О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
София 19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 760/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Д. и Н. Г. Д., двамата от гр. П., подадена от пълномощника им адв. И, срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 94 от 25.02.2009г. по в.гр.д. № 963/2008г. с което е оставено в сила решение № 68 от 02.07.2007г. по гр.д. № 45/2007г. на Пещерския районен съд, с което е отхвърлен искът на К. и Н. Д. срещу К. П. Б. за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Ответникът К. П. Б. от гр. П. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника му адв. П моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли иска за прогласяване нищожност на нотариалното действие поради неспазване на чл. 479 ГПК /отм./ въззивният съд е приел, че при сключването на сделката не е било необходимо да се процедира по указания в посочената разпоредба начин. Към момента на извършването на продажбата през 2005г. от двамата ищци на техния внук К. Б. , ищецът К е бил със загуба на слуха 77% на лявото ухо и 82% на дясното ухо, която съгласно вещото лице го включва в групата на практическа глухота. При тази степен на намаление на слуха според експертизата ищецът би могъл да чува говорна реч от разстояние половин метър, а при повишаване на тона и високо, отчетливо говорене би могъл да чува говорна реч и от по-голямо разстояние. Възможно е възприемането й и с електроакустична апаратура. Въз основа на представени по делото писмени доказателства съдът е приел, че ищецът е получил с приемателно-предавателен протокол на 09.12.2003г. слухов апарат за практическа глухота и батерии за слухов апарат, с експлоатационен срок 60 месеца, т.е. до м. 12.2008г. Въз основа на свидетелски показания, включително на нотариуса, изповядал сделката, е приел за установено, че К. Д. е бил в състояние да чува човешка реч дори и без слухов апарат при определени условия – ако е лице в лице с говорещия, на определено разстояние от него и при повишаване на тона, а според вещото лице от разстояние половин метър и без повишаване на тона. Съдът не е приел за доказано загубване на слуховия апарат към момента на сделката, тъй като показанията на св. Н. В. не са конкретни – свидетелят няма преки впечатления, а предава чутото от ищеца, без да сочи конкретен момент – не е установено дали се твърди загуба на слуховия апарат преди или след сключване на сделката. В заключение съдът е приел, че не е установено при сключването на сделката ищецът Д да е бил без слухов апарат, но дори и в този случай той е бил в състояние на чуе и разбере нотариалното действие.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторите Д. се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Излагат съображения, че същественият материалноправен въпрос за установената по делото практическа глухота на К. Д. и правните последици от неспазването на процедурата по чл. 479 ГПК /отм./, е решен в противоречие с практика на ВКС, изразена в решение № 1* от 04.12.2008г. по гр.д. № 3463/2007г., ІV г.о. на ВКС. С приложеното решение е прието, че глухият, ако е грамотен трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а в нот. акт да се впише това обстоятелство. След като в нот. акт не е поставена бележка от нотариуса за изпълнение на така установените особени изисквания, следва да се приеме, че те не са изпълнени.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика по приложението на чл. 479 ГПК /отм./, тъй като приложеното решение е постановено по различна от приетата по настоящото дело фактическа обстановка. Както бе посочено по-горе въз основа на представени по делото писмени доказателства е прието, че К. Д. е ползвал слухов апарат, с който според вещото лице е могъл да възприема говорна реч. Въз основа на свидетелски показания е приел, че през лятото на 2005г. св. Ш е установявал добър словесен контакт с ищеца, през същата година Д. е шофирал собствения си лек автомобил по пътя Пазарджик до язовир „Батак” където се намира процесната вила. Съществено различие между двата казуса е и това, че в настоящия случай продажбата е извършена от двамата съпрузи. Необосноваността на решението не е въведена като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което доводите на касатора в тази насока са неоснователни.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 94 от 25.02.2009г. по в.гр.д. № 963/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: