О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1279
София 21.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1165 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от М. И. С. от гр. С.,чрез процесуалния представител– адвокат Б против въззивно решение № 60 от 09.02.2009г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд,с което е оставено в сила решение от 08.12.2005г. по гр.д. № 514/2002г.на Софийски районен съд,9 състав в частта,в която са отхвърлени предявените от М. И. С. против Н. служба”Полиция” , прекратена със ЗИД на ЗМВР/ДВ бр.69/08г./,чийто универсален правоприемник по силата на пар.108 ал.1 от ЗМВР е М. на вътрешните р. и срещу М. на вътрешните р. искове с правно основание чл.1 от ЗОДВПГ, сега ЗОДОВ,за заплащане на обезщетение в размер общо на сумата от 15 000лв.за неимуществени вреди,причинени от нищожен административен акт-заповед № 1* от 18.04.1994г.на Началника на НПВР ДНСП и искове с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 000лв.,претендирана като обезщетение за забавени парични плащания за периода 18.04.94г.-29.04.2002г. и е присъдена следващата се държавна такса. В останалата част е посочено,че решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК-по въпроса за началния момент на погасителния давностен срок и по-специално за това- дали връчването на административния акт е част от процедурата по издаване на акта.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови горепосоченото решение-въззивният съд е счел,че искът предявен срещу МВР като правоприемник на НС „Полиция”иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ е основателен до размер на 5 000лв.,но следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. Позовавайки се на т.4 от ТР № 3 /2004г.на ОСГК на ВКС е приел,че в случая вземането за обезщетение е изискуемо от датата на издаване на акта, тъй като претендираните вреди произтичат от нищожен административен акт. Не е възприел довода на страната за това,че връчването на административния акт е елемент от процедурата по издаването му,като се е позовал на различието в предназначението и последиците на издаването и на връчването на акта. Този довод сега се поставя пред касационната инстанция като въпрос,с който се иска да се обоснове допустмост на подадената жалба. Тезата на касатора е,че ако се възприеме неговата теза,че връчването на административния акт е част от процедурата по издаването му,тогава установеното вземане не би било погасено по давност.
Така поставеният въпрос – е от значение за изхода на спора,но той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата и не налага издаване на тълкувателно решение/както се иска в жалбата/. Съображенията:
Издаването на акта приключва с постановяването му,с обективирането му в правния мир ведно с установените в закона реквизити-наименование на органа, който го издава;наименование на акта;фактически и правни основания за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му,евентуално- разпореждане за предварителното му изпълнение. Нито в ЗАП/действал към момента на издаване на процесния административен акт/,нито в сега действащия АПК е уредена процедура по връчванереден е ред за съобщаване на акта,но той е последващ и предполага наличие на вече издаден акт. Освен това-съобщаването е само един от начините за научаване от заинтересованите на факта,че е издаден административен акт и на неговото съдържание,поради което неизпълнението/или неизпълнението в срок/на задължението за съобщаване на акта никога не може да се отрази на съдържанието му, ъй като следва по време издаването му. Логиката на приетото с т.4 от ТР № 3 /2004г.на ОСГК на ВКС разрешение на въпроса за началния момент на погасителния давностен срок при постановяване на нищожен административен акт е,че нищожният акт не поражда правни последици,затова с факта на обективирането му-т.е. с издаването му възниква вземането на пострадалото лице за обезщетяване на вреди.
С оглед на изложеното,тъй като във връзка с поставения въпрос не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият съдебен състав намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 09.02.2009г. по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.