Определение №1526 от по гр. дело №1524/1524 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  1526
                                     София  18.12.2009г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 декември две хиляди и девета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова
                                                   Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1524/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. К. от с. К., Община Н., подадена от пълномощника й адв. С, срещу въззивното решение на Сливенския окръжен с. , № 133 от 30.06.2009г. по в.гр.д. № 131/2009г., с което е отменено решение № 1* от 14.01.2009г. по гр.д. № 1872/2008г. на Сливенския районен с. , и вместо него с въззивното решение е отхвърлен искът на П. П. против Р. с. гр. Н. за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказани „предупреждение за уволнение”.
Ответникът по жалбата Р. с. гр. Н. в представения по реда на чл.287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника адв. С изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен с. , състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен с. , трето г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли иска за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” въззивният с. е приел, че при издаването на заповедта са спазени императивните изисквания за форма и съдържание на заповедта, изискани са обяснения от наказаната служителка, а събраните по делото доказателства установяват и извършване на нарушенията. Наказанието е наложено за няколко нарушения, всяко от които е индивидуализирано съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В заповедта е посочен нарушителят, описани са извършените нарушения на трудовата дисциплина с конкретни данни и дати за всяко от тях, квалифицирани по чл. 187, т. 1 и т. 3 КТ.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателката П. П. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие с практика на ВКС по въпроса за характера на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ и действията на съда при осъществяване на служебен контрол за спазването й. Прилага решения на отделни състави на ВКС, ІІІ г.о., с които е прието, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин определя изискванията към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание.
Върховният касационен с. намира, че поставеният от жалбоподателката въпрос е от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие с приложената практика на ВКС. Трайно установената практика на ВКС по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ, изразена и в приложените решения е, че разпоредбата е императивна поради което съдът следи служебно за съответствието на заповедта за дисциплинарно наказание на изискванията на посочената разпоредба, и при констатирана непълнота на мотивите на заповедта за уволнение съдът не разглежда спора по същество, а отменя уволнението на формално основание.
В съответствие с тази практика въззивният с. е изследвал съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание на П. К. и е приел, че то отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В заповедта са описани четири нарушения с посочване на датата на извършване на всяко от тях и в какво се състои нарушението, което позволява спазването на разпоредбата на чл. 193 КТ и разглеждането на спора по същество от съда.
По изложените съображения Върховният касационен с. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд. На ответника Р. с. гр. Н. следва да се присъдят 300 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен с. , № 133 от 30.06.2009г. по в.гр.д. № 131/2009г.
ОСЪЖДА П. П. К. от с. К., Община Н. да заплати на Р. с. гр. Н. лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:

Scroll to Top