Р Е Ш Е Н И Е
№ 429
София 13.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети май през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 936 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от ППК „Надежда”с. Зайчино Орешаре – в ликвидация,представлявана от ликвидатора В. ,чрез процесуалните й представители адвокатите С. и Г. против въззивно решение № 214 от 28.11.2007г.по в.гр.д. № 345 по описа за 2007г.на Апелативен с. Варна,с което е оставено в сила решение № 261 от 8.06.2007г.по гр.д. № 1043/2004г.на Окръжен с. Шумен.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./,с който се оспорва основателността на подадената жалба.
В съдебно заседание от страните се явяват представители на Прокуратурата на Р. Б. и на М. на п. ,които считат подадената касационна жалба за неоснователна и искат да бъда оставено в сила обжалваното решение.
Върховният касационен с. ,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на ШОС,с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ППК „Надежда”срещу Р. с. Нови пазар и М. на п. ,при участието на Е. Ц. Х. – като трето лице помагач на страната на ответника М на п. , искове с правно основание чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за нанесени вреди вследствие на незаконни действия на съдия-изпълнител по изп.д. № 225/98г.,както следва-пазарната стойност на пшеница и ечемик в размер на 178 716лв.,ведно с лихва за забава от 107 065.18лв.за периода от 1.07.2000г.до 8.11.2004г., пазарната стойност на отнетите с Протокол от 12.09.2000г. селскостопански и транспортни машини и инвентар в размер на 154 704лв/без ДДС/, ведно с лихва за забава от 88 413.34лв.за периода от 12.09.2000г.до 8.11.2004г., пазарната стойност на отнетите селскостопански животни с Протокол от 12.09.2000г. в размер на 26 850лв., ведно с лихва за забава от 15 344.77лв.за периода 12.09.2000г.до 8.11.2004г. и пропуснати ползи,изразяващи се в пропусната печалба от 435 580.61лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 8.11.2004г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумите.
Въззивният с. ,като е взел пред вид,че се твърди причиняване на вреди към 2000г.,когато специалният закон- Законът за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани/ЗОДВПГ –заглавие до 11.07.10007г./ е предвиждал възможност за обезщетяване само за вреди причинени на физически лица ,е приел,че за ищецът-юридическо лице следва да намери приложение общият ред – по чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД. Решението си- по отношение на първия ответник-Р. с. гр. Н. пазар- въззивният с. е мотивирал с обстоятелството,че той не е възложител на работата на съдия-изпълнителя,от действията /или бездействията / на който произтичат претендираните вреди. По отношение на втория ответник- М. на п. е счел,че искът е погасен по давност.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният с. се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на въззивния с. относно правната квалификация на спора и относно давността. Счита,че искът следва да се квалифицира като такъв по ЗОДОВ и че давността е прекъсната през 2004г.-с предявяване на иска. Твърди,че съдът не се е произнесъл по твърдението му,че вредите освен от незаконни актове и действия на съдия-изпълнителя,са причинени и от незаконни бездействия, изразяващи се в непредприемане на действия по отстраняване последиците от отменените му актове.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касаторите.
Предявеният иск е за обезщетение за причинени имуществени вреди. Правото на обезщетение е материално право и с оглед момента на възникването му ще се определи приложимия закон. В случая- в исковата молба е посочено,че се претендират вреди, причинени от съдия –изпълнител по образувано изпълнително дело № 225/98г.,за периода 1998г.- 2000г. Към този момент ЗОДВПГ/обн. ДВ бр.60/88г./ е бил в сила/считано от 1.01.1989г./,но установеният в него ред за обезщетяване се е прилагал /както постановява и наименованието на закона/ единствено за граждани. Вреди от незаконни актове,действия или бездействия на длъжностни лица- юридическите лица/какъвто е касатора/-към този момент-са могли да претендират единствено по общия гражданско правен ред/вж.в този смисъл- т.1 от ТР №3 от 22.04.2004г.по т.гр.д. № 3/2004г.на ОСГК/. По тези мотиви,настоящият съдебен състав приема,че правилно въззивният с. е определил правното основание на иска като такова по чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД.
