О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
гр. София, 18.12.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1872 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Ч. срещу решение №304 от 08.02.2017г. по т.д. №2485/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е отменено решение №1913 от 24.11.2015г. по т.д. №7367/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 10 състав и вместо това е отхвърлен предявеният от Е. Н. Ч. иск с правно основание чл.517 ал.4 от ГПК за прекратяване на [фирма], [населено място]. Касаторът счита за неправилни изводите на въззивния съд за липса на предпоставките по чл.517 ал.4 и ал.1 от ГПК за прекратяване на дружеството. Излага доводи, че съдът може да отхвърли иск за прекратяване на дружеството само ако в хода на процеса се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди първото заседание по делото. Твърди, че Софийски апелативен съд неправилно е обвързал основателността на иска с изследването на материалната легитимация на ищеца като кредитор, която не е предмет на настоящото производство.
Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Касаторът поддържа,че съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Необходимо ли е в производството по чл.517 ал.4 от ГПК да бъде изследван въпросът за материалната легитимация на ищеца като кредитор? 2. Достатъчно основание ли е за уважаване на иска по чл.517 ал.4 от ГПК фактът, че вземането на взискателя не е удовлетворено преди първото заседание по делото? Поддържа че дадените от въззивния съд разрешения на поставените въпроси са в противоречие с решение №77 от 16.06.2012г. по т.д.№573/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №60 от 22.04.2013г. по т.д.№134/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение №114 от 01.10.2009г. по т.д.№271/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., в които се приема, че отхвърлянето на иска за прекратяване на дружеството е възможно само ако при разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя равностойността на дружествения му дял по чл.125 ал.3 от ГПК или че вземането към съдружника – длъжник е удовлетворено по друг начин.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отхвърли предявения иск по чл.517 ал.4 от ГПК въззивният съд е приел, че постановлението на ЧСИ, с което ищецът е овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството, не установява по задължителен за съда начин неговата материалноправна легитимация като кредитор с изискуемо вземане към съдружниците в ответното О.. Позовал се е на разпоредбата на чл.517 ал.4 изр. последно от ГПК, съобразно която съдът прекратява дружеството само ако прецени,че искът е основателен, като е приел,че преценката относно основателността на иска е отделно уредена извън задължението на съда да отхвърли иска при условията на предходното изречение на същата законова разпоредба – поради плащане. Посочил е, че като цесионер ищецът не е по задължителен начин сред лицата, легитимирани чрез субективните предели на изпълнителния титул, респ. – и на изпълнителния лист, поставящ в движение изпълнителния процес, нито пък по делото се установява да е налице хипотеза на правоприемство или суброгация измежду законоуредените в чл.429 ал.1 от ГПК, за да се приеме че ЧСИ е безусловно обвързан да приеме наличието на легитимация в полза на Е. Ч. като взискател.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
И двата поставени от касатора въпроса са относно необходимостта от доказване на материалноправната легитимация на ищеца като кредитор в производството по чл.517 ал.4 от ГПК. Те се явяват обуславящи за изхода на спора, тъй като въззивният съд е отхвърлил иска поради това, че ищецът не е ангажирал доказателства за сключването на договора за цесия между него и кредитора по изпълнителния лист [фирма]. По този въпрос касаторът е обосновал и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. С представеното от него решение №60 от 22.04.2013г. по т.д.№134/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., се приема, че предмет на иска по чл.517 ал.3 от ГПК не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл.266 и сл. от ТЗ. Предпоставките за уважаване на иска по чл.517 ал.3 и чл.517 ал.4 от ГПК са идентични, с изключение на изискването за връчване на изявление за прекратяване на дружеството или за участието на длъжниците в дружеството, което не се прилага в хипотезата на чл.517 ал.4 от ГПК – когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството. Поради това и цитираната от касатора практика е приложима и към настоящия спор по чл.517 ал.4 от ГПК.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./., за проверка съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева.
Воден от горното, състав на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №304 от 08.02.2017г. по т.д. №2485/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 40 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.