Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
гр. София, 10 април 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 349/2012г.
Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия И. Г., депозирана чрез служебния му защитник срещу решение №452 от 17.11.2011г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдена обявената по нохд №1351/11г. присъда на Софийски градски съд.
В жалбата на подсъдимото лице се релевират бланкетни оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени нарушения на процесуалните правила, логическа последица от които е постановяването на осъдителен съдебен акт, при недоказаност на обвинението. Поставя се акцент на обстоятелството, че предметът на инкриминирания грабеж не е открит у посочения за извършител Г., като липсва идентичност на намерения при задържането му златен синджир с отнетата вещ на пострадалата Р..
Декларира се и явна несправедливост на определената санкция.
Предлага се отмяна на атакуваното въззивно решение и оправдаване на подсъдимото лице или ревизия на съдебния акт в санкционната му част, чрез индивидуализация на наказателната отговорност в рамките на чл.55 от НК.
В съдебно заседание на 05.04.2012г. подсъдимото лице и неговият процесуален представител се явяват лично пред касационната инстанция и поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения.
В настоящото производство не участвува гражданският ищец – Л. Р., редовно призована.
Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на въззивното решение, което следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното:
С присъда №216 от 04.07.2011г., по нохд №1351/11г., Софийски градски съд е признал И. Л. Г., за виновен в това, че на 23.07.2010г., в [населено място], при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи /златен ланец и златна висулка/, на обща стойност 150 /сто и петдесет/ лева, от владението на Л. Д. Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК и чл.54 от материалния закон му наложил наказание – ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С визирания съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице за причинените с престъплението имуществени вреди.
С обжалваното решение №452/17.11.2011г., Апелативен съд-София, в производство по внохд №1042/11г., образувано по жалба на И. Г., е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Касационната жалба на подсъдимия Г. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При осъществения съдебен контрол ВКС не установи дерогиране на процесуалноправните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, вменяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и не констатира пороци в доказателствената дейност на съдебните инстанции, довели до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес – извършване на инкриминираното престъпно деяние със съответните обективни и субективни признаци, и неговото авторство.
Мотивирано първостепенният съд и Софийски апелативен съд са приели, че свидетелските показания на Л. Р. – жертва на инкриминираното посегателство са последователни, убедителни и житейски правдиви досежно значимата за повдигнатото обвинение фактология. Пострадалата пресъздава с подробности и в детайли обстоятелствата, сочещи на времето, мястото, механизма на осъществяване на неправомерните действия и предмета на посегателство, като е категорична, че И. Г. е автор на престъпното деяние. Прецизно и точно е описана конкретиката по отношение на насилственото издърпване на висящите на врата на Р. златни бижута на 23.07.2010г., в[жк], [населено място], пред входа на жилищен блок 115, от младо непознато момче, което тя успяла да визуализира като възраст, телосложение, отличаващи външността белези и облекло, при придвижването си по алеята към дома, и впоследствие безусловно да идентифицира в хода на проведеното досъдебно разследване и в съдебната фаза на наказателния процес.
Достоверността на гласното доказателствено средство е проверена чрез задълбочено обсъждане и при съотнасяне с останалата доказателствена маса.
Фактическите данни за инкриминирания грабеж и неговия извършител, съдържими се в изготвения в съответствие с предписанията на чл.169-171 от НПК писмен протокол за разпознаване от 06.08.2010г., с приложен фотоалбум към него; и в компетентните мнения на вещото лице-икономист, обективирани в назначената съдебно-оценителна експертиза, с изискуемата се степен на доказателствен интензитет обосновават обвинителната теза.
Очертаното заключение не се опровергава от голословните твърдения на подсъдимия, че на инкриминираната дата не е бил на местопрестъплението Визираният доказателствен източник е интерпретиран с юридически усет и проявен професионализъм, при съблюдаване характера на дадените от подсъдимия обяснения на доказателствен способ и средство за защита, като с оглед липсата на доказателствена опора на заявеното от И. Г. в материалите по делото и предвид отсъствието на кореспондираща връзка с приобщената доказателствена съвкупност, правилно не е кредитиран от съда.
