Решение №118 от 39876 по гр. дело №132/132 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

           Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е
 
                               № 118
 
               София 04.03.2009 година
 
                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                    
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и девета година в състав:
                                      Председател:  Ценка Георгиева
                                             Членове:  Мария Иванова
                                                              Илияна Папазова
 
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  132/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Д. от гр. С., подадена от пълномощниците й адв. К. П. и адв. Д. Г. , срещу въззивно решение № 314 от 22.10.2007г. по в.гр.д. № 1586/2007г. на Софийски градски съд, ІV В отд., с което е намалено на основание чл. 30 ЗН по искане на П. Д. М. и Д. В. Д. универсалното завещание, направено от Д. Т. Д. в полза на Ц. В. Х. , до размер на 2/4 ид. части и са възстановени запазените части на П. Д. и Д. В. до размер на по 1/4 ид. част от имуществото, останало след смъртта на наследодателя. Отменено е решението на Софийски районен съд, 72 с-в, от 08.02.2007г. по гр.д. № 11774/2005г. в частта между кои лица и при какви части следва да се допусне делбата, и вместо това е постановено делбата на процесния апартамент да се извърши между П. Д. М., Д. В. Д. и Ц. В. Д. при делбени части по 1/4 за първите две съделителки и 1/2 за последната.
Ответницата П. Д. М. от гр. С. чрез пълномощника си адв. К моли решението да се остави в сила.
Ответницата Д. В. Д. от гр. В. не е изразила становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да постанови решението въззивният съд е приел, че към 21.04.1998г. наследодателят на страните Д, починал на 28.01.2005г., е бил собственик на процесния апартамент, находящ се в гр. С., бул. „П” № 70. Приживе той се е разпоредил с имуществото си като го е завещал изцяло на ответницата Ц преживяла съпруга.становено е от заключението на съдебно-почеркова експертиза, че завещанието е съставено и подписано от Д. Д. , а възражения за недействителност не са направени. Относно възраженията за възстановяване на запазените части на съделителките П. Д. – негова дъщеря, и Д. В. – дъщеря на починалия в хода на производството негов син В. Д. , съдът е приел, че е допустимо упражняването на това право във въззивното производство. Не е възприел доводите на Ц. Д. , че съделителката Д няма право да иска възстановяване на запазената част от наследството, тъй като нейният наследодател В не е направил искане по чл. 30 ЗН. Позовал се е на указанията, дадени в ППВС № 7/1973г. и е приел, че правото да се иска възстановяване на запазената част може да бъде упражнено както от наследника с право на запазена част, така и от неговите наследници. Тъй като завещанието е универсално и няма данни приживе Д. Д. да е правил дарения в полза на останалите съделители, не следва да се образува наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН.ниверсалното завещание следва да се намали в дробни части до размера на запазената част. Делбените части съдът е определил по правилото на чл. 29, ал. 3, изр. 2 ЗН.
Срещу така постановеното решение жалбоподателката Ц. Д. прави оплаквания за материална незаконосъобразност и постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретните доводи са, че възражение за възстановяване на запазената част не може да се прави за първи път пред въззивната инстанция; че съделителката Д няма право да иска възстановяване на запазената част от наследството, тъй като нейният пряк наследодател В не е направил искане по чл. 30 ЗН; че неправилно не е образувана маса от всички имоти на наследодателя, тъй като освен процесния имот Д. Д. е притежавал и земеделски земи.
Решението е правилно.
Въззивният съд не е допуснал твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила като е приел за разглеждане искане по чл. 30 ЗН. С решението по допускане на делбата се преклудират исканията за намаляване на завещателни разпореждания по представени завещания. Въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора и пред нея могат както да се представят нови доказателства /чл. 205, ал. 1 ГПК – отм./, така и да се правят за пръв път под формата на възражение искания за възстановяване на запазената част от наследството, за да се избегне преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението по отношение на това право. ТР № 1/2000г., т. 6, на което се позовава жалбоподателката, е именно в този смисъл. Разгледаната в тълкувателното решение хипотеза относно правото да се направи за първи път пред въззивната инстанция възражение за изтекла погасителна или придобивна давност, е частен случай на възприетия принцип за допустимост пред въззивната инстанция на възражения, които биха се преклудирали от силата на пресъдено нещо на решението.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката относно правната възможност да се иска намаляване на завещателно разпореждане от наследник на съделител, който не е направил такова искане. Правилно въззивният съд е приел, че това право има имуществен характер и се наследява. То може да бъде предявено от наследниците на този, чиято запазена част е накърнена. В този смисъл е и приетото в ППВС № 7/73, т. 3, б. „б” разрешение, на което се позовава жалбоподателката. Правото да искат намаление на завещанието или дарението, което накърнява запазената част на техния праводател, не могат да искат приобретателите на наследствени права на наследник с право на запазена част и неговите заветници. В случая ответниците са наследници и могат да упражнят правото на своя наследодател.
Правилно въззивният съд е извършил възстановяването на запазените части чрез намаляване на завещателното разпореждане, тъй като същото е универсално и като такова включва всички движими и недвижими вещи и права на наследодателя, съществували към момента на смъртта му, каквото е и изискването на чл. 31 ЗН.
По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
 
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 314 от 22.10.2007г. по в.гр.д. № 1586/2007г. на Софийски градски съд, ІV В отд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
 
Председател:
 
Членове:
 
 
 

Scroll to Top