Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
гр.София, 12 август 2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ от ВКП,
изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 675/2015 г. по описа на трето наказателно отделение на ВКС
Касационното производство за проверка на въззивно решение №452/ от 18.12.2014 год., постановено по внохд№40/2014 год. на Апелативен съд гр.София е образувано както следва: по касационна жалба от подсъдимия Й. Г. Й. и по касационни жалби от всеки от упълномощените му защитници, съответно – адвокатите Г. Б. и Г. Ц.; по касационна жалба и допълнение към нея от адвокат О. К. – упълномощен защитник на подсъдимия С. К. Й..
В жалбите се претендират всички касационни основания по чл. 348, ал.1,т.т.1, 2 и 3 от НПК с алтернативно поставени искания: за оправдаване по обвинението ; за отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане, или за преквалифициране на престъплението от чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, съответно за подс.Й.Й. в престъпрление по чл. 130, ал.1 от НК, а за подс.С.Й. в престъпление по чл. 129, ал.1 от НК с намаляване наложените им наказания.
В жалбата на подсъдимия Й. Й. срещу въззивното решение на САС се акцентира на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита: съдът е игнорирал исканията на защитата за допускане на нова СМЕ за изясняване механизма на инкриминираното деяние; не е съобразено обстоятелството, че подс.Й.Й. е бил паднал на земята едновременно с пострадалата С., поради което неправилно е прието, че й е нанесъл удар с причиняване на инкриминираното телесно увреждане; неоснователно е прието, че средството на престъплението е брадва, с която да е бил нанесен удар върху главата на свид.С., тъй като, според медицинската документация, порезната рана на главата на пострадалата се намира в теменно-тилната област с размери 3,5 см. и при тази й характеристика не може да е била причинена от удар с посечно оръжие каквото е брадвата; в мотивите няма отговор на доводите на подсъдимия и защитата срещу обвинителната теза на прокурора; неоснователно е дадена вяра само на свидетелите на обвинението.
Претендира се прилагане от ВКС на правомощията „в съответствие с чл. 354 от НПК”/цит. от жалбата/.
В жалбата от адвокат Г. Б. се изтъква следното: в мотивите на решението липсват изводи за механизма на деянието – не е посочен начинът на нанасяне на ударите; в коя част на главата на пострадалата и с какъв интензитет; няма данни с какво средство са нанесени ударите; от извършените СМЕ липсват данни да е имало реална опасност за живота на пострадалата С.; не са кредитирани показанията на свидетелите С. и И. Й., които разкриват различна от приетата от съда фактическа обстановка, съгласно обвинението; неправилно са приобщени показанията на починалия свидетел А. Ст. А., без съгласието на защитата на подсъдимите; неправилно е изведено наличие на признаците на престъплението по чл. 115 от НК.
Иска се отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане.
В жалбата на адвокат Г. Ц. се претендират следните нарушения: кредитирани са показанията единствено на свидетелите – роднини на пострадалата С., които живеят заедно и имат възможност предварително да уеднаквят възпроизвежданите от тях данни, поради което разкриват едни и същи факти за деянието и неговото авторство; неоснователно съдът не е допуснал като свидетел лицето Д. П. – брат на свид.И. П., който е щял да установи, че подс.Й. Й. е прекратил сбиването и не е участвал в изпълнителното деяние; неоснователно не е допусната поисканата от защитата СМЕ за изясняване механизма на деянието; липсват веществени доказателства чрез които да се изясни средството за извършване на деянието и характера на причинените увреждания на пострадалата. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като експертите са установили, че С. не е била в безсъзнателно състояние, а е имала единствено мозъчно сътресение, което не е опасно за живота и има временен характер.
