О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София.12.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Ваня Атанасова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 14/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. И. от гр. Х., подадена от пълномощника му адв. П, срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ІV с-в, № 547 от 03.04.2008г. по в.гр.д. № 348/2007г. с което е отменено решението на Хасковския окръжен съд от 02.12.2002г. по гр.д. № 411/2002г. в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 13 804,60 лв., и вместо това с въззивното решение е осъден Г. К. И. да заплати на Д. П. К. посочената по-горе сума, дължима по чл. 4 от договор-споразумение от 15.06.1998г.
Ответникът по жалбата Д. П. К. от гр. Х. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника му адв. В моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 218з ГПК /отм./, след обезсилване с решение на ВКС от 02.04.2007г. по гр.д. № 363/2005г. на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 08.10.2003г. по в.гр.д. № 369/2003г. С решението на ВКС са дадени указания относно правната квалификация на предявения иск, които са съобразени при новото разглеждане на делото, както и за събиране на нови доказателства. Въззивният съд е разгледал спора на договорно основание и е приел, че ответникът Г. К. не е изпълнил задължението си по сключеното между страните по делото споразумение от 15.06.1998г. да възстанови магазина на ищеца в състоянието към момента на започване на строителните дейности – не е възстановил изцяло покривната конструкция, не е възстановил електрическата инсталация, нито е премахнал комина, намиращ се до калканната стена. Съгласно уговорката в т. 4 от споразумението за всеки просрочен ден неизправната страна дължи неустойка в размер на левовата равностойност на 5 щ.д., като за времето на забавата от 1.07.1998г. до 05.04.2002г. сумата е 6 870 щ.д., равни на 13 804,60 лв.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателят Г. И. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Излага съображения, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, т. 11 и 12 и ТР № 2/02.07.2004г. на ОСГК и ТК на ВКС, т. 3, тъй като не е изпълнил указанията, дадени в решението на ВКС по посоченото по-горе гр.д. № 363/2005г.
Върховният касационен съд намира, че не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие с посочената практика на ВКС. В т. 11 на ТР № 1/2001г., ОСГК на ВКС е прието, че събирането на нови доказателства чрез оглед, освидетелстване, експертизи, може да стане при новото разглеждане на делото, в изпълнение на дадените указания в отменителното решение на касационната инстанция. С решението на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. № 363/2005г. са дадени указания да се изясни чрез експертиза състоянието на строителните дейности в имота към момента, към който се поддържа от ответника, че е приключил с изпълнение им, и към момента на предявяване на иска. Експертиза с такава задача е изслушана пред въззивната инстанция /л. 34-35/. Т. 12 от същото тълкувателно решение е обявена за загубила сила с т. 3 на ТР № 2/2004г., ОСГК и ТК на ВКС. Неотносимо към настоящия спор е разрешението, дадено в т. 3 ТР № 2/2004г., ОСГК и ТК на ВКС за условията и реда, по който ВКС разглежда спора по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд. На ответника по жалбата следва да се присъдят разноските по делото в размер на 700 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд ІV с-в, № 547 от 03.04.2008г. по в.гр.д. № 348/2007г.
ОСЪЖДА Г. К. И. от гр. Х. да заплати на Д. П. К. от гр. Х. сумата 700 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: