О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
гр. София, 25.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България по чл. 135, ал. 4 АПК, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АДЕЛИНА КОВАЧЕВА
Членове: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева дело № 26-А по описа за 2019 г. на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК.
С определение № 1/5.07.2019 г. по адм. дело № 201/2019 г. Луковитският районен съд е повдигнал спор за подсъдност между него и Административен съд – Ловеч относно съдебното производство, образувано по жалбата на В. Т. Г. срещу отказ на началника на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Луковит да издаде скици за недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Л..
В определението е прието, че оспореният отказ е бил издаден по реда на Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (обн. ДВ бр. 102/2004 г.), издадена от министъра на земеделието и горите въз основа на законова делегация от § 4, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗКИР. В конкретния случай скиците, които жалбоподателят иска да му бъдат издадени, не са нуждите на реституционно производство по ЗСПЗЗ, за да се приеме, че е налице специалната подсъдност за обжалването на отказа пред съответния районен съд. Луковитският районен съд се е позовал на Тълкувателно постановление № 2/3.04.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСС от ГК на ВКС и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС – т. 2, съгласно което водещ елемент при определяне на компетентния съд е законът, по който е издаден индивидуалният административен акт, а не видът на акта, както и на определение № 5/8.02.2017 г. по гр. дело № 5/2017 г., постановено от 5-членен състав на ВКС и ВАС.
По повдигнатия спор за подсъдност настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира следното:
Административен съд – Ловеч е бил сезиран с жалба на В. Т. Г., чрез адвокат Н. Н., подадена срещу писмо изх. № РД-19-04-143-1/28.01.2019 г. на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Ловеч, с който административен акт е потвърден отказът на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Луковит да бъдат издадени на В. Г. скици за имоти №№ 137015, 141026 и 145036, находящи се в землището на [населено място], Л. област. В писмото е визирано, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49/2004 г. за поддържане картата на възстановената собственост общинската служба по земеделие по писмено искане на собствениците, съда или на други оправомощени органи и заинтересовани лица издава и заверява скици на поземлените имоти и заверява проекти за разделяне и обединяване на поземлени имоти от картата на възстановената собственост. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че съгласно съдебно решение № 16/13.03.2017 г. по гр. дело № 341/2009 г. на РС – Луковит, влязло в законна сила, В. Г. не се явява собственик на имотите, за които иска издаване на скици.
В жалбата се излага, че с молба вх. № РД-18-03-918/22.11.2018 г. Г. поискал от Общинска служба „3емеделие“ – гр. Луковит издаването на скица за горепосочените имоти, като с писмо изх. № РД-18-03-918/7.12.2018 г. бил уведомен, че скици не могат да му бъдат издадени, тъй като имотите са собственост на други лица. С жалба до Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Ловеч Г. поискал отмяна на така постановения отказ, но последният бил потвърден с писмо изх. № РД-19-04-143-1/28.01.2019 г. В. Г. счита, че въпросният административен акт е от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 3 АПК такива, поради което го обжалва, считайки го за неправилен, предвид обстоятелството, че притежава нотариален акт за имотите.
С определение № 239/26.03.2019 г. по адм. дело № 109/2019 г. Ловешкият административен съд е приел, че отказът на Общинска служба „3емеделие“ – гр. Луковит да издаде скица за имоти в землището на [населено място], [община], попадащи в обхвата на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, представлява отказ да се извърши административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на АПК, при което приложение намира разпоредбата на § 19 от ЗИДАПК (ДВ бр. 39/20.05.2011 г.), като компетентен да се произнесе по жалбата е Районен съд – Луковит, в чийто район е процесната земеделска земя.
По силата на § 19 ПЗР на ЗИДАПК (ДВ бр. 39/20.05.2011 г.) индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника по прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Става дума за въведено изключение от общото правило пред кой съд се обжалват административните актове. Съгласно възприетото в т. 2 от Тълкувателно постановление № 2/3.04.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСС от ГК на ВКС и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, тълкуването на разпоредбата на § 19 ПЗР на ЗИДАПК показва, че водещ елемент при определянето на компетентния съд за разглеждане на споровете е законът, по който е издаден съответният индивидуален административен акт, а не видът на последния.
Въз основа на така изложеното настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че в конкретния казус отказът да бъдат издадени скици за горепосочените имоти е постановен не във връзка с процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а е по реда на чл. 3 от Наредба № 49/5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, издадена на основание § 4, ал. 1, т. 3 ЗКИР. В тази хипотеза скицата на поземления имот, чието издаване се иска, представлява копие от картата на възстановената собственост към датата на издаването й съгласно данните в регистъра. Правомощията на общинската служба по земеделие по издаване на такава скица не са дейност по прилагането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и по тази причина по отношение на издадените индивидуални административни актове не намира приложение специалната норма на § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ бр. 39/20.05.2011 г.). В случая става дума за дейност във връзка с поддържането на картата на възстановената собственост за земеделските и горските територии и регистрите към нея, която обслужва не само целите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, но и други закони, и която дейност е възложена на общинските служби по земеделие на основание § 4, ал. 1, т. 3 ЗКИР. Ето защо подадената от В. Г. молба е за извършване на административна услуга, като постановеният отказ представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК, който подлежи на обжалване пред съответния административен съд, който в случая е Ловешкият административен съд.
По изложените съображения настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ за компетентен да разгледа жалбата на В. Т. Г. Административен съд – Ловеч. Изпраща делото по подсъдност на Административен съд – Ловеч. Копие от определението да се изпрати на Районен съд – Луковит за сведение. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.