4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
Гр.София, 19.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2584 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОКС – [населено място] срещу решение № 48/08.05.15г., постановено по т.д.№ 119/15г. от Шуменския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 977/22.12.14г. по гр.д.№ 1855/13г. на Шуменския районен съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 7721,60 лв., представляваща стойността на подобренията в поземлен имот и намиращите се в него сгради и помещения, с които касаторът неоснователно се е обогатил за сметка на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.13г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска [фирма] по време на държането на имоти на ответника – настоящ касатор в [населено място], Промишлена зона /поземлен имот и складова база/, в качеството си на наемател е извършвал строително – монтажни и ремонти дейности, за които е направил разходи, предмет на исковата претенция. Решаващият състав е обсъдил заключенията на изслушаните по делото технически експертизи и е определил разходите на ищеца в размер на 10296,90 лв., а увеличението на стойността на имота вследствие на подобренията – на сумата от 7721,60 лв. Изложени са съображения, че извършените работи имат характер на подобрения на имота, като е на основание чл.59 ЗЗД е присъдил по-малката сума между размера на обедняването на ищеца и размера на обогатяването на ответника по иска. Възражението за незаконност на подобренията е отхвърлено по съображения, че не е доказано ответникът да е искал премахването им по време на тяхното извършване, а длъжностните лица от [община] са съставили констативен протокол по сигнал след предявяване на иска, но без да е искано или разпоредено премахването им. Възражението за прихващане е счетено за неоснователно, поради недоказаност на претърпени от ответника по иска вреди от неизпълнението на уговорено в договора за наем задължение на наемателя да не извършва преустройства, подобрения, модернизации, разширения или други инвестиционни вложения без предварително съгласие на наемодателя.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроси за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, според която служебната проверка има за предмет валидността и допустимостта (в обжалваната част) на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, както и следва ли въззивната инстанция, ако приеме, че с първоинстанционното решение е нарушена императивна разпоредба, въпреки липсата на възражения за това във въззивната жалба, да даде възможност на страните да изложат своите доводи и възражения по въпроса, или е допустимо въпросът за това нарушение да бъде поставен от въззивния съд едва в мотивите на въззивното решение. По първия въпрос е посочено противоречие с ТР № 1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС, а по втория – решение № 272/05.07.11. на І г.о.
По първия въпрос отговорът произтича както от процесуалните разпоредби, така и от разясненията, дадени в ТР № 1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът е възпроизвел част от въззивната жалба, като счита, че въззивният съд е упражнил контрол за правилност на първоинстанционното решение. Във въззивната жалба, независимо, че се изложени кратко, са въведени оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила по кредитиране на събраните по делото доказателства и формиране на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. В този смисъл въззивното решение е в съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице основанието за допускане на касационното обжалване. По втория въпрос не е въведена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаторът не сочи коя според него императивна материалноправна норма е приложена служебно от въззивния съд, без той да е уведомил страните за това преди постановяване на решението. Въпросът за задължението на въззивния съд за произнасяне по направени възражения в срока по чл.131 ГПК е поставен само в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но без да са въведени основания за значението му за крайния извод от спора, поради което по тези въпроси не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Втората група въпроси са материалноправни и са свързани с фактическия състав на отговорността за извършени разходи за подобрения в недвижим имот. Касаторът счита, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС по въпросите дали се дължи обезщетение за извършени ремонти в имот, предмет на договор, който не е прекратен, осъществени по време на неговото действие при изрична клауза, че същите са за сметка на наемателя; при такава претенция следва ли съдът да извърши преценка на характера на строителните дейности при формиране на волята си по претенция на подобрителя държател и подлежи ли на тълкуване волята на страните в случай на възражения и относно приложимата разпоредба при претенции за разноски, вложени за промяна на предназначението на имота, и извършени без строителни книжа, когато същите са извършени без съгласието на наемодателя. Посочена е практика на ВКС, в която е даден отговор на всички поставени от касатора въпроси.
Действително в договора от 01.08.07г. е предвидено връщане на наетия обект след изтичане на срока на наемния договор в състоянието, в което е приет, както и са уговорени клаузи за извършване на ремонтни работи на покривите и фасадите на складовите помещения с оглед поддържането на сградите в нормално за експлоатация състояние със средства и за сметка на наемателя и съответно забрана да се извършват преустройства без предварително писмено съгласие на наемодателя. В този смисъл тълкуването на договора би определило как страните са уредили отговорността на извършени подобрения и за направени разходи за поддържане на наетите помещения, поради което въпросът: „Дължи ли се обезщетение за извършени ремонти в имот, предмет на договор, който не е прекратен, осъществени по време на неговото действие при изрична клауза, че същите са за сметка на наемателя?” е от значение за решаването на спора. По този въпрос е налице практика на ВКС (решение № 329/09.01.13г. по гр.д.№ 381/12г. на ІІІ г.о.), постановена по реда на чл.290 ГПК. Останалите материалноправни въпроси са свързани с така поставения първи въпрос.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 154,43 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 653/31.03.15г., постановено по гр.д.№ 3790/14г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора ОКС – [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 154,43 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.