В жалбата и допълнението към нея, подадени от адвокат О. К. – защитникът на подсъдимия С. Й., се навеждат допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на закона в атакуваното решение. Въззивният съдебен акт е постановен при нарушения на чл. 14 от НПК; неоснователно не са ценени показанията на свидетелите Г. И., К. И., С. Й. и И. Й.; не са изложени мотиви защо не е дадена вяра на тези свидетели, а е дадена вяра на свидетелите на обвинението, които изхождат от заинтересовани от изхода на делото лица; не е изяснен механизмът на причинените телесни увреждания. Изводите за извършено престъпление по чл. 115 от НК не са подкрепени от доказателствата по делото. Предлага се преквалификация на деянието на подсъдимия С. Й. от чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК в чл.129 от НК, тъй като е нанесъл само един удар на свид. И. П. при възможност да му нанесе множество удари; следва да отговаря за обективно причиненият резултат – по-лекото престъпление – средна телесна повреда , а не за опит за убийство. Сочи се и необоснованост на решението, която не е касационно основание от кръга на лимитативно посочените основания за касационна проверка съгласно чл. 348, ал.1 от НПК. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият Й. Г. Й. се явява лично и с упълномощените от него защитници – адвокатите Б., Ц., М. и М.. Подсъдимият поддържа жалбата си и моли да бъде уважена.
Защитниците на подсъдимия Й.Й. поддържат жалбите си. Според адвокат Б. данните по делото не сочат на престъпление по чл. 115 от НК; сблъсъкът на фамилии е обичаен за квартала където живеят подсъдимите и пострадалите и не сочи на висока степен на обществена опасност на деянието; налице е неяснота в обвинителния акт – не е посочен начинът на извършване деянието; неправилно са приобщени показанията на свид.А. С.; неоснователно е отхвърлено искането за допускане на нова СПЕ. Адвокат М. намира доказателствените източници за събирани и оценени едностранчиво – само в полза на тезата на обвинението; раната на свид.С. е порезна и не може да е причинена от удар с брадва; подс.Й. Й. е бил повален на земята в момента, когато пострадалата е била удряна и е невъзможно да й е причинил инкриминираното увреждане. Адвокат Ц. поддържа жалбата и твърди, че не е имало физически контакт между пострадалата и подсъдимия Й. Й. по време на деянието; въз основа на доказателствените източници е следвало да се отхвърли извода за причинено безсъзнателно състояние на пострадалата. Адвокат М. в качеството на защитник на подс. Й. Й. аргументира оплакването си с доводи по всички касационни основания; свидетелят на обвинението И. П. сочи различни данни от обективно установените за мястото на ударите върху пострадалата; съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите С. и Й. Й.; липсва като веществено доказателство средството за причиняване на нараняванията; не е доказано, че ударите на двамата пострадали са нанесени с брадва; обвинението е за довършен опит, от който не са настъпили вредни последици; има доброволен отказ от опит; моли да се преквалифицира деянието на подс.Й. Й. под признаците на чл.130 от НК. Поддържа теза за явна несправедливост на наказанието; изтъква неправилно неприлагане на чл. 58а, вр. с чл. 55 от НК, тъй като деянието е завършило във фазата на опита, а значениетио на разпоредбаата е да се прилага именно в този стадии от неговото осъществяване. Не са оценени като смекчаващи вината обстоятелства данните за предизвикания извън волята на подсъдимите инцидент.
В своя лична защита подс.Й.Й. заявява, че не е искал да умъртвява никого.
В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият С. К. Й. се явява лично и с упълномошщения от него защитник адвокат М. М.. Подсъдимият поддържа жалбата на защитата с изложените в нея основания и с данните, които ги подкрепят.
