О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София 11.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1810/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. К. от гр. Б., подадена от пълномощника му адв. К, срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № V* от 23.06.2009г. по в.гр.д. № 874/2008г. с което е оставено в сила решението на Поморийския районен съд, № 32 от 16.06.2008г. по гр.д. № 79/2007г., с което е развален договора, сключен с нот. акт № 72/97г., с който К. Н. К. /починала/ е прехвърлила подробно описания в решението недвижим имот на Е. Г. К. срещу задължение за издръжка и гледане.
Ответникът по касация Н. Г. К. от гр. П. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че прехвърлителката К. К. е имала нужда от ежедневно обгрижване, каквото длъжникът по договора за гледане и издръжка не й е осигурил. Ответникът Е. К. живее в гр. Б., а прехвърлителката е живеела в гр. П.. Отношенията между страните по договора са били влошени, което е довело до завеждане на дело от кредитора за разваляне на договора, приключило със спогодба. С трансформирането на задължението за издръжка в парично задължение не отпада задължението за полагане на грижи, което няма паричен еквивалент. Освен това трансформирането на задължението за издръжка в парично, ако се приеме, че сключената спогодба има характер на трансформация, е с временен характер, а не безсрочно. От свидетелските показания е установено, че трето лице, наето от другия син на прехвърлителката – ищеца Н. К. , е било ангажирано да полага грижи за прехвърлителката. В заключение съдът е приел, че ответникът е изпълнил частично задължението си по договора, което е основание за развалянето му.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Е. Г. К. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпросите „дали е възможно да се развали договор, ако ответникът по иска е изправна страна по него, кога една страна е неизправна и изпада в забава, относно обема на дължимите грижи по алеаторен договор и тяхната трансформация в парично задължение”, които според касатора са решени в противоречие с ТР № 96/66г. на ОСГК на ВС и в противоречие със съдебната практика. На следващо място като процесуалноправен въпрос формулира въпроса изпълнил ли е съдът задължението си по чл. 188 ГПК /отм./ да изгради изводите си върху всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, който според касатора е решен в противоречие със съдебната практика. Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените от касатора критерий за селекция на касационните жалби. Процесуалноправният въпрос касае обосноваността на съдебния акт, която не е сред основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а е основание за отмяна на неправилно решение – чл. 281, т. 3 ГПК.
Материалноправните въпроси са формулирани общо, а не във връзка с конкретния казус. Независимо от това ВКС не констатира твърдяното противоречиво решаване от съдилищата. Отговорът на въпроса дали е възможно да се развали договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако длъжникът е изправна страна по договора, се съдържа в разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Въпросът на касатора всъщност се свежда до твърдението за изправност на длъжника по договора, но той е решен от въззивния съд в съответствие със закона и съдебната практика. Непротиворечиво ВКС приема, че частичното изпълнение на задълженията по договора е равносилно на пълно неизпълнение, тъй като интересите на кредитора изискват задължението за гледане и издръжка да се изпълнява непрекъснато и в пълен обем. Относно трансформирането на задължението за издръжка в парично задължение, в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в приложените решения № 574/1988г. на ВС, ІІ г.о., № 289/1970г. на ВС, І г.о. въззивният съд е приел, че то може да се извърши само относно издръжката и то при временна обективна невъзможност за изпълнение или временно разстройство в отношенията между кредитора и длъжника, докогато кредиторът отказва да приеме изпълнение в натура. В настоящия случай не е установен отказ на кредитора да приеме изпълнение в натура, напротив, прехвърлителката е била изоставена в безпомощно състояние, заръчвала е синът й Е. да дойде /св. Демирева, св. Р/.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № V* от 23.06.2009г. по в.гр.д. № 874/2008г.
ОСЪЖДА Е. Г. К. от гр. Б., ЕГН ********** да заплати на Н. Г. К. от гр. П., ЕГН ********** сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: