4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София, 19.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №791 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, против решение № 1749/15.08.2016г. по т.д. №5311/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е обезсилено решение № 1414/27.08.2015г. по т.д. № 3273/2014г. на Софийски градски съд, прекратено е производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по компетентност на Административен съд – София град.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставки по чл.280 ал.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [община] излага в писмения си отговор становище за основателност на жалбата. От същия е подадена и насрещна касационна жалба, в която се излагат аргументи за неправилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба и насрещната касационна жалба са редовни – подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че предявеният от [община] срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството, иск за заплащане на сумата от 59 148, 64 лв., неизплатена поради наложена финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма “Регионално развитие“ №BG161РО001/3.1-03/2010/045, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, не следва да се разглежда по общия гражданскоправен ред, а по административен ред чрез обжалване на отказа за изплащане на финансова помощ. Приел е, че процесният договор, по който е отказано плащане, има характеристиките на административен такъв по смисъла на пар. §1 т.1 на ДР на ЗУСЕСИФ. Решението на административния орган за налагане на финансови корекции е в резултат на осъществена административна проверка за спазване на условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма, финансирана от европейски структурен фонд и представлява властнически акт. САС е счел, че на осн. §10, ал.2 на ПЗР на ЗУСЕСИФ, доколкото се касае до изявление за финансова корекция, редът за разглеждане на спора е административно правен по чл.27, ал.1 и 5-7 от ЗУСЕСИФ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът Министерство на регионалното развитие и благоустройството, поставя следните правни въпроси: 1/ Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи в мотивите на решението своите фактически и правни изводи?; 2/ Предвидената в §10, ал.2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ обратна сила на закона относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции, обхваща ли образуваните до влизането му в сила съдебни производства по реда на ГПК? Първия въпрос касаторът въвежда при позоваване на допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК- поради противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС: решение № 212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС,II т.о., решение №235/04.07.2011г. по гр.д. №513/2010г. на ВКС, IV г.о., решение №241/17.10.2012г. по гр.д. №850/2011г. на ВКС, IV г.о. и ПП №1/1953г. на ВС. По втори въпрос касаторът се позовава на селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че доколкото въззивното решение е за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и този изход на спора е обусловен от дадените разрешения относно процесуалния ред, по който следва да се търси защита срещу изявленията за финансова корекция, то вторият поставен въпрос изпълнява изискванията като за наличие на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и за допълнително по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – предвид необходимостта от проверка на съответствието му с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №173 от 03.01.2017г. по т.д.№1689/15г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и постановените по чл.274 ал.3 от ГПК определения на ВКС : Определение № 501/17.10.2016г. по ч.т.д. №1872/2016г. на ВКС, II т.о., Определение №9/05.01.2017г. по ч.т.д. №2294/2016г. на ВКС, II т.о., служебно известни на настоящия състав.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът по насрещната касационна жалба [община] поставя следните правни въпроси: 1/Приложима ли е разпоредбата на §10 ал.2 на ПЗР на ЗУСЕСИФ при заварено висящо гражданско производство? 2./ Може ли да се приеме, че искова молба по дело с предмет на иска по чл.79 от ЗЗД за изпълнение на сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ представлява жалба срещу изявление за финансова корекция? 3./ Как следва да се процедира с внесените държавни такси за разглеждане на делото от гражданските съдилища? Поставените въпроси касаторът въвежда при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Първите два въпроса по своя смисъл се обхващат от втория въпрос, поставен от касационния жалбоподател Министерство на регионалното развитие и благоустройството, съответно изпълняват изискванията както за наличие на общо основание по чл.280 ал.1 от ГПК, така и за допълнително по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по съображенията изложени по – горе. Релевантността на третия въпрос относно внесените държавни такси е обусловена от отговора на въпроса за приложимия ред за защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения и от двамата касатори правен въпрос, който настоящият състав конкретизира по следния начин: относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции, по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от двамата касатори следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1223,14 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1749/15.08.2016г. по т.д. №5311/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
УКАЗВА на всеки от касаторите Министерство на регионалното развитие и благоустройството и [община], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 1223,14 лева /хиляда двеста двадесет и три лева и четиринадесет стотинки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.