О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София 29.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1949/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. П. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. А, срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, № 1* от 20.07.2009г. по в.гр.д. № 2757/2008г. с което е отменено решението на Софийски градски съд, І-3 с-в от 25.07.2008г. по гр.д. № 1274/2005г. и вместо него с въззивното решение е признато за установено на основание чл. 254 ГПК /отм./, че К. Г. М. не дължи на Б. Д. неустойка над сумата 8 290 лв. до присъдената неустойка в общ размер 15 414,99 лв. по договор за заем от 05.09.2000г.
Ответникът по касация К. Г. М. от гр. С. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 254 ГПК /отм./ за сумата над 8 290 лв. до общия размер от 15 414,99 лв. неустойка по договор за заем от 05.09.2000г., въззивният съд е приел, че уговорената неустойка е прекомерна. При изграждане на вътрешното си убеждение за прекомерност на неустойката съдът е изходил от обезпечителната, обезщетителна и наказателна функция на неустойката и от конкретно причинените на кредитора вреди от забавата на длъжника. Взел е предвид размерът на обезщетението за забава, което кредиторът би получил на основание чл. 86 ЗЗД за същия период върху същата главница, което възлиза на 2 763,47 лв. При тази съпоставка съдът е констатирал, че неустойката превишава повече от 5,5 пъти причинените вреди, което обосновава основателност на искането за намаляване на неустойката на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД. и е намалил неустойката до тройния размер на причинените вреди – 8 290 лв. Приел е, че по висок размер на неустойката би довел до неоснователно обогатяване на кредитора.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Б. Д. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за намаляване на неустойката като прекомерна, поради противоречие на въззивното решение с ТР № 73/1960г. ОСГК на ВС, с което е прието, че неизправната страна по договора няма право да иска намаляването на договорената неустойка, след като е изплатила пълния й размер, а ако е изплатена само част от неустойката, неизправната страна има право да иска намаляването й за неизплатения размер. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и излага съображения, че чрез заплатената преди предявяване на иска по чл. 92, ал. 2 ЗЗД сума от 24 800 лв. длъжникът е погасил първо разноските /710,50 лв./, след това неустойките от 5520,26 и 9 894,73 лв., и накрая част от главницата в размер на 8 674,51 лв.
Върховният касационен съд намира, че не е налице соченият от касатора критерий за селекция на касационните жалби, тъй като посоченото Тълкувателно решение в случая е неприложимо. Длъжникът не е погасил цялото задължение, за да се приеме, че е погасил и неустойката, нито с частичното плащане е заявил, че погасява част или цялата неустойка. Разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД в случая е неприложима, тъй като неустойката не е лихва. Неустойката не става лихва дори и да е уговорена за забавено изпълнение на парично задължение, както е в случая.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, № 1* от 20.07.2009г. по в.гр.д. № 2757/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: