4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
Гр.София, 30.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3120 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 190/22.06.15г., постановено по т.д.№ 285/15г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 85/05.02.15г. по т.д.№ 1537/14г. на Варненския окръжен съд и са отхвърлени предявените евентуални искове от касатора против [фирма], [населено място] за връщане на сумата 93686,42 лв., като получена на отпаднало или несъществуващо основание (цена за достъп до ел.разпределителната мрежа) по 9 бр. фактури, издадени в периода 11.10.12г. – 05.06.13г., и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за плащане на сумата 10405,64 лв., представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 17.07.14г. – 22.08.14г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Третото лице помагач КЕВР, [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел.енергия от възобновяем източник. Вятърната електроцентрала /ВяЕЦ/ Храброво с мощност 4 мw с договор от 29.07.10г. е присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма] и е въведена в експлоатация на 27.12.10г. На 06.01.11г. е сключен договор за продажба на произведената ел.енергия на крайния снабдител – купувача [фирма], който съгласно чл.94а, ал.3 ЗЕ и чл.31 ЗЕВИ е длъжен да изкупува произведената ел.енергия от възобновяеми източници на присъединените към електроразпределителната мрежа производители при преференциална цена, определена от ДКЕВР. С изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/12г. съгласно чл.84, ал.2 производителят е бил длъжен да сключи договор за достъп с оператора на мрежата, в случая с ответника по иска [фирма]. С решение № Ц-33/14.09.12г. ДКЕВР е определила временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи за производителите на ел.енергия, на основание на което касаторът е заплатил на периода октомври 2012г. – юни 2013г. общо сумата от 93686,42 лв. Решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12г. за определяне на временни цени за достъп е отменено с решение № 9484/25.06.13г. по адм.д.№ 6473/13г. на ВАС. Въззивният съд е изложил съображения, че отмяната от административния съд на решението на ДКЕВР касае единствено определената от регулаторния орган цена на достъп и това решение има действие спрямо всички /чл.177, ал.1 АПК/. Гражданският съд следва да зачете решението по административното дело съгласно чл.302 ГПК, като съобрази гражданскоправните последици, настъпили в резултат на отмяната му спрямо неучаствалите в административното производство лица. Плащането на цената е извършено по силата на създадени облигационни отношения и при предвиден в закона механизъм за определяне на временна цена, предварително изпълнение на решението за цената и компенсация при въвеждане на окончателна цена. Отмяната на решението не се отразява на валидността на сделката и няма за последица отпадане с обратна сила на основанието за плащане, а само възниква правото за компенсация след определяне на окончателната цена. По тези съображения е отхвърлен и евентуалния иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД като неоснователен и не е направено произнасяне в мотивите по отношение на третото лице помагач КЕВР.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК два правни въпроса, а съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК други девет въпроса. Въпросите са свързани с основанието за плащане на цена, когато това задължение произтича от подзаконов нормативен акт; относно отпадането с обратна сила на последиците от отменен административен акт, който е подлежал на предварително изпълнение; за тълкуването на нормата на чл.302 ГПК за времевото действие на административния акт, който общ въпрос е формулиран по няколко начина, включително и във връзка с прилагането на института на неоснователното обогатяване по чл.55 ЗЗД.
Поставеният правен въпрос за действието на отмяната на административен акт и за гражданскоправните последици на тази отмяна е от значение за решаващите изводи на въззивния съд.
След депозиране на касационната жалба ВКС е постановил: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. В своите тълкувателни части решенията по цитираните касационни търговски дела съдържат съвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба от АПК, като е дадено еднакво разрешение на идентичния правен въпрос, приет за обуславящ за изхода на спора по тези дела.
Поставените от касатора въпроси се обхващат от дадените разрешения в практиката на ВКС по общия въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по една от формулировките на въпроса за действието на отменения административен акт: „Имат ли решенията ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт?” за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Наличието на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2081,84 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 190/22.06.15г., постановено по т.д.№ 285/15г. от Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 2081,84 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.