Адвокат М. като защитник и на подс. С. Й. поддържа жалбата. Аргументира оплакването си с всички доводи, изтъкнати и по отношение на жалбата на подс.Й. Й.. Съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетелките С. и Й. Й.; в процеса липсва като веществено доказателство средството за причиняване на нараняванията; не е доказано, че ударите на двамата пострадали са нанесени с брадва; обвинението е за довършен опит, от който не са настъпили вредни последици; има доброволен отказ от опит. Моли деянието на подс.С. Й. да се квалифицира под признаците на чл.129 от НК. Поддържа теза за явна несправедливост на наказанието и на подсъдимия С. Й. поради неприлагане на чл. 58а, във вр. с чл. 55 от НК. Подценени са редица данни за смекчмаване вината на подсъдимия, напр. – предизвикания извън волята на подсъдимите инцидент, влошеното му здраволсловно състояние.
В своя лична защита подс.Ст.Й. поддържа, че свид.Р. е искал да го удари с дърво, но пострадалият И. го е спрял, след което не е участвал в боя, а се е отдръпнал настрани „ до една каруца”.
От името на частните обвинители и граждански ищци Г. С. и И. П., които не се явяват редовно призовани, повереникът им – адвокат Б. оспорва основателността на жалбите. Намира решението за правилно; порезната рана на свид.С. е поради приплъзване на острието на брадвата, а не защото ударът е бил слаб; на свид.Ив.П. е причинено счупване на костта на черепа като е изваден един фрагмент и състоянието му е трайно увредено. Според експертите и двамата пострадали са изпаднали в безсъзнателно състояние; обсъдени са всички свидетелски показания и е дадена вяра на достоверните гласни доказателствени средства; съдът е отчел грешката си при приобщаване показанията на свид.А. и не се е позовал на тях; невярно се сочи, че свид.Д. П. не е бил разпитан във въззивното производство. Не е нарушен принципът за справедливост на наказанието, тъй като е съобразено с тежестта на деянието и личността на дейците.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.
В последната си дума подсъдимите С. и Й. Й. заявяват, че съжаляват за деянието, но съдът ги е признал за виновни само защото са били на мястото на деянието. Искат връщане на делото за ново разглеждане.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБИТЕ, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ИНСТАНЦИОННАТА ПРОВЕРКА ПО ЧЛ. 347 ОТ НПК И СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ ПО ЧЛ. 354 ОТ НПК, ПРИЕ СЛЕДНОТО:
С присъда № 164 от 17.05.2013г., постановена по НОХД № 1055/2011г. по описа на Софийския градски съд, нак.колегия ,20 състав, подсъдимите Й. Г. Й. и С. К. Й. са признати за виновни , както следва:
Подсъдимият Й. Г. Й., ЕГН: [ЕГН], е признат за виновен в това, че на 10.03.2008г. около 19,10 часа в [населено място],[жк], на ул.”520”, № 5 е направил опит умишлено да умъртви Г. С. С. като й нанесъл удар с брадва в областта на главата и й причинил средна телесна повреда – „разстройство на здравето, временно опасно за живота”, изразяваща се в мозъчно сътресение като деянието е довършено, но не е настъпила смъртта на пострадалата, поради оказаната й спешна медицинска помощ в МБАЛ „Царица Йоана”, поради което на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, пр.2 от НК и вр. чл. 54 НК е осъден на десет години лишаване от свобода при режим строг, в затвор, съгл. чл. 61, т.2, вр.чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС.
Подсъдимият Й. Г. Й. е осъден да заплати на Г. С. С. в качеството й на гражданска ищца сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 189, ал 3 от НПК е осъден да заплати и разноските по делото в размер на 865 лева и 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, представляваща 600 лева, по сметка на СГС, и по 5/пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Подсъдимият С. К. Й., ЕГН: [ЕГН] е признат за виновен за това, че на 10.03.2008г. около 19,10 часа в [населено място],[жк]., на ул.”520”,№ 5 е направил опит умишлено да умъртви И. Т. П. като му нанесъл нанесъл удар с брадва в областта на главата и му причинил средна телесна повреда , изразяваща се в „контузия на мозъка” сама по себе си обуславяща „разстройство на здравето, временно опасно за живота”, както и „разкъсно -контузна рана в челната област на главата и импресивно счупване на челната кост под раната – „нараняване, проникващо в черепната кухина” като деянието е довършено, но смъртта на пострадалия не е настъпила поради оказаната му спешна медицинска помощ в МБАЛ „Царица Йоана”, поради което на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, пр.2 от НК и вр. чл. 54 НК е осъден на десет години лишаване от свобода при режим строг, в затвор, съгл. чл. 61, т.2,вр.чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС.
