О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
София 09.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 854 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Б. С. С. от гр. С.,чрез процесуалния си представител – адвокат Л против решение № 13 от 9.02.2009г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 9.07.2008г. по гр.д. № 27 698/2007г.на Районен съд София и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени исковете с правна квалификация чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконна на заповед № 4 от 17.09.07г.на директора на 40-то С. ”Л” е прекратил трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ,отхвърлен е иска с правна квалификация чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност:”учител по физическо възпитание”, отхвърлен е иска с правна квалификация чл.344 ал.1 т.3 от КТ за периода 1.10.2007г.-1.04.2008г.за сумата от 2 028лв., оставил е в сила решението в частта,в която иска с правна квалификация чл.344 ал.1 т.3 от КТ е отхвърлен за сумата над 2 028лв.до пълния размер от 3 012лв.и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава общо на нормата на чл.280 ал.1 от ГПК,без да сочи конкретно някое от посочените в нея три основания. С оглед на факта,че към жалбата са приложени решение № 343 от 10.05.2001г.по гр.д. № 1355/00г.на ІІІ г.о., решение № 59 от 25.04.1997г.по гр.д. № 115/97г.на ІІІ г.о.,решение № 69 от 31.01.2001г.по гр.д. № 1092/00г.на ІІІ г.о.,определение № 310 от 18.03.2009г.по гр.д. № 13/09г.на ІІІ г.о. ВКС,настоящият с. състав счита,че по всяка вероятност жалбоподателят се позовава на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните четири въпроса:1.относно наличието на посоченото в процесната заповед основание за прекратяване на трудовото му правотоношение- намаление на обема на работа,2.относно извършването на подбор съобразно критериите по чл.329 от КТ,3.относно наличието на мотиви на обжалваната заповед и 4. относно наличието на предпоставките по чл.101 от ГПК/отм/.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с които се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че е работодателят е доказал посоченото от него основание за прекратяване на трудовото правоотношение-намаляване на обема на работата и че извършеният подбор е съобразно установените в чл.329 от КТ критерии,поради което извършеното уволнение е законно.
В този смисъл поставените от касатора въпроси – са от значение за решаване но делото,но те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,по следните съображения :
Относно намалението на обема на работа:
Безспорно установените факти по делото,а именно-че за разлика от учебната 2006/2007г.,когато в 40-то С. ”Л”са учили 589 деца,разпределени в 28 паралелки и групи и са се предвиждали 1 814часа за учебния предмет”физическо възпитание”, през учебната 2007/2008г.в училището са учили 531 деца,разпределени в 26 паралелки и групи и са се предвиждали 1 164 часа за същия учебния предмет, недвусмислено сочат,че е налице общо намаляване на обема на работата,което е изисквало и редуциране на преподавателския състав. С представянето на учебния план за учебните 2006/2007г. и 2007/2008г.-работодателят е изпълнил задължението си да докаже съществуването на посоченото от него основание за уволнение./В този смисъл въззвиното решение не е в противоречие,а е в съответствие с цитираното от касатора решение № 343 от 10.05.2001г.по гр.д. № 1355/00г.на ІІІ г.о./.
Относно подбора:
При наличие на трима учители по учебния предмет”физическо възпитание”в 40-то С. ”Л”, работодателят е упражнил правото си на подбор. Спазени са законоустановените критерии-квалификация и ниво на изпълнение н възложената работа,защото тримата са оценявани по следните критерии: необходимо образование за заемане на длъжността, допълнителна квалификация, продължителност на педагогическия стаж, качество на изпълнение на работата и провинения и наказания. Тримата са били с еднакво образование-завършили са ВИФ”Г. Димитров”,специалност „физическа култура”. Относно вторият критерии- допълнителна квалификация- само ищецът не е участвал във форми за повишаване на квалификацията. Същият е и с най-малък стаж /19години,срещу 23 и 24 година на другите преподавател/. Критерият „качество на изпълнение на работата”-не е използван от работодателят,като за него е отразено,че директорът не може да извърши преценка, а проверка от инспектори при РИО не е извършвана по този учебен предмет за учебната 2007/2008г. Относно последният критерий -”провинения и наказания”,единствено ищеца е имал такива,като са описани три случа-един на обида към ученик и два-на употреба на физическа сила от страна на ищеца срещу ученици. При така изложените факти във връзка с установените критерии- е ясно,че извършеният от работодателя подбор е в съответствие със законоустановените критерии по чл.329 от КТ и е спазена целта на закона – да се защити интереса на службата,като останат на работа тези,които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В този смисъл е и цитираното от касатора решение № 59 от 25.04.1997г.по гр.д. № 115/97г.на ІІІ г.о.
Относно мотивите на заповедта:
Обстоятелството,че в мотивите на обжалваната заповед за уволнение не се съдържат фактически доводи,а само е посочено правното основание на чл.328 ал.1 т.3 от КТ,не означава липса на мотиви. Това е така,защото в чл.328 ал.1 т.3 от КТ се съдържа само едно основание за прекратяване на трудовото правоотношение с писмено предизвестие до работника или служителя и то е „намаляване на обема на работата”. Следователно- за ищеца не е било трудно да разбере какво е основанието за уволнението му и не е бил затруднен в организирането на защита поради това,че не му е била ясна волята на работодателя.
Относно предпоставките по чл.101 от ГПК/отм./:
За да се изключат като доказателства по делото-документи,представени от страната,в заверен от нея препис,е необходимо страната да е била задължена да ги представи в оригинал и тя да не е изпълнила това си задължение. В случая това не е така,тъй като -видно от протокола от проведеното на 29.01.2009г.съдебно заседание,когато са били представени заверените от адвокат Г преписи, ответната страна не е била задължена от съда да представи оригиналите. Съдът не е счел за необходимо да задължи страната да ги представи в оригинал, приел ги е за годни доказателства,като се е мотивирал с нормата на чл.32 от ЗА .
С оглед на изложеното,тъй като не се представят доказателства,че спорът е разрешен в противоречие с практика на ВКС/приложените решения са в съответствие с постановеното въззивно решение/,тъй като не се касае за въпроси, които са решавани от съдилищата противоречиво и тъй като не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият с. състав намира,че не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 13 от 9.02.2009г. по в.гр.д. № 3* по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.