Определение №245 от 42853 по гр. дело №2170/2170 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 245

гр. София, 28.04.2017год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1700 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, чрез процесуалния представител И. К. срещу решение № 110/30.03.2016г. по т.д. № 10/2016г. на Провдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 405/09.11.2015г. по т.д. № 179/2013г. на Окръжен съд-Стара Загора за признаване за установено по отношение на касатора за недопустимо вписването на законна ипотека вх.рег. № 3206/12.04.2011г. върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 68970.502.454, в [населено място] бани, общ. Ст.З. с площ от 1990 кв.м. ведно с находящите се в имота шест броя сгради и за заличаване на вписването на законната ипотека.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, тъй като въззивният съд е разгледал основания, обосноваващи претенция за нищожност по чл.26 ЗЗД , евент. за недействителност по чл.170 ЗЗД на ипотеката, а не на недопустимост на вписването като самостоятелен юридически акт, с какъвто иск е бил сезиран от ищеца. При условията на евентуалност счита обжалваното въззивно решение за неправилно.
Ответникът по касацията [фирма] е подало писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено наличието на сключен приватизационен договор по реда на чл.25 ЗППДОП /отм./ с [фирма], който е придобил капитала на приватизираното дружество [фирма] / след смяна на наименованието – [фирма]/ и неизпълнението на поетите задължения на ЕТ по приватизационния договор, за което длъжникът е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да заплати на АПСК сумата от 1 386 279 лв. неустойка за 1999г. и 2000г., ведно със законната лихва от 11.12.2013г. и мораторни лихви в размер на 8 2 631,60 лв. С договор от 17.07.2009г. [фирма] е придобило процесния недвижим имот- земя. На 12.04.2011г. за обезпечаване на присъдените вземания върху същия имот е била вписана законна ипотека на осн. § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК в полза на касатора. Въззивната инстанция е счела, че цитираната норма от ЗПСК /отм./ е в противоречие с чл.63 ДФЕС с оглед защитения от общностното право принцип на свободно движение на капитали между държавите -членки, поради което е направил извод, че националната норма не може да бъде прилагана от българския съд, считано от момента на присъединяване на Р България към ЕС – 01.01.2007г. ПАС е заключил, че процесното вписване на законната ипотека е извършено, без да е налице предвидено в закона основание за нейното учредяване.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Налице ли е противоречие между § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК /отм./ и чл.63, ал.1 ДФЕС, което да обоснове неприложимост на националната правна норма, когато не е извършено «движение на капитали» по смисъла на установената съдебна практика на СЕС – номенклатурата в приложение 1 към Директива от 24.06.1988г. относно прилагане на чл.67 от Договор ( 88/361/ЕИО) може да се ползва с цел дефиниране на понятието „движение на капитали“, а именно –придобиването на дялово/акционерно участие в дружеството с цел инвестиция ? ; 2/ Налице ли е противоречие между§ 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК /отм./ и чл.63, ал.1 ДФЕС, което да обоснове неприложимост на националната правна норма, в случай, че «движението на капитали» е извършено между местни лица?; 3/ Налице ли е противоречие между § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК /отм./ и чл.63, ал.1 ДФЕС, което да обоснове неприложимост на националната правна норма, в случай, че «движението на капитали» е извършено между «свързани лица» по см. на § 1 от ДР на ТЗ? Същите въпроси са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция не допуска касационно обжалване по правен въпрос различен от този, по който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В настоящия случай с оглед произнасянето от въззивния съд по искова молба с наведени от ищеца доводи за липса на правно основание за вписване на законна ипотека в полза на касатора и петитум да се признае за установено недопустимост на извършеното вписване на процесната законна ипотека следва да се допусне касационно обжалване за проверка допустимостта на въззивното решение.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 110/30.03.2016г. по т.д. № 10/2016г. на Провдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Агенция за приватизация и следприватизационен контрол в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top