О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София 21.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1649/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. гимназия по л. промишленост и туризъм /ПГЛПТ/ гр. К., подадена от пълномощника адв. Д, срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, № 275 от 28.07.2009г. по в.гр.д. № 316/2009г. с което е оставено в сила решението на Казанлъшкия районен съд, № 237 от 07.04.2009г. по гр.д. № 1953/2008г., с което са уважени предявените от Д. Д. П. против ПГЛПТ гр. К. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответницата по касация Д. Д. П. от гр. К. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника й адв. Д моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Въззивният съд е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Д. П. поради нарушена закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. Ищцата е член на синдикалното ръководство – организационен секретар на СО на СБУ и в това качество съгласно чл. 333, ал. 3 КТ се ползва с предварителна синдикална закрила. Преди уволнението работодателят е поискал съгласие за уволнението от централното ръководство на синдикалната организация, но синдикалният орган не е дал съгласие. По изложените съображения и съгласно чл. 344, ал. 3 КТ съдът е отменил уволнението без да разглежда спора по същество.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът П. гимназия по л. промишленост и туризъм се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение без да формулира процесуалноправен или материалноправен въпрос от значение за делото, но от изложените в жалбата и в приложението съображения може да се изведе материалноправният въпрос законосъобразно ли е прекратяването на трудов договор с лице, ползващо се със закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, без да е дадено съгласие от синдикалния орган за уволнението му, когато и другата щатна бройка за същата длъжност се заема от лице, ползващо се със закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. Изразява становище, че в този случай следва да се извърши подбор между двамата служители. Прилага ППВС № 7/1965г. и решения № 1929/2006г. на ВКС, ІІІ г.о. и № 1922/2000г. на ВКС, ІІІ г.о. С първото от тях е прието, че при съкращаване на повече от една щатна бройка от една еднотипна длъжност, преди уволнението работодателят задължително трябва да извърши подбор. Във второто решение е прието, че при наличието на основания за закрила на част от сравняваните при подбора работници и служители, след извършване на подбора следва да се спазят изискванията на чл. 333 КТ, ако някое от закриляните лица е определено за уволнение.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените от касатора критерий за селекция на касационните жалби. Материалноправният въпрос за закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ е от значение за решаване на спора по делото, но не се констатира твърдяното противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС и с практика на отделни състави на ВКС. Приложеното ППВС № 7/65г., постановено при действието на отменения ГПК, е неотносимо към поставения въпрос. С него касаторът обосновава допуснато процесуално нарушение, но процесуалните нарушения не са сред основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Представените решения също не обосновават извод за противоречива съдебна практика. В последното от двете решения е изразено трайното становище на ВКС, че ползващите се с относителна закрила лица следва да се включат подбора и ако някое от тях бъде определено за уволнение, следва да се осъществи процедурата по чл. 333 КТ по отношение на него. Тези лица могат да бъдат уволнени само при наличието на съгласие от съответния орган. В случая не е дадено съгласие от синдикалния орган за уволнението на ищцата.
Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по прилагането на разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ съдебната практика е непротиворечива и не се налага промяната й. Разпоредбата е ясна и се тълкува еднакво и точно от съдилищата. Задължението на работодателя да извърши подбор между двете служителки, заемащи една и съща длъжност, не го освобождава от задължението да поиска съгласие за уволнение на определеното при подбора лице от съответния синдикален орган. Обстоятелството, че и двете щатни бройки за длъжността се заемат от лица, ползващи се със закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, не дава право на работодателя да преодолее закрилата чрез извършване на подбор между тях, без да е налице съгласие за уволнението.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, № 275 от 28.07.2009г. по в.гр.д. № 316/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: