4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
Гр.София, 29.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1867 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 336/25.02.15г., постановено по в.гр.д.№ 2692/14г. от Пловдивския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 2387/06.06.14г. по гр.д.№ 17646/10г. на Пловдивския районен съд и е прекратено производството по делото по иска на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за установяване, че е налице неизпълнено задължение от [фирма] за предаване на собствените на ищеца въз основа на договор за продажба от 30.07.10г. движими вещи при наличие на просрочие от падежа на задължението за предаване, договорено с документ по чл.417, т.4 ГПК – спогодба с нотариална заверка на подписите от 24.08.10г. въз основа на която е издадена заповед за незабавно изпълнение № 7842/08.09.10г. по ч.гр.д.№13091/10г. на ПРС.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск за установяване, че е налице неизпълнение на задължение за предаване на вещи, т.е. на факт с правно значение, а не по иск за установяване на съществуване на задължение за предаване на вещи, произтичащо от документа по чл.417, т.3 ГПК, въз основа на който е издадена заповед № 7842/08.09.10г. по ч.гр.д.№ 13091/10г. от Пловдивския районен съд. С издадената заповед за изпълнение е разпоредено длъжникът да предаде на кредитора описаните в заповедта вещи, което вземане произтича от спогодба с нотариална заверка на подписите от 24.08.10г. – редовен от външна страна документ и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане. Според въззивния съд, след направени уточнения от ищеца, предявеният иск е за „установяване наличието на вземането – изпълнението на задължението на ответника за предаване на движимите вещи, предмет на споразумението с нотариална заверка на подписа от 24.08.10г.”, поради което неправилно първоинстанционният съд е приел „че може да съществува иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.187 ЗЗД да се признае за установено, че съществува неизпълнение на задължението за предаване на движими вещи, противно на хипотезата на чл.422 ГПК, която е такава за установяване съществуване на задължението”. Изложени са съображения, че изпълнение на едно задължение е факт, различен от съществуването на това задължение, поради което установяването му е допустимо само в изрично предвидените в закона случаи. Във въззивното решение са коментирани и договор за продажба от 30.07.10г., от който произтичало задължението за предаване на вещите и спогодбата от 24.08.10г., въз основа на която е издадена заповедта за изпълнение. В спогодбата бил уговорен само срок за изпълнение, а самото задължение произтичало от договора и след като първоинстанционният съд е обсъждал договора, той е излязъл извън документа (основанието) за издаване на заповедта за изпълнение, а сам по себе си договорът не представлявал документ, въз основа на който да се издаде заповед за изпълнение, тъй като е без нотариална заверка.
Касаторът поставя правния въпрос за предмета на иска по чл.422 ГПК и петитума на същия, тогава когато ищецът има правен интерес да установи неизпълнението на задължение за предаването на движими вещи. Сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на обжалваното решение с ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС и практика на ВКС, обективирана в цитирани от него определения, както и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие в практиката на първоинстанционни и въззивни съдилища.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът, който е поставен от касатора е от значение за спора, тъй като е относим към допустимостта на предявения установителен иск и съответно приетата недопустимост на иска от въззивния съд, която е обусловила характера на решението – обезсилване на първоинстанционния акт, като постановен по непредявен иск, но и прекратяване на производството по делото.
Представените от касатора определения на ВКС нямат характер на задължителна за съдилищата практика съгласно ТР №1/09г. от 19.02.10г. и ТР № 2/10г. от 28.09.11г. на ОСГТК на ВКС, както и не е обосновано приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК въз основа на представените актове на първоинстанционни и въззивни съдилища.
Въпросите за предмета на делото по предявен по реда на чл.422 ГПК установителен иск и процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са обсъждани в ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС, като настоящият състав уточнява въпроса на касатора по следния начин: Какъв е предметът на делото по предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск, когато заповедта за изпълнение е издадена за предаване на движими вещи?.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 387 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 336/25.02.15г., постановено по в.гр.д.№ 2692/14г. от Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 387лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: