О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. София, 24.07.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 1096 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ИА“ВКВПД“, чрез процесуалния представител ю.к. Р. С. срещу решение № 35/09.01.2017г. по в.т.д. № 5064/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в за потвърждаване на решение от 19.07.2016г. по т.д. № 4964/2011г. на СГС, ТО, VI-8 с-в частта, с която е осъден касаторът да заплати на [фирма] сумата от 93 590,93 лв., представляваща дължима и неплатена сума за извършени ремонтни строително-монтажни работи по договор № Б-15/24.06.2009 г. за ремонтни СМР на покрива на резиденция „Л.“, на основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 93 590,93 лв., считано от 14.11.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 5 970,87 лв., представляваща внесена гаранционна сума по чл. 15 от сключения между страните договор № Б-15/24.06.2009 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 5970,87 лв., считано от 14.11.2011 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 1 260,30 лв., представляваща законната лихва върху главницата от 5 970,87 лева, считано от 31.10.2009 г. до 14.11.2011 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касацията [фирма] не подава писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за изработка, по силата на който дружеството е приело да изпълни ремонтни строително-монтажни работи на покрива на представителна сграда на резиденция „Л.” съгласно техническо задание и количествено – стойностна сметка, съставляващи приложение №1 и 2 от договора. Общата стойност на уговорените СМР възлизала на 199 029,10 лв. Въззивната инстанция е счела, че възложените работи са изпълнени изцяло в уговорения срок. За спорно е било прието обстоятелство дали изпълнените от ответното дружество СМР са приети по надлежния ред от възложителя, което обосновава и неговото задължение за заплащане на цената на изработката. Съобразно доказателствата въззивният съд е намерил, че представляващият агенцията е назначил комисия от трима членове със задача да приеме на място изпълнените количества и годни за приемане ремонтни и строително-монтажни работи, след представяне от страна на изпълнителя на необходимите за доказването им количествено – стойностна сметка и протокол образец 19, както и да подпише от името на агенцията съставените документи. САС е намерил, че представеният по делото протокол обр. 19 от 24.06.2009 г. обективира приемането на строително- монтажни работи на обща стойност 159 299,66 лева. Същият е бил подписан от представител на изпълнителя, както и от тримата членове на назначената със заповед № 1306/06.10.2009 г. на изпълнителния директор на агенцията комисия, без забележки по вида, количеството или качеството на актуваните в него работи. С оглед на изложеното въззивната инстанция е заключила, че протоколът установява по несъмнен начин приемането на описените в него СМР по вид, количество и качество от страна на възложителя. Касаторът не е оспорил полагането на подписите от страна на членовете на назначената със заповед № 1306/06.10.2009 г. на изпълнителния директор на ответната агенция комисия. Според САС упълномощаването е породило валидно правно действие, поради което и подписите под процесния протокол образец 19 обективират волеизявлението на възложителя по договора за приемане на описаните в него СМР по вид, количество, качество и цена. Фактическото приемане на описаните СМР съдът е установил и от гласните показания. Депозираното с молба от 14.04.2016 г. възражение за прихващане не е било прието за разглеждане, а и дори съдът да се произнесе по него, касаторът не е доказал дължимостта на сумите, с които претендира извършването на прихващане. Апелативният съд е счел, че не са ангажирани доказателства за заплащане на стойността на изпълнените СМР от страна на възложител в уговорените в договора срокове, поради което и претенцията за нейното заплащане се явява основателна. В процесния договор е било уговорено представената от изпълнителя гаранция за изпълнение на договора в размер на 3% от неговата стойност да бъде върната от възложителя в срок от петнадесет работни дни след приемане на изпълнението. САС е установил, че липсват на доказателства за връщане на сумата в уговорения срок след приемане на СМР.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да отговори на всички възражения в жалбата? Трябва ли съдът да аргументира защо не кредитира заключението на приетата СТЕ, установяваща некачествено извършени СМР?; 2/ Допустимо ли е въззивната инстанция да потвърди директно пръвоинстанционното решение, без собствени мотиви и без дори да препрати към мотивите на първоинстанционното решение? Като допълнително основание за допускане на касационно обжалване е въведено това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение по повдигнатите въпроси със задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 331/19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на ВКС, IVг.о.; Решение № 65/16.07.2010г. по гр.д. № 4216/2008г. на ВКС, IVг.о.; Решение № 670/15.11.2010г. по гр.д. № 695/2009г. на ВКС, IVг.о. и др.- по първи въпрос и ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че с цитираната от касатора задължителна съдебна практика по първи въпрос последователно ВКС поддържа становище, че съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Въпросът е поставен от касатора при довод за липса на произнасяне от въззивния съд по направени от тази страна възражения за некачествено изпълнение на работата, констатирано впоследствие след подписване на акт обр.19 и доказано в процеса от заключението на СТЕ. За проверка съответствието на въззивното решение по поставения процесуалноправен въпрос : Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да отговори на всички възражения в жалбата? , с посочената по-горе задължителна съдебна практика, следва да бъде допуснато касационно обжалване на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по втория правен въпрос, доколкото САС е изложил собствени мотиви, а дали те са с изискуемото от процесуалния закон съдържание ще бъде отговорено при разглеждане на касационната жалба по същество.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2016,44 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35/09.01.2017г. по в.т.д. № 5064/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в.
УКАЗВА на касатора ИА“ВКВПД“ в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 2016,44 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: