3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр. София, 20.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №518 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Е. срещу решение №2162 от 23.10.2017г. по гр.д. №2001/2017г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №1345 от 28.02.2017г. по гр.д. №12469/2015г. на Софийски градски съд, І ГО, 16 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.), за заплащане на сумата 100 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 27.11.2012г., в С. махала, област М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане и на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът [фирма], поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Също поддържа, че касационната жалба е неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е констатирал, че на 27.11.2012г. около 02.20ч. в [населено място] махала е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от лек автомобил марка „Мерцедес“ „Ц 220 Д“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Й. П. Й., при което са пострадали двама пешеходци, един от които е ищецът Е. Б. Е.. Към момента на злополуката водачът е бил валидно застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти.
Относно механизма на процесното ПТП, предвид релевираното от ответника по иска възражение, че застрахованият водач на лекия автомобил няма вина, тъй като същото е причинено от пострадалия, въззивният съд е установил, че ищецът, заедно с другия пострадал пешеходец, е предприел неочаквано неправомерно пресичане на пътното платно, тичайки или притичвайки в посока от ляво на дясно спрямо движението на автомобила, при което е последвал удар между предната дясна част на автомобила и пешеходеца. Съдът е приел, че водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез спиране, дори и при неограничена видимост. Въз основа на данните от автотехническата експертиза е установил, че и в четирите варианта на движение на пешеходеца – спокоен ход, бърз ход, спокойно тичане и бързо тичане, пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране на водача /42м./, затова ударът е бил непредотвратим. При тези данни е приел,че не би могло да се вмени на водача задължение да предвиди,че в тази част на денонощието пешеходецът Е. Б. ще предприеме пресичане на пътното платно, за да приведе скоростта си на движение в рамките, даващи му възможност да избегне пътния инцидент.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поставя като значими за изхода на делото следните процесуалноправни въпроси: 1.Следва ли въззивният съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази със събраните по делото доказателства относно конкретната пътна обстановка, мястото на удара и поведението на водача при преценката дали е налице виновно поведение? 2.Движението с несъобразена скорост в конкретната пътна обстановка, макар да е в рамките на разрешената скорост, представлява ли нарушение на ЗДвП, което да обуслови деликтната отговорност на водача на МПС, респ. функционалната отговорност на застрахователя? Твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по този начин ще се достигне до отстраняване на непълноти и неясноти на приложимите правни норми. Наред с това се позовава и на очевидна неправилност на постановеното решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият формулиран от касатора процесуалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е извършил преценка на събраните по делото доказателства за конкретната пътна обстановка и въз основа на тях е приел, че не е налице противоправно поведение на водача Й., което да е в разрез с правилата за движение. При това съдът е направил извод за неоснователност на исковата претенция. Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като по въпроса за задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства е налице произнасяне на ВКС с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №27 от 02.02.2015г. по гр.д.№4265/2014г. на ВКС, IV г.о. В същото е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК, като в тази насока е постоянната съдебна практика, отразена в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение №331/19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №700/28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и други. Наличието на практика по правния въпрос относно задълженията4 на въззивния съд изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми. Поради това касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, а не на посоченото от касатора основание – чл. 280 ал. 1 т.3 от ГПК. По втория поставен в изложението въпрос, съдът ще се произнесе с решението по съществото на спора.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2162 от 23.10.2017г. по гр.д. №2001/2017г. на Софийски апелативен съд.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.