Подсъдимият С. К. Й. е осъден да заплати на гражданския ищец И. Т. П. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да заплати разноските по делото в размер на 1411,74 лева и 4% държавна такса върху уважения граждански иск – 800 лева по сметка на СГС, и по 5лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание въззивни жалби, подадени от защитниците на подсъдимите, е образувано внохд№40/2014 год. по описа на Софийския апелативен съд, трети състав, по което с решение № 452/ от 18.12.2014 год. присъдата е потвърдена.
ПО КАСАЦИОННИТЕ ЖАЛБИ:
Относно оплакването за съществени процесуални нарушения:
При извършената проверка на въззивния съдебен акт съставът на ВКС не намери да са допуснати твърдяните в касационните жалби нарушения на процесуалния и материален закон. Голословно се поддържа оплакването от защитата на подсъдимия Й.Й. – адвокат Б., че е налице неяснота в обвинителния акт – не е посочен начинът на извършване деянието и по този начин е било нарушено правото на подсъдимия да узнае за характера и причините на обвинението и да се защи по фактите на обвинението. Не се констатира неяснота на обвинителния акт. Проверката показа, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. В обстоятелствената му част са посочени времето, мястото и начинът на извършване деянието от всеки от подсъдимите Й. и С. Й.; разграничени са фактическите данни за конкретното поведение на всеки от тях спрямо съответното пострадало лице – свидетелите С. и П.; посочено е средството на причиняване телесните им увреждания и са очертани съставомерните медико-биологични признаци на всяко от тях; фигурират данните за личността на всеки от подсъдимите.
Няма основание за извод, че съставът на САС е нарушил принципа за взимане на решение след обективно ,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, установен в чл. 14 от НПК. При спазване правилото на чл. 339, ал.2 от НПК съставът на САС е изложил аргументирани мотиви защо отхвърля оплакването във въззивните жалби от защитата на подсъдимите като преди това е направил собствена проверка и анализ на доказателствените източници въз основа на който е стигнал до еднозначни с първостепенния съд изводи по фактите и правната квалификация на правно релевантните обстоятелства от предмета на доказване. Въззивната инстанция е възприела фактическите констатации на първоинстанционния съд относно инкриминираните в обвинителния акт деяния, тяхното авторство и вината на дейците. Отчела е, че проверката и анализа на доказателствените източници, извършени от първостепенният съд, съответства на правилата по чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Кредитираните като достоверни показания на свидетелите Г. С., И. П., Р. П., Е. Г., Л. К. са проверени помежду им поотделно и съвкупно с намиране потвърждение на установените от тях данни с изводите в заключенията на изготвените и приобщени по реда на чл. 282 от НПК от досъдебното производство на две единични и две тройни съдебно медицински експертизи/ СМЕ/. Безпротиворечиво е установено не само от показанията на пострадалите свидетели, но и от свидетелите – очевидци на деянията Р. П. и Е. Г., че на инкриминираната дата и място подсъдимите Й. Й., С. Й. и техните бащи- свидетелите Г. И. и Карамфил И. са пристигнали на мястото на деянието въоръжени с брадви, които размахвали, а подс.Й. Й. носел сабя. Възпроизвели са преките си възприятия за размахваните от подс.Й. сабя и от подс.С. брадва срещу свид.С. и срещу дошлите преди това при свид.С. свид.Г. / зет на С./ и лицето А. / съпруг на С. – починал в хода на на първоинстанционното производство по делото/. Разкрили са видяното от тях за нанасяне на удар с брадва от подс.Й.Й. , взета от ръката на баща му – свид.И., по главата на свид.С. и на удар с брадва по главата на свид.И. П. от подс.С. Й.. Тези свидетели са установили причината за конфликта – оценена от съдилищата по фактите като безцеремонно и грубо вмешателство на подсъдимите в личната свера на свид.С. с депонстрираната саморазправа със свид.С., която малко преди това на същата дата е отказала на подс.Й.Й. поисканите от него интимни отношения с нея. Добросъвестността и безпристрастността на показанията на свид.