П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1193
София 01.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1007 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Л. И. М. от гр. С.,чрез процесуалния му представител-адвокат Н. против въззивно решение № 79 от 17.02.2009г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 07.11.2005г. по гр.д. № 4336/2003г. на Софийски градски съд в частта,в която е отхвърлен иска с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ и вместо това е постановено друго,с което е осъден Л. И. М. да заплати на „Трафел”АД гр. С. сумата от 8 700лв.,представляващи стойността на липси-един броя машина”Спит 345”и един брой фургон тип”канцелария”,както и сумата от 2 109.40лв.-разноски по делото. В останалата част,с която е отхвърлен предявения от „Трафел”АД гр. С. против Л. И. М. иск за сумата над 8 700лв.до 22 350лв.-решение 07.11.2005г. по гр.д. № 4336/2003г. на Софийски градски съд е оставено в сила. Присъдени и са разноските пред въззивната инстанция.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за имуществена отговорност на работника, и по-специално в случаите,когато по несъмнен начин не е доказана вината,вредата и причинната връзка между тях и за стойността,по която следва да се заплатят липсите .
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,въззивният съд е приел,че ответникът /сега касатор/,който е имал качеството”отчетник”по смисъла на чл.207 ал.1 от КТ и върху когото е доказателствената тежест по делото, не е представил доказателства,че е върнал зачислените му процесните две вещи след прекратяване на трудовото му правоотношение. Не е доказано и наличие на обективни пречки или форсмажорни обстоятелства,препятстващи връщането имстановената от закона презумция за вина не е оборена и ответникът не е положил в максимален обем дължимата от него грижа на добрия стопанин за повереното му от работодателя имущество.
При тези данни – поставените от касатора въпроси за имуществената отговорност по чл.207 ал.1 от КТ в случаите,когато по несъмнен начин не е доказана вината,вредата и причинната връзка между тях и за стойността,по която следва да се заплатят липсите – е от значение за решаване но делото. Същият обаче не е решен от въззивния съд при наличие на посоченото в касационната жалба основание по чл.280 т.3 от ГПК. Съображенията за това са следните :
В т.2 на чл.207 ал.1 от КТ е уреден един специфичен за отчетническата дейност състав на увреждане – липсата на парични или материални ценности. Тя се състои в недостиг,в едно състояние на неотчетност, който се характеризира с неустановения си произход. Липсата е едно юридическо понятие за щета,което си изгражда върху презумцията за причиняване на недостига от отчетника,комуто ценностите са поверени под отчет. При нея поради презумцията за причиняване на щетата от отчетника- по неизбежност се презумира и неговата вина. В тази връзка е и даденото от въззвния съд разрешение на поставеният въпрос от касатора за това,че в случая не е доказана вината му.становено по делото е,че на него –в качеството му на заемащ длъжността ”началник строителен обект” в предприятието на ответника, са му били зачислени процесните две вещи./Това се вижда от приложената карта за складово отчитане,където срещу описанието на тези вещи е положен подписа на касатора- като материално отговорно лице/становено е -от представените извлечения от счетоводни сметки- и че вещите са собственост на дружеството-ответник. Няма доказателства –тези вещи да са били върнати на дружеството от касатора-след прекратяване на трудовото му правоотношение. В този смисъл невярно е твърдението на касатора,че по делото не установена вреда и причинната връзка между неговата вина и вредата. Констатацията на липсата/каквато в случая е налице/ обръща доказателствената тежест. Отчетникът, върху когото е била тежестта да докаже,че не е причинил щетата или че ако я е причинил,това не е извършено виновно-в случая не е направил това. Изложеното възражение,че не е получил средства да осигури транспортирането на вещите- не променя извода,че той не е направил всичко зависещо от него и не е положил дължимата грижа на добрия стопанин – да съхрани и да върне на собственика имуществото,което му е било поверено.
Не е налице основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и по отношение на другия поставен въпрос за стойността,по която следва да се заплатят липсите. Стойността на липсите следва да се определи към момента на настъпването й /този извод произтича от нормата на чл.205 ал.2 от КТ и презумцията за увреждане,която води и до презумиране на момента на неговото настъпване/. В случая стойността е определена към този момент по цените,по които вещите са заведени в счетоводството на ищеца, т.е.- по т.нар. ”отчетна стойност”/. Ответникът/сега касатор, върху когото е била доказателствената тежест/ не е доказал друг размер на стойността. В случая –не е било достатъчно той да оспори размера, посочен от ищеца,а да установи,че действителният размер е този,който той претендира,което не е направено по делото.
С оглед на изложеното,тъй като не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият съдебен състав намира,че не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 79 от 17.02.2009г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.