Определение по гр.д. на състав на ВКС и ВАС по чл.135,ал.4 АПК стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 29 ноември 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Фани Найденова
Теодора Гроздева
Бисер Цветков
Владимир Й.
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 76 /2018 г. на ВКС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.135,ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Плевен и Софийския районен съд по въпроса: кой съд е компетентен да разгледа исковата молба на Т. Д. Й. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [населено място], с правна квалификация чл.71,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушение, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.
Исковете са основани на твърдения, че нарушението е извършено от длъжностно лице, назначено при ответника – зъболекар в затвора в [населено място], който е проявил по отношение на ищеца неравностойно третиране и го е лишил от възможност да ползва зъболечение, в резултат на което е застрашил здравето му, причинил му е отрицателни изживявания и е засегнал човешкото му достойнство.
Исковете са предявени пред Административен съд – гр.Плевен, който е определил квалификацията по чл.71,ал.1 от Закона за защита от дискриминация и с определение № 718 /01.06.2018 г. по адм.д. № 507 /201 г. е прекратил производството по делото и е изпратил исковата молба на Софийския районен съд.
С определение № 491564 /19.09.2018 г. по гр.д. № 40085 /2018 г. Софийски районен съд, който е определил квалификацията на исковете по чл.71,ал.1 от Закона за защита от дискриминация, е повдигнал спор за подсъдност.
По процесуалноправния въпрос : На кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл.71,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация (нататък и ЗЗДискр. и закона), за установяване на нарушението по този закон, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и за обезщетение за вреди – на общ или на административен съд, настоящият състав намира следното:
Самата норма на чл.71,ал.1 от ЗЗДискр. предвижда, че уредените в нея искове са подсъдни на районен съд. Предвидената в нормата съдебна защита, както и административната защита, предвидена по Раздел I, глава IV от закона, се отнася до всички случаи на дискриминация, извършвана срещу всички субекти. Когато засегнато от дискриминация лице избере съдебния ред на защита разпоредбата на чл.71,ал.1 от закона определя, че делата са подсъдни на общите съдилища и по-конкретно на районен съд. А съответният районен съд се определя по правилата на местната подсъдност. В подкрепа на изложеното следва да се има предвид и че съгласно чл.14,ал.1 от ГПК общата подведомственост по гражданските дела принадлежи на гражданските съдилища и по аргумент на тази разпоредба и на разпоредбата на чл.128,ал.2 АПК следва да се приеме, че административните съдилища не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни и осъдителни искове, освен при липса на друг ред за защита.
Нормата на чл.71,ал.1 от ЗЗДискр. не предвижда разграничение на хипотезите, в които дискриминационното поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца или при и по повод на административна дейност, поради което няма основание за прилагане на такъв критерий за определяне на компетентността на съда, подобно тълкуване би било разширително и извън правомощията на настоящия състав на съда (а единствено в правомощията на законодателя).
Искът с правно основание чл.71,ал.1,т.3 от ЗЗДискр. е обусловен от иска с правно основание чл.71,ал.1,т.1 от ЗЗДискр. и предвижда различни хипотези от предвидените в чл.74 от закона (в които е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация), поради което компетентен да го разгледа също е районен съд.
Също така – нормата на чл.71,ал.1 от ЗЗДискр. е специална, поради което независимо от размера на претендираното с иска по т.3 обезщетение компетентен да разгледа исковете като първа инстанция във всички случаи ще бъде съответния районен съд. В случая това е Софийският районен съд.
Въз основа на изложеното, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
Компетентен да разгледа исковата молба на Т. Д. Й. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [населено място], с правна квалификация чл.71,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушение, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, е Софийският районен съд.
Изпраща делото по подсъдност на Софийския районен съд.
На Административен съд – гр.Плевен да се изпрати препис от определението за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.