О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София 10.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 1 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 373/2010 година
1. Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „АКМ-4” О. гр. В., подадена от пълномощника адв. Р, срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд, № 137 от 16.10.2009г. по в.гр.д. № 298/2009г. с което е оставено в сила решението на Белоградчишкия районен съд, № 52 от 07.05.2009г. по гр.д. № 74/2008г. с което са уважени предявените от Т. А. Д. против „АКМ-4” О. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по жалбата Т. А. Д. от гр. Б. не е изразил становище.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Касационната жалба на „АКМ-4” О. съдържа твърдения, че делото е решено в противоречие с постоянната практика на съдилищата, но не се сочи материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво. Приложени са решение № 44 от 29.01.2009г. на Пазарджишкия окръжен съд и решение № 707 от 04.12.2008г. по в.гр.д. № 747/2008г. на Пазарджишкия окръжен съд, на които липсва заверка, че са влезли в сила, а само влезлите в сила решения формират съдебна практика – т. 3 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Представено е и решение № 371/14.10.1997г. по гр.д. № 273/97г. на ІІІ г.о. ВКС, с което е прието, че изтичането на срока, предвиден в трудовия договор, го прекратява на уговореното от страните законно основание, и когато към момента на постановяване на съдебното решение за възстановяване на работа срокът вече е изтекъл, конститутивният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ не може да се уважи. При срочния трудов договор гражданската отговорност на работодателя е в рамките на вредата за остатъка от срока на договора.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Независимо от това следва да се посочи, че приложеното решение на ВКС е неотносимо към спора по настоящото дело, тъй като се отнася за срочен трудов договор за определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, който съгласно чл. 325, т. 3 се прекратява с изтичане на уговорения срок. В случая между страните по делото не е сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, а трудов договор със срок за изпитване, който е прекратен поради дисциплинарно уволнение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд.
2. Постъпила е и частна жалба от „АКМ-4” О. гр. В. срещу определението на Видинския окръжен съд, № 11 от 05.01.2010г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, с което дружеството е осъдено да заплати на Т. А. Д. направени по делото разноски в размер на 222 лв. пред Белоградчишкия районен съд и 300 лв. разноски за разглеждане на делото пред Видинския окръжен съд.
Частната жалба е неоснователна.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че въззивният съд недопустимо е изменил решението си в частта за присъдените от първоинстанционния съд разноски без да е подадена жалба от Т. Д. Първоинстанционното решение е било обжалвано от Т. Д. с жалба вх. № 803/20.05.2009г. в частта относно разноските /л. 12/. Доказателства за плащане на присъдените суми за адвокатско възнаграждение се съдържат в двата представени по делото договора за правна защита и съдействие ч. съответното отбелязване в графата „Внесена сума”. Частният жалбоподател се позовава и на липса на списък за разноските до приключване на последното съдебно заседание, съгласно изискването на чл. 80 ГПК. Оплакването е неоснователно, тъй като във всяка от двете съдебни инстанции разноските са само за процесуално представителство, установени със съответния договор за правна защита и съдействие. Искане за присъждане на разноските по делото е направено както в исковата молба, така и в пледоариите на пълномощника на Т. Д. – адв. Б, пред двете инстанции.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд, № 137 от 16.10.2009г. по в.гр.д. № 298/2009г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 11 от 05.01.2010г., постановено по в.гр.д. № 298/2009г. на Видинския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: