действителната обща воля на страните съдът може ли да взема предвид твърденията на страната, които не са подкрепени с доказателства?”; 10. „Какви са предпоставките и обемът на тълкуване на сключения между страните договор съобразно критериите на чл.20 ЗЗД?”; 11. „Какви са елементите на фактическия състав на иска по чл.59 ЗЗД, за да се приеме, че има разместване на блага?”. Въвежда основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с позоваване на ППВС № 7/27.12.1965г., ППВС № 1/28.05.1979г., Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, т.2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, и решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Касаторът излага доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първите четири въпроса могат да се обобщят като въпрос, свързан със задължението на съда при постановяване на съдебното решение да прецени всички доказателства по делото и доводи на страните. Този въпрос е от значение за решаване на спора по конкретното дело по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1 – т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, както и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на проверка съответствието му с практиката на ВКС.
Петият въпрос, свързан с правомощията на въззивния съд при непълен доклад на първоинстанционния съд, не обосновава поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По смисъла на цитираната от касатора т.2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, непълнотата на доклада във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса и указване за кои факти страните не сочат доказателства представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила в случая, когато делото е останало неизяснено от фактическа страна. Видно от изготвения от първата инстанция доклад по насрещния иск по чл.59 ЗЗД в протоколно определение от 09.05.2013г., съдията – докладчик при разпределяне на доказателствената тежест е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже неговото обедняване, обогатяването на ответника и причинно – следствената връзка между двете. С оглед представените с насрещния иск писмени доказателства за първоинстанционния съд не е съществувало задължение да указва на ищеца, че не сочи доказателства за факти, за които следва да проведе пълно главно доказване. Следва да се има предвид и постановеното от въззивния съд протоколно определение от 27.02.2017г., в което е констатирал, че първоинстанционният съд е пропуснал да разпредели доказателствената тежест на страните относно оспорването на подписите на приходните касови ордери. С оглед на това е приел, че не са преклудирани доказателствените искания на страната, направени във въззивната жалба и се е произнесъл по искането за назначаване на съдебна експертиза. По този начин извършените от въззивния съд процесуални действия са в съответствие със задължителните разяснения на т.2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Останалите въпроси, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не изпълняват общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед задължителните указания на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираното тълкувателно решение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Същият не следва да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. В този смисъл поставените въпроси имат значение за правилността на въззивния акт и по същите ВКС ще се произнесе с решението по същество на касационната жалба.
Неоснователни са доводите за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принцип на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените по – горе пороци. Отделно от това, доводите на касатора за очевидна неправилност повтарят оплакванията за неправилност, изложени в касационната жалба.
По изложените съображения въззивното решение се допуска до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от ТДТ по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 490,02 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7120/25.10.2017г. по в.гр.д. № 9649/2017г. на Софийския градски съд.
УКАЗВА на касатора З. С. А. от [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 490,02 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.