8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
гр. София, 21.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2378 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №802 от 24.04.2015г. по в.гр.д. №435/2015г. на Варненски окръжен съд, ГО. С него е потвърдено решение №5137/05.11.2014г. по гр.д. №8274/2014г. по описа на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 13729,52 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергияq начислена за периода от 17.01.2014г. до 16.04.2014г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], З. промишлена зона, с клиентски №[ЕГН] и аб.№1372056.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената електроенергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е уредено в ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по чл.83, ал.2 от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013г. на основание чл.21, ал.1, т.9, вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Поддържа, че операторът незаконосъобразно е упражнил правото си да преизчисли количеството ел. енергия за процесния период. Счита, че неправилно въззивният съд е счел за неприложима цитираната във въззивната жалба практика на ВКС, в която се приема,че клаузите от Общите условия за продажба на електрическа енергия, предвиждащи основание за корекция на сметка на абонатите за минал период, са нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от З..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се произнесъл по следните материалноправни въпроси: 1.Допустимо ли е доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на абоната за потребена електрическа енергия за минал период само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на неточно отчитане, точното количество неизмерена ел. енергия и без да е доказано виновно противоправно поведение от страна на потребителя или негов представител? 2. Доставчикът на електрическа енергия може ли да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от него самия общи условия / одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР/ било то и по методика, установена в подзаконов нормативен акт? 3. Приети ли са ПИКЕЕ от орган, който има нормотворчески правомощия и делегирани ли са от законодателя правомощия на ДКЕВР да създава подзаконови норми, които да уреждат специфичен вид безвиновна отговорност на потребителите при извършване на корекции на ел. енергията за минал период от време? 4.Незаконосъобразни ли са ПИКЕЕ /в частност раздел ІХ от същите/ поради противоречие с императивни норми от по – висок ранг /чл.82 от ЗЗД/? 5. Може ли да се въвежда обективна отговорност чрез подзаконов нормативен акт? 6.При липса на изрична делегация от законодателя досежно въвеждането на обективна отговорност, може ли чрез подзаконов нормативен акт да се прилага безвиновна отговорност и то по отношение на потребители? 7.Съществува ли потестативно право в полза на енергоразпределителните дружества да налагат корекции за минал период на основание чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ? 8.Противоречат ли ПИКЕЕ на европейското законодателство / чл.13 т.2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006г. относно ефикасността при крайното потребление на ел. енергия/ при служебно начисляване на ел. енергия, без да е доказано същата да е реално потребена от абонатите? 9.Правила за поведение, макар и приети в подзаконов нормативен акт, даващи възможност доставчикът на ел. енергия едностранно и произволно да определя заплащане на суми от потребителя, срещу които не е доставил ел. енергия, не нарушават ли равнопоставеността на страните в облигационното правоотношение и не се ли явяват неравноправни клаузи за потребителя на основание хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите? Касаторът поддържа, че е налице противоречие между дадено в обжалваното съдебно решение разрешение по първите два въпроса и седми въпрос и задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №189/11.04.2011г. по т. д. №39/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №200/30.12.2013г. по т. д. №983/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение №201/21.12.2013г. по т. д. №779/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение №165/19.11.2009г. по т. д. №103/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение №104/05.07.2010г. по гр. д. №885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение №26/04.04.2011г. по т. д. №427/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №79/11.05.2011г. по т. д. №582/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №29/15.07.2011г. по т. д. №225/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №177/12.12.2011г. по т. д. №1008/2010г. на ВКС, ІІ т. о. Поддържа, че останалите посочени в изложението въпроси са разрешаван противоречиво от съдилищата, като посочва в подкрепа на това твърдение решения на Варненски окръжен съд: решение по в.гр.д. №497/2015г. на Варненски окръжен съд, І състав, решение №421 от 10.03.2015г. по в.гр.д. №381/2015г. на Варненски окръжен съд, VІІІ състав, решение №415 от 09.03.2015г. по в.