О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София 02.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 176 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Т. К. И. и Е. К. И. -чрез процесуалните им представители-адвокатите Ц. и П. против решение от 04.02.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2006г. на Софийски градскси съд,с което е оставено в сила решение от 22.05.2006г. по гр.д. №6435/2005г.на Районен съд София –в обжалваната част,с която е уважен предявения по делото иск с правно основание-чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД-отменено е дарение,извършено с н.а. №47 н.д. №26644/10.19.93г.от Г. И. и Л. И. на сина им К. И. до размер на ? ид.ч.от жилище, заемащо южния близнак от първия жилищен етаж на жилищна сграда-близнак, находяща се в гр. С. ул.„Поп Грую” № 57,състоящо се от дневна,кухня,стая и сервизни помещения, с площ от 76 кв.м.,заедно с ? ид.ч.от дворното място,върху което е построена сградата,съставляващо п.V-726 от кн.331 по плана на гр. С..
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Не сочи конкретен съществен процесуално-правен или материално правен въпрос,който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. От изложените в касационната жалба твърдения за неправилност на постановеното решение и от съдържанието на приложените решения на ВКС- може да се изведе такъв и той е досежно наличието или не на трайно установена нуждата на надарената от издръжка,преценена с оглед жизнения стандарт за страната и възможностите на дължащите издръжка. Приложение са решение № 222 от 10.07.2000г.по гр.д. № 1349/99г.на ІІ г.о. на ВКС, решение № 1* от 28.06.1994г.по гр.д. № 922/94г.на ІV г.о. на ВКС и решение № 682 от 08.07.2002г.по гр.д. № 369/02г.на ІІ г.о. на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да остави в сила решението,с което е уважен предявения иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД-въззивният съд е приел,че ищцата има трайна нужда от издръжката в размер на 50лв.месечно,която е поискала от ответниците, с връчена им на 23.03.2005г.нотариална покана, считано от 1.04.2005г. Този извод съдът е направил като е съобразил,че ищцата е на 88г., страда от множество заболявания, разполага с пенсия от 140лв,при установени за нея-минимални разходи от 162лв./които са само за лекарства и храна,без в тази сума да влизат разходите за ел.енергия ,вода и дрехи/,при положение,че тя не притежава нито недвижими имоти,нито ограничени вещни права върху такива,съответно няма допълнителни доходи от наем и при положение,че е изразходвала средствата,останали й от извършени до 2001г.продажби/от продажба на имоти през 2001г. е получила обща сума в размер на 7 669.10лв.,която изчислена помесечно за 48месеца -до 1.04.2005г.,когато е поискала издръжка,й е осигурила допълнително средномесечна сума от по 160лв./ Въззивният съд е обсъдил и възможностите на ответниците,за които е посочил,че са с малки месечни доходи /ответницата Е. И. получава инвалидна пенсия-114.58лв.,а Т. И. е студентка и е с наследствена пенсия-98лв./,но е преценил,че са в състояние да плащат поисканата сума,тъй като са реализирали доходи от продажби-общо за периода 29.10.2004г.-25.03.2005г.-в размер на 34 000лв.
При тези данни посочения от касаторите въпрос за наличието или не на трайно установена нуждата на надарената от издръжка и за възможностите на надарените да дават такава е съществен,но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Практиката на ВКС е единна/включително и посочените решения/,че дарението не създава за дарения задължение да издържа или помага на дарителя си. Такова задължение възниква само,ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска издръжка. В този случай задължението за издръжка е не само морално,но и правно, защото законът изрично е предвидил възможност за отмяна на дарението,когато се отказва помощ на дарителя,от която той се нуждае. Смисълът е –да се върне подареното, за да може дарителят да разполага със средства за издръжката и гледането си. В случая –изложените от въззивния съд факти безспорно установяват наличие на трайна нужда на дарителя от издръжкастановено е и че ответниците/сега касатори/ са отказали помощ. От нотариална покана № 3* от 15.04.2005г.се установява,че те са я уведомили,че няма да й заплащат поисканата сума. Нещо повече-те са се противопоставили на ползването на процесния имот,тъй като с друга нотариална покана № 740 от 10.11.2001г. са поискали от ищцата обезщетение за лишаването им от право на ползване в размер на средния наем по 300лв.ежемесечно и отделно от това- са завели иск по чл.108 от ЗС –срещу ищцата/въз връзка с което е образувано гр.д. № 2724/2006г.на СРС,където са предявили претенция за обезщетение/.
Тезата на касаторите,че ищцата по исковата молба-съзнателно се е поставила в положение,което предпоставя необходимостта от помощ и издръжка-като се е разпоредила с всички притежавани от нея имоти,поради което обективно тя не можела да бъде определена като изпаднала в трайна нужда -не може да бъде споделена. Първо-изборът за това дали да се разпорежда с имотите си или е –личен и от него не могат да се правят негативни изводи. Второ-следва да се отчете обстоятелството,че в случая ищцата се е разпоредила с имотите си не за пари и за да се облагодетелства,а ги е продала или дарила на най-близките си роднини,като по този начин-нормално и логично е тя да е разчитала –при нужда- на тяхната помощ и подкрепа.
При тези данни настоящият съдебен състав счита,че не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.02.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2006г. на Софийски градскси съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.