Промяна в очертаната позиция за доказаност на инкриминираното посегателство срещу собствеността и на съпричастността на подсъдимия към него, не предпоставят и наведените от процесуалния му представител доводи, че инкриминираната вещ не е открита у Г., базиращи се на докладна записка от 08.09.2010г ./л.60 от д.п. №ЗМ 2639/10г. на 06 РУП-СДВР/. Посоченият писмен акт, словно отразяващ, че „погълнатият и намерен у подсъдимото лице”, при задържането му на 06.08.2010г. „златен синджир не е собственост на Л. Р.”, не представлява документ с правно значение и доказателствена стойност, по смисъла на чл.127 от НПК.
За пълнота на изложението и доколкото подобни обстоятелства се установяват с инкорпорирания по делото протокол за доброволно предаване от 07.08.2010г., касационният съд намира за необходимо да внесе яснота, че акцентираният факт, визиращ последващ датата на инкриминираното посегателство /23.07.2010г./ период , обсъден в корелация с лимитираните от жертвата обстоятелства, свързани с облика на инкриминираното престъпно поведение, с причинения вредоносен резултат и със съпричастния извършител, добросъвестно описан и безспорно разпознат при реализирания с Л. Р. визуален контакт, не внася никакви съмнения в авторството на инкриминираното посегателство, и не разколебава доказателствената обезпеченост на обвинението, обусловила отговорността на подсъдимия за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК.
Съдебните инстанции не са допуснали релевираните в касационната жалба нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение за инкриминираното престъпно деяние и неговия извършител. Първостепенният и въззивен съд са реализирали процесуалните действия, необходими за разкриване на обективната истина, и стриктно спазили нормативния регламент при анализа и оценката на доказателствата, поради което ВКС счита, че не са налице предпоставките по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, налагащи отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимия.
При осъществената проверка настоящият състав не констатира и лансираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, обуславящо упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1 от НПК.
Определената при условията на чл.54 от НК минимално предвидена в закона за това престъпление санкция – ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, касационният съд намира за справедлива, отмерена при съобразяване тежестта на неправомерното посегателство и личността на И. Г., и в съответствие с визираните в чл.36 от НК цели на наказанието. При диференциране на наказателната отговорност съдебните инстанции са взели предвид индивидуализиращите инкриминирания акт времеви и пространствени характеристики; начин на извършване, с отчитане на формата и интензитета на употребената принуда, и на манифестираната дързост; ниска стойност на предмета на престъпно посегателство – 150 /сто и петдесет/ лева. Коментирани са и относимите към личната опасност на дееца данни-младежка възраст, социален статус, с подчертано внимание на обремененото с криминални прояви съдебно минало на подсъдимия И. Г.. Приложеното по делото свидетелство за съдимост сочи на извършени множество престъпления /7 (седем) на брой/, предхождащи инкриминираното деяние, 4 (четири) от които извън обсега на релевантните за правната квалификация по чл.199, ал.1, т.4 от НК – опасен рецидив, и индицира на изградени трайни антисоциални навици и на демонстрирана престъпна упоритост, мотивиращи адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функция санкционни последици.
В контекста на изложеното неприложим е института на чл.55 от НК, поради отсъствието на лимитираните в нормата материалноправни изисквания за кумулативна даденост на налични многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или на такива от изключителен характер, при които и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко.
Предложената аргументация мотивира касационният състав да приеме, че в рамките на предоставената му компетентност в настоящото производство следва да остави в сила атакувания акт на Апелативен съд-София, по внохд №1042/11г., с който е потвърдена първоинстанционна присъда №216 от 04.07.2011г., обявена по нохд №1351/11г. на Софийски градски съд.
Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №452 от 17.11.2011г., постановено по внохд №1042/11г., по описа на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.