гр.д. №2973/2014г. на Варненски окръжен съд, ІV състав, решение №272 от 18.02.2015г. по в.гр.д.№104/2015г. на Варненски окръжен съд, VІІІ състав. Поддържа също, че така формулираните въпроси са от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото за корекции извършени след измененията на ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./ няма задължителна практика на ВКС.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е прието, че корекционната сума се дължи от ползувателя на ел. енергията, въззивният съд е приел, че съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Приел е, че правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената електроенергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е уредено в ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по чл.83, ал.2 от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013г. на основание чл.21, ал.1, т.9, вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Изтъкнал е, че в случая проверката е извършена на 16.04.2014г., поради което операторът законосъобразно е упражнил правото си да преизчисли количеството ел. енергия за процесния период. Установил е, че страните се намират в договорни отношения относно доставка и потребление на ел. енергия на обект в [населено място], З. промишлена зона, с клиентски № [ЕГН] и аб.№ 1372056. Приел е за доказано, че с констативен протокол от 16.04.2014г. за проверка на електромер №1125091110066941, извършена от служители на [фирма], съставен в присъствие на управителя на ищцовото дружество; подписан от управителя на ищцовото дружество, от служителите, извършили проверката, един свидетел и полицейски служител от 3-то РУ на МВР В., е документирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване на обекта на ищеца с електрозахранващата мрежа, изразяващо се в монтиран допълнителен проводник, свързващ обекта от захранващия фазов проводник преди главния прекъсвач в таблото до електрическата инсталация в обекта. Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е заключил, че в процесния случай въззиваемото дружество е коригирало сметката в съответствие с правилата, установени в ПИКЕЕ. Посочил е, че съставеният протокол от проверката е подписан от управителя на въззивното дружество, свидетел и служител на полицията и отговаря на изискванията по чл.47, ал.2 от ПИКЕЕ, а видно от заключението на съдебно – техническата експертиза правилно е приложена методика за измерване на доставеното количество електроенергия. Намерил е за неоснователно възражението на въззивника, че по въпроса за едностранната корекция на сметките на потребителите е налице утвърдена практика, задължителна за съдилищата. Посочил е, че цитираната практика е приложима спрямо случаите, при които доставчикът е извършил едностранна корекция при липса на нормативно основание за това, извеждайки правото си от клаузи, установени от самия него, които се явяват неравноправни и поради това – нищожни. Изложил е доводи, че в случая корекцията е извършена на основание и при спазване на процедура, предвидена в подзаконов нормативен акт, приет от регулаторния орган, на когото законодателят е делегирал правомощието да приема тези правила, поради което същите са задължителни за страните по делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора въпроси за възможността за корекции на сметката за доставена ел. енергия за минал период са значими за предмета на делото – установяване на недължимостта на начислените и заплатени суми за потребление на електрическа енергия за минал период. Не е налице обаче твърдяното противоречие с практиката на ВКС на РБ. Посочената от касатора практика: решение №189/11.04.2011г. по т. д. №39/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №200/30.12.2013г. по т. д. №983/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение №201/21.12.2013г. по т. д. №779/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение №165/19.11.2009г. по т. д. №103/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение №104/05.07.2010г. по гр. д. №885/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение №26/04.04.2011г. по т. д. №427/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 79/11.05.2011г. по т. д. №582/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 29/15.07.2011г. по т. д. №225/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 177/12.12.2011г. по т. д. №1008/2010г. на ВКС, ІІ т. о., както и практиката, обективирана в служебно известните на настоящия състав решение № 159/30.09.2013г. по т. д. № 773/2012г. на ВКС, ІІ т. о.,, решение № 12/06.03.2012г. по т.д. №119/2011г. на ВКС, І т.о., решение № 38/15.05.2014г. по т. д. № 5/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 19/21.02.2014г. по т. д. № 2014/2013г. на ВКС, II т. о. и други, е създадена при действието на Закона за енергетиката, в редакцията преди влизане в сила на измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ, обнародван в ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. Съгласно тази практика корекцията е допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.
