3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 22.10.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД и ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 39 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 135, ал. 4 от АПК.
Образувано е по спор между Ивайловградския районен съд (ИРС) и Административния съд в гр.Хасково (АСХ) относно подсъдността на правния спор, повдигнат с жалба на Х. Р. Д. срещу заповед № 339/12.07.2019 г. на кмета на Община Ивайловград за прекратяване на договор за наем на земеделска земя от 30.05.2016 г., сключен между посочената община и жалбоподателя.
Жалбата е била подадена до АСХ, който е приел, че с атакуваната заповед е прекратен договор за ползване на общински пасища и мери, сключен по реда на чл. 37и, ал. 12 (неточно посочена ал. 2) от ЗСПЗЗ, поради което съгласно § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 39/2011 г., изм. ДВ, бр. 58/2017 г.), компетентен да разгледа жалбата е районният съд по местонахождението на имота, който следва да се произнесе по въпросите относно редовността, допустимостта и основателността ?. По тези съображения АСХ е изпратил делото по подсъдност на ИРС.
Последният е установил, че подписвайки процесния договор, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от него, жалбоподателят-наемател се е задължил да заплаща определената годишна наемна цена до 01.10 на всяка календарна година, а при неплащане на наемната цена до 01.12 на текущата година, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от договора, същият може да бъде прекратен едностранно от общината-наемодател. Районният съд е установил също, че с две уведомителни писма общината-наемодател е поканила жалбоподателя-наемател да заплати дължимата наемна цена за 2018 г. и 2019 г. ведно с лихвата за забава, което последният не е изпълнил, предвид което и на основание договорните клаузи на чл. 5, ал. 1, т. 3 и чл. 8, т. 3, визиращ правото на прекратяване при неизпълнение на поетите задължения, процесният договор е прекратен с атакуваната заповед № 339/12.07.2019 г. на кмета на общината-наемодател. При така установените обстоятелства по делото, ИРС е извършил съпоставка между т. 10 от тълкувателно постановление (ТП) № 2/19.05.2015 г. на ОСС от ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС (съгласно която, компетентен да се произнесе по подадени жалби срещу актове по приложението на чл. 24а от ЗСПЗЗ е административният съд) и т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 г. на ОСС от ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС (съгласно която, делата, образувани по жалби срещу актове на кметове на общини по § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ бр. 61/11.08.2015 г.) за прекратяване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които в срока по ал. 1 и 2 не са приведени в съответствие с чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, са подсъдни на районния съд), предвид което е приел, че последното разрешение е изключение от случаите, попадащи в приложното поле на т. 10 от ТП № 2/19.05.2015 г. Предвид данните по делото, районният съд е приел също, че процесната заповед № 339/12.07.2019 г. не намира основание в разпоредбата на § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ бр. 61/11.08.2015 г.) и следователно подсъдността за нейното разглеждане се определя от т. 10 от ТП № 2/19.05.2015 г., според която компетентен е административният съд. По тези съображения ИРС е повдигнал спора за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че както АСХ, така и ИРС неправилно са приели, че процесната заповед № 339/12.07.2019 г. има характера на индивидуален административен акт. Поради това, съдилищата неправилно са се позовали, съответно – на § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 39/2011 г., изм. ДВ, бр. 58/2017 г.) и на т. 10 от ТП № 2/19.05.2015 г. на ОСС от ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС. Предвид данните по делото, в случая процесната заповед (ведно с предхождащите я две уведомителни писма до жалбоподателя-наемател) обективира гражданскоправно волеизявление на кмета, в качеството му на представител по закон на общината-наемодател, за прекратяване на наемното правоотношение между страните – разваляне на процесния договор за наем поради неизпълнение на задължението на наемателя за заплащане на наемната цена – по реда на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, което е и изрично уговорено в цитираните от районния съд клаузи на чл. 5, ал. 1, т. 3 и чл. 8, т. 3 от договора. Това определя и правната природа както на спора между страните, който е гражданскоправен, така и на процесуалното действие – писмения акт, с който съдът е сезиран с този спор. В този смисъл, макар и подадена като „жалба“, последната има характера на нередовна искова молба, в която се твърди незаконосъобразно прекратяване на наемното правоотношение от насрещната страна по договора, респ. – по делото, т.е. – от страна на „жалбоподателя“ (ищеца) се поддържа, че наемното правоотношение между страните продължава да съществува. Това сочи не само очевидното наличие на гражданскоправен спор между страните относно съществуването на това договорно правоотношение между тях, а и наличието на правен интерес за воденето на установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за съществуване на наемното правоотношението, но при нередовност на исковата молба („жалбата“) – липса на реквизитите ? по чл. 127, ал. 1 от ГПК. ИРС, на когото делото е изпратено последно, е компетентният съд, както да даде указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК за отстраняване на тези нередовности, така и да разгледа и разреши гражданскоправния спор между страните – ако нередовностите бъдат своевременно отстранени, респ. – да върне исковата молба и прекрати производството по делото – ако нередовностите не бъдат отстранени в рамките на преклузивния срок за това.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа гражданскоправния спор, повдигнат с подадената от Х. Р. Д. жалба, имаща характера на нередовна искова молба срещу Община Ивайловград, е Ивайловградският районен съд.
ВРЪЩА делото на Ивайловградския районен съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.