Г. е проверена с обективните данни от заключенията на кредитираните от съдилищата две единични СМЕ-зи / спр. л.62,л.63, от ДП/ от които е установено, че на лицето А. и на свид.Г. са били причинени по времето и мястото на инцидента охлузвания и наранявания. А. е получил порезни рани в областта на пръстите на лявата ръка, контузии и кръвонасядания по лявата предмишница и главата, а свид.Г. е имал контузии и кръвонасядания по двете предмишници. В тази насока са и данните, установени от свид.Г., че с носената от подс.Й. Й. сабя, първо е ударил А., а после и свид.Г.. От показанията на свидетелите С. , П., П. е потвърден фактът, че подс.Й. Й. първоначално е носел сабя, с която е ударил А. и свид.Г.. СМЕ-зи са потвърдили, че обективните находки от тези наранявания имат защитен характер и съответстват на механизма да са получени със средството, за което твърдят свидетелите. Тази група свидетели е изяснила непротиворечиво и фактът, че подс.Й. Й. е взел брадвата от ръцете на свид.И./ неговият баща/, с която е нанесъл удар на свид.С. по теменно-тилната област на главата. Същото се отнася и за данните, посочени от тези свидетели, че подс.С. Й. с носената от него брадва е нанесъл силен удар върху челната област в главата на свидетеля И. П..
Съдебните инстанции са дали аргументиран отговор, съответно по реда на чл. 305, ал.3 от НПК/ спр. л.6-л.9 от мотивите на присъдата/ и по чл. 339, ал.2 от НПК/ спр. л.4-л.10 от мотивите на въззивното решение/, защо са кредитирали показанията на свидетелите И. П., Г. С., Е. Г., Р. П., Л. К.. При доказателствения анализ са установили непротиворечивост и логичност в показанията на свидетелите, изяснили тези обстоятелства: свид.С. е посочила че Й. я е ударил с взета от ръцете на свид.И. брадва в теменната част на главата й, в резултат на което е паднала след това се събудила в болницата; свид.П. е посочил, че Й. е ударил с брадва Г.; свид.Е. Г. е видял пострадалата да лежи на земята и да не мърда ; свид.П. е видяла размахването от Й. на брадва, а Г. да лежи в безсъзнание и да я поливат с вода и пр. Основателно е преценено от съдебните инстанции, че констатираните противоречия между показанията на тези свидетели, дадени на съдебното следствие пред първоинстанционния съд с тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 ал.1, респ. ал.4 от НПК, са несъществени поради факта, че касаят отделни несъответствия в незначителни детайли на фактите, обект на възприятията им, поради това, че в динамика са усвоявали поведението на многобройните участници в инцидента. Неоснователно се изтъква от защитата адвокат М. наличие на съществено противоречие в показанията на свидетеля И. П. с посоченото от него, че свид.С. е била ударена с брадва от подс.Й.Й. в челната част на главата й, а в действителност тя е ударена в тилната област на главата. Д. е несъстоятелен. В случая свидетелят е разкрил основен факт от значение за обстоятелствата от предмета на доказване по делото по чл. 102 от НПК – нанасянето от подс.Й. Й. на удар с брадва в главата на свид.С.. Установено е по делото, че този свидетел се е намесил в непосредствена близост със С. по време на инцидента, защото се е намесил да предотврати нападението над нея като той и съпругата му – свид.Р. П., са попаднали случайно на инцидента, развил се непосредствено на улицата пред пред дома им. Основателно е прието от съдебните инстанции, че непрецизността на възприятията на този свидетел относно конкретната локация на удара върху главата на С. не е от категорията на несъотвествия от съществен характер и не определят показанията на този свидетел за недостоверни. Всеки решаващ съд е суверенен да приеме за достоверни определена група доказателства и да отхвърли като недостоверни други, стига съдът да е спазил правилата за изграждане на вътрешното си убеждение съгласно предвиденения в закона ред и средствата за проверка на доказателствените източници. В случая не е игнорирано нито едно доказателство или доказателствено средство, обсъждането на което по делото би довело до фактически изводи, различни от направените констатации от инстнациите по фактите.