Видно от исковата молба-предмет на заявената претенция са вреди,причинени само действия на съдия –изпълнителя,извършени през периода 1998г.-2000г., изразяващи се в следното:изпращане на призовка за доброволно изпълнение,която е върната с посочена дата на получаване-20.10.1998г., изпращане на призовка за доброволно изпълнение,която е върната с посочена дата на получаване-23.03.2000г протокол за опис на движимото имуществото от същата дата, протокол за опис на неожъната пшеница от 30.06.2000г., протокол за опис на недвижим имот, протокол за смяна на пазач от 12.09.2000г., протокол за насрочване на публична продан на движими вещи с дата на получаване на съобщението 13.09.2000г. С решение от 23.08.2000г.по ч.гр.д. № 36/2000г. РС всички тези действия са били отменени,като решението на РС е било потвърдено с решение на ОС на 22.12.00г. На 12.06.2001г.издаденият изпълнителен лист бил отменен. При така заявените вреди от действия на съдия-изпълнителя,е недопустимо-за първи път пред касационната инстанция да се въвежда нова претенция за вреди,причинени от бездействия на съдия-изпълнителя, изразяващи се в непредприемане на действия по отстраняване последиците от отменените му актове. На това основание,съдът няма да се произнася и да разглежда –така наведеният довод от касатора.
Както вече беше посочено по-горе,претенцията е за вреди,причинени през периода 1998г.- 2000г. Правилен е извода въззивния с. ,че през този период Районният с. не се явява възложител на работата на съдия-изпълнителите,поради което и искът спрямо- Р. с. Нови Пазар е неоснователен. Органът,който назначава съдия-изпълнителите и с когото те са в трудови правоотношения е М. на правосъдието. Последният е този,който следва да носи отговорност по чл.49 от ЗЗД за вреди причинени от действия на съдия-изпълнител/т.4 от ТР №3 от 22.04.2004г.по т.гр.д. № 3/2004г.на ОСГК/. Отговорността по чл.49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция,като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази отговорност е необходимо комулативното наличие на следните предпоставки:вреди,причинени на пострадалия ищец от лице,на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил някаква работа,тези вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя,при наличието на причинна връзка между тях.
В случая –М. на п. ,както и привлеченото от него-трето лице помагач са направили възражение за изтекла погасителна давност,пред вид на обстоятелството,че те са конституирани като страни по делото на 3.08.2006г.,а действията на съдия-изпълнителя са признати за незаконни на 22.12.2000г.,когато е потвърдено решението на районния с. за отмяна на извършените действия. Правилен е извода на въззивния с. ,че правото на иск на ищеца е погасено по давност. Приложима е общата петгодишна давност,която започва да тече от дата на влизане в сила на акта,с който е отменен незаконосъобразния акт,който е причинил вредите и е изтекла на 22.12.2005г. Неоснователен е довода на касатора,че до 2005г.практиката е приемала,че отговорността следва да се носи от районния съд. Въпросът за отговорността по чл.49 от ЗЗД в тези случаи е разрешен с цитираното ТР №3/2004г.,необходимостта от което възникна именно с оглед съществуващото до този момент различие в съдебната практика.
Неоснователно е и възражението за прекъсване на давността с предявяване на иска на 8.11.2004г. При прекъсването на давността-се обявява изтеклия до настъпване на определен от закона юридически факт срок за правно ирелевантен и се започва броенето на срока отново. Юридическите факти /основанията/, въз основа на които става това са изчерпателно изброени в чл.116 от ЗЗД. Те са -признаване на вземането от длъжника,предявяване на иск или възражение и предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая няма признаване на вземането и предприемане на действия за принудително изпълнение,а искът е предявен срещу надлежния ответник на 3.08.2006г./т.е. след изтичане на предвидения в закона давностен срок/.
С оглед изложеното и предвид липсата на наведено друго касационно основание, Върховен касационен с. ,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214 от 28.11.2007г.по в.гр.д. № 345 по описа за 2007г.на Апелативен с. Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1
2.