О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
[населено място], 12.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1838 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Мини открит въгледобив“ ЕАД, [населено място], срещу решение №616/14.03.2018г. по в. т. д. №6364/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е отменено решение №38 от 31.07.2017г. по т.д.№5/2017г. на Пернишки окръжен съд, ГК, в частта, с която „Мини открит въгледобив“ ЕАД, [населено място], е осъдено да заплати на „Технострой 68“ ЕООД, [населено място], обезщетение за забава върху сумата 48468,02лв., дължима по фактура N933/30.11.2013г. за периода от 28.01.2014г. до 27.01.2017г. за разликата над 6833,46 до присъдения размер от 14785,37лв.; в частта, с която е осъдено да заплати обезщетение за забава върху главницата от 22595,74лв. дължима по фактура №36/30.12.2013г. за периода от 14.02.2014г. до 27.01.2017г. за разликата над 6677, 22 до присъдения размер от 6786,91лв.; в частта, с която е осъдено да заплати обезщетение за забава върху главницата от 27569,71лв.. дължима по фактура №38/31.01.2014г. за периода от 18.03.2014г. до 27.01.2017г. за разликата над 7916,87 до присъдения размер от 8034,83лв.; в частта, с която е осъдено да заплати обезщетение за забава върху главницата от 13897,90лв., дължима по фактура 42/31.03.2014г. за периода от 16.05.2014г. до 27.01.2017г. за разликата над 3758,80 до присъдения размер от 3821,84лв.; в частта, с която е осъдено да заплати обезщетение за забава върху главницата от 15531,02лв., дължима по фактура №45/30.04.2014г. за периода от 15.06.2014г. до 27.01.2017г. за разликата над 4070.81 до присъдения размер от 4141,26лв, като е потвърдено решение №38 от 31.07.2017г. по т.д. №5/2017 г. на Пернишки окръжен съд, ГК, в останалата обжалвана част.
Касационният жалбоподател обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.266 от ЗЗД е уважен за разликата над 79 594,37 лева и в частта, с която искът по чл.86 от ЗЗД е уважен за разликата над 14 868,29 лева. Поддържа, че решение е неправилно и необосновано в обжалваната част. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че претенцията на изпълнителя за дължимата сума по фактура №33/30.11.2013г. не е погасена по давност, тъй като за вземането е приложим общият петгодишен срок на погасителната давност. Поддържа, че съдът неправилно се е ограничил само в тълкуване на волята на страните, изразена в клаузата на чл.38 и чл.2.7 от договора между страните, поради което неправилно е приел,че нито периодът, нито обемът на работата са предварително дефинирани, поради което задълженията не са за периодични плащания.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимия за изхода на делото правен въпрос относно това кои вземания имат характер на периодични плащания. Поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разрешения в ТР№3 от 18.05.2012г. по т.д.№3/2011г. на ОСГТК на ВКС и решение №134/01.07.2013г. по т.д. №135/2011г. на ВКС, IІ т.о.
Ответникът „Технострой 68“” ЕООД, [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд е приел за установено възникването между страните на валидно облигационно отношение по договор за превоз и изкоп на земни маси от 02.11.2013г., както и възникването на вземания за ищеца -изпълнител за възнаграждение по пет броя фактури. Счел е, че задълженията по фактурите не са за периодични плащания, съответно претендираната от ищеца сума в размер на 48 468,02 лева по фактура №33/30.11.2013г. е дължима, тъй като не е погасена с изтичането на тригодишния давностен срок.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По отношение на въпроса относно характеристиките на задълженята, съставляващи периодични плащания, са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Този правен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че възникналите задължения за възложителя по процесния договор за превоз и изкоп на земни маси нямат характер на периодични плащания, тъй като и в двата договора не са предвидени периодите за отчитане на изработеното.
Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По поставения въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ТР №3 от 18.05.2012г. по т.д.№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, в което са разяснени отличителните белези на периодичните плащания. Поради това искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено за проверка на изводите на въззивния съд за съответствие със задължителните разяснения на ТР №3 от 18.05.2012г. по т.д.№3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Въз основа на тези съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения от касатора въпрос, уточнен от състава на ВКС, както следва: относно съществените белези на периодичните плащания.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1264, 36 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №616/14.03.2018г. по в. т. д. №6364/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, в обжалваната част, с която е потвърдено решение №38 от 31.07.2017 г. по т.д. №5/2017г. на Пернишки окръжен съд, ГК, в частта, с която искът по чл.266 от ЗЗД е уважен за разликата над 79 594,37 лева и в частта, с която искът по чл.86 от ЗЗД е уважен за разликата над 14 868,29 лева.
УКАЗВА на касатора „Мини открит въгледобив“ ЕАД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 1264, 36 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.