Несъстоятелни са доводите на на подс.С. Й. и на защитата, че той не е участвал в инцидента и не е удрял свид.И. П., а „стоял настрана… до една каруца”. Тезата е опровергана от еднопосочните показанията на свид.П., който е посочил , че подс.С. с брадва го ударил по главата, подкрепени от показанията на свид.С. и свид. П. и от показанията на незаинтересования, случайно попаднал на мястото на деянието свидетел Г., че подсъдимите Й. и С. и бащите им са носели брадви и че С. е ударил П. с брадва по главата.
Не се споделя оплакването в жалбите за неоснователен отказ от състава на САС на искането на защитата за назначаване на допълнителна разширена петорна съдебно – медицинска експертиза за изясняване механизма на причиняване уврежданията и средството за тяхното причиняване. С протоколни определения от съдебните заседания на 16.05.2014 год. и на 11.07.2014 год. по внохд№ 40/2014 год. на САС въззивната инстанция мотивирано е отхвърлила искането на защитата и на двамата подсъдими за назначаване на поиската експертиза, тъй като по делото е изяснен механизмът на причиняване уврежданията на двамата пострадали, средството с което са били причинени и характера на настъпилите телесни увреждания. Тези въпроси са били предмет на изследване от заключенията на изготвените на досъдебното производство две тройни СМЕ-зи и съдът е обосновал отсъствието на необходимост и потворното установяване на вече изяснените обстоятелства. Споделят се и крайните изводи в мотивите на присъдата и въззивното решение, с които съдебните инстанции са обосновали, че няма съществено противоречие между първоначалното заключение на тройната СМЕ № АП80/2008 г., изготвена само по писмени данни, според която е установено мозъчно сътресение у пострадалата, без да е дадена конкретна оценка на данните за състоянието на С. било ли е придружено с изпадането и в безсъзнание в резултат на мозъчната травма. Последващата тройна СМЕ № 24/2010 г. е изготвена не само по писмени данни като първата тройна СМЕ, а е използвала и данните от свидетелските показания не само на пострадалата, но и на свидетелите Г., който е видял Г. С. да лежи неподвижна на земята, същото е потвърдила и свид.П., която видяла Г. след удара по главата да лежи на земята неконтактна. Решаващите инстанции са приели, че изводите на тройната СМЕ № 24/2010 г. в пълнота изясняват механизма и средството на причиняване телесните увреждания на пострадалите защото е обследвала данните и от гласните доказателствени средства ,с които е допълнена картината на медико-биологичния характер на причинените увреждания на пострадалите. При тези изводи голословно се оспорва от защитата на подс.Й.Й., че свид.С. е претърпяла само мозъчно сътресение неопасно за живота. Както в изводите на заключението на втората тройна експертиза, така и от разясненията на вещите лица в съдебно заседание, решаващите съдилища са приели, че в резултат на удара с брадва й е било причинено мозъчно сътресение, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, защото е било съпроводено и с изпадането й в безсъзнателно състояние. Експертите са обяснили при изслушването им в съдебно заседание, че за преценката на характера на увреждането съществено значение имат и показанията на очевидците, описали състоянието на пострадалата непоследствено след деянието.