След изменението на Закона за енергетиката със ЗИДЗЕ /обн.ДВ, бр.54 от 2012г./, и с оглед приложението на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, /ДВ, бр.98/2013г./. е формирана задължителна практика на ВКС на РБ по реда на чл.290 от ГПК. В решение № 111/17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Създаването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и общите условия на договорите с крайния потребител със съответното съдържание, предвидено в посочените правни норми, е вменено от законодателя изрично като задължение на електроразпределителното дружество, а приемането на предложените от енергийните предприятия правила е задължение на ДКЕВР /понастоящем КЕВР/. Съгласно § 199 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ, бр.54/2012г./ до приемането на подзаконовите нормативни актове и общите административни актове по ал. 1 или до привеждането им в съответствие с този закон се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, съответно общите административни актове, доколкото не противоречат на закона. Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол №147/14.10.2013г. /ДВ, бр. 98/12.11.2013г./, а Общите условия за продажба на електрическа енергия, съставени съгласно чл. 98а от ЗЕ, са приети с решение от 16.09.2013г. и одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-06/21.07.2014г. В раздел IХ, чл.47 – чл.51 от новите ПИКЕЕ са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия влизат в сила на 16.11.2013г., като не им е придадено обратно действие нито със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, нито със самите ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98/2013г./. Следователно за периода до приемането на предвидените в разпоредбите на чл. 98а ал.2 т.6 и чл. 83 ал.1 т 6 от ЗЕ правила за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършването на корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна практика на ВКС.
В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №115 от 20.05.2015г. по т. дело № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. е създадена постоянна практика на ВКС, съгласно която през периода от 17.07.2012г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54/2012г./, до 16.11.2013г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр. 98/2013г./, не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. За този период от време 17.07.2012г. – 16.11.2013г. остава актуална постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, на която касаторът се позовава в изложението на основанията за касационно обжалване.
През процесния период от време, за който е начислена едностранно коригираната електрическа енергия /17.01.2014г. – 16.04.2014г./, е действал Законът за енергетиката с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ, обнародван в ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол №147/14.10.2013г. Поради това в случая намират приложение техните разпоредби, както и създадената при действието им практика на ВКС, обективирана в решение № 115 от 20.05.2015г. по т. дело № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 38 от 15.05.2014 г. по т. д. №5/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/17.07.2015г. по т. д. №1650/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №173/16.12.2015г. по т. д. №3262/2014г. на ВКС, ТК, IІ т. о., решение №164/02.03.2016г. по т. д. №2446/2014г. на ВКС, ТК, IІ т. о., с която решението на въззивния съд е съобразено.
Посочените по – горе решения на ВКС съдържат разрешения и на поставените от касатора въпроси относно делегираните от законодателя правомощия на КЕВР във връзка с приемането на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, както и възможността на електроразпределителните дружества да налага корекции за минал период.
Въпросите по т.4, т.5 и т.6 от изложението са свързани с твърдението на касатора, че посредством предвидената с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия възможност за корекции на сметки на потребителите, се въвежда обективна отговорност на потребителя с подзаконов нормативен акт. Това довод не съответства на изводите на въззивния съд, който в съответствие с цитираната по – горе задължителна практика на ВКС, е изложил, че основанието на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, е въведено с измененията на Закона за енергетиката (ЗЕ), обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., тоест със закон, а не с подзаконов нормативен акт.
Наличието на задължителна практика по значимите за делото правни въпроси, изключва и основанията по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
Последните два формулирани от касатора правни въпроса не отговорят на общия критерий по чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, така както същият е разяснен с т.1 от ТР № 1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК, доколкото изхода на делото във въззивната инстанция не е обусловен от отговора на тези въпроси. В решението си въззивният състав не е обсъждал валидността на клаузите на ПИКЕЕ с оглед евентуалното им противоречие с чл.13 т.2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006г. относно ефикасността при крайното потребление на ел. енергия или с оглед на това дали същите са неравноправни по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите. Същевременно касаторът не е поставил процесуалноправен въпрос досежно изпълнението на процесуалното задължение на въззивния съд да следи служебно за приложението на императивни материалноправни норми.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №802 от 24.04.2015г. по в.гр.д. №435/2015г. на Варненски окръжен съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.