Изхождайки правилно от правилото, че не се допускат доказателстствени средства, които не са изготвени при условията и по реда на НПК/ спр. чл.105, ал.2 от НПК/, правилно въззивната инстанция е изключила от доказателствената съвкупност извънсъдебните експертни заключения на които се позовава защитата на подсъдимите. „Съдебно-медицинската експертна консултация” изготвена от специалисти, които не са били назначени от съда за вещи лица по делото, няма характер на съдебна експертиза по смисъла на чл. 144 – чл. 152 от НПК, тъй като не е назначена от съда; посочените медицински специалисти не са действали при изготвянето им в качеството на назначени от съда вещи лица по делото с всички произтичащи от закона последици, вкл. и за отговорност по чл. 291 от НК.
Неоснователно се твърди в жалбите, че отсъствието на средството на престъплението като веществено доказателство препятства разкриването на обективната истина. На основата на цялостния анализ на данните от гласните доказателствени средства и заключението на тройните СМЕ-зи, съставите на СГС и САС са приели , че нараняването и на двамата пострадали е причинено със средство, представляващо посечно оръжие с режеща повърхност, каквото е описаната брадва от пострадалалите и от свидетелите -очевидци. Въззивният съд се е позовал на експертните заключения и на устните обянснения на докторите Г., Т. и Х. / спр.протокол от с.з. на 17.05.2013 год. – стр.266-стр.282 по нохд№1055/2011 год. /, които са разяснили механизма на получаве на травмите върху главите на пострадалите, при който е използвано посечно оръжие, каквото е брадвата.
Несъответно с данните по делото се твърди, че въззивният съд не бил уважил искането на защитата да допускане до разпит свидетеля Д. П.- брат на пострадалия свид.И. П.. Точно обратното е вярно. Показанията на този свидетел са събрани в с.з. на 11.07.2014 год. на САС по въззивното дело и са обсъдени в мотивите на съда, наред с всички останали доказателствени източници. Установеното от този свидетел основателно е преценено, че не допринася с нищо за разкриване основните фактически данни от предмета на доказване по чл. 102 от НПК; той не е присъствал на инцидента, а е пристигнал след прекратяването на побоя; заварил е пострадалият П. да лежи на земята с окървавена глава като тези данни несъмнено допълват картината на деянието с пострадалия П..
Не се споделят доводите в жалбите, че решаващите съдилища са събрали, проверили и кредитирали само доказателствата, които разобличават подсъдимите, а не и доказателствата, които ги оправдават. Тезата на защитата на подсъдимия Й. Й., че той само е присъствал на инцидента, но не е нанесъл побой на пострадалата С., тъй като бил ударен и паднал на земята едновременно с пострадалата е проверена от съдебните инстанции и основателно е отхвърлена като неподкрепяна от доказателствени източници. В съдебните актове на съдилищата по фактите се съдържат подробни съображения защо не са дали кредит на доверие на показанията на свидетелите Г. И.- баща на подс.Й. Й.; на свид. К. И.- баща на подс. С. Й.; на свидетелките С. Й. и И. Й. – тяхни братовчедки. Споделят се разсъжденията на решаващите инстанции за неправдоподобност на показанията на тези свидетели. Те са бащи на подсъдимите, имат пряко участие в инцидента и са пряко заинтересовани от изхода на делото. Пристигнали са на мястото на деянието въоръжени с брадви. Показанията им са проверени и с писмените доказателства за причинените телесни повреди на пострадалите . Показанията на Г. И. и К. И., че свидетелите С., А., Г., П. са нападнали подс.Й.Й. с ” удари с боклукчийска кофа”, а Г. и Карамфил И. са били удряни от тях с „тояги, колове, железа” мотивирано са преценени като голословни и противоречащи с писмените доказателства – медицинските документи за причинени физически травми на свидетелите от първата група/ С. , П. , Г. , лицето А./, но не са установени данни за насилие над подсъдимите и на свидетелите- техните бащи. Аргументирано са отхвърлени като недостоверни и показанията на свидетелите С. и И. Й. като нелогични и взаимно изключващи се. Освен че съдебните състави са извели противоречие на показанията на тези две свидетелки с медицинските документи и с показанията на пострадалите свидетели, са съобразили и факта, че те отдавна не обитават процесния квартал, където са извършени инкриминираните деяния.
Не отговаря на процесуалната истина твърдението в жалбите, че неправилно са кредитирани приобщени в нарушение на чл. 281, ал .5, вр. с ал. 1,т. 4, предл.последно от НПК показания на починалия свидетел А. Ст. А., прочетени в хода на съдебното следствие в с.з. на 17.05.2013 г., при отсъствие на съгласие на защитата на подсъдимите. Точно обратното е вярно, именно поради отсъствието на законовото изискване за приобщаване на такъв род показания само със съгласието на всички страни по делото, това доказателствено средство не е било предмет на проверка и оценка. То е било изключено от доказателствената маса, въпреки че фактическите данни, съдържими в показанията на свид.А. са преки доказателства отнотно деянията и авторството им.
Не е допуснато нарушение на материалния закон.
Съставът на ВКС намира за неоснователни оплакванията в жалбите за нарушение на материалния закон по отношение правната квалификация на деянията на двамата подсъдимия за престъпление по чл. 115 от НК, вр. с чл.18, ал.1 от НК. Липсва основание в тезата на защитата на двамата подсъдими деянието на подсъдимия Й. Й. да се квалифицира в престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, а деянието на подс.С. Й. да се квалифицира по чл. 129, ал.1 от НК. Тезата, че подсъдимите не са целяли да причинят смъртта на С. и на П. не намира опора в приетите за установени фактически обстоятелства, относими към инкриминирания от обвинението престъпен състав. Напълно правилно и първостепенният и въззивен съд са приели, че у всеки от подсъдимите е имало формирана представа, че като нанася удар с брадва в областта на главата на съответния пострадал, обективира в съзнанието си конкретното съдържание и на двата вида психични процеси, при протичането на които е разбирал обществената опасност на деянието ,с което се посяга на живота на пострадалото лице и неговите последици – настъпването на смърт на жертвата е искал настъпването им. И двамата подсъдими са нанесли удари по жизненоважна част от тялото на съответния пострадал, със средство посечно оръжие – брадва, годно да причини несъвместимо с живота увреждане. При тези данни е доказан прякият умисъл за умъртвяване на жертвите, а не умисъл за причиняване на телесна повреда. Съзнаването на обществената опасност на деянието и на последиците от нанасянето на удари с брадва по главата на пострадалите е с единствената възможна цел те да бъдат лишени от живот. Ето защо, независимо от медико-биологичните характеристики на обективно причинените наранявания на пострадалите С. и П., изразени в различна степен на увреждане причинаващо разстройство на здравеето им временно опасно за живота, при съвкупната оценка на доказателствата основателно е изведено, че всеки от подсъдимите , нанасяки със сила удар, макар и един на брой, но по жизнено важен орган, и с оръжие годно да причини смърт, са искали да причинят смъртта съответния пострадал. В случая всяко едно от причинените телесни телесни увреждания е било временно опасно за живота на С. и П. и единствено медицинската намеса за спасяване живота им е довела до ненастъпване на инкриминираните последици. По делото е установено, че опасността за С. е отпаднала след идването на пострадалата в съзнание и в резултат на оказаната й своевременна спешна медицинска помощ, а по отношение на пострадалия П. – поради медицинската оперативна интервенция за овладяване на мозъчния оток и отстраняване на последиците от проникващото нараняване в черепната кухина на пострадалия.
Следователно, правилен е правният извод, че изпълнителното деяние на всеки