О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София 27.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 65 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Е. П. Г. съдебен адрес гр. С. пълномощника й адвокат А против решение № 196 от 16.07.2008г.по в.гр.д. № 77 по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение № от 30.11.2007г., постановено по гр.д. № 9048/2007г.на Районен съд София.
Като основание за допустимост сочи чл.280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК и поставя три съществени материалноправени въпроса,като счита,че два са решени в противоречие с практиката на ВКС,а един-е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на тезата си –се позовава на Тълкувателно решение № 71 от 10.07.1970г.на ОСГК,Постановление № 7 от 27.12.1965г.на Пленум на ВС, Постановление № 1 от 10.11.1985г.на Пленум на ВС,Решение № 1* от 19.10.2000г. по гр.д. № 1795/00г.н V г.о. на ВКС, Решение № 1* от 12.08.1977г. по гр.д. № 1236/77г.на І г.о. на ВС и Тълкувателно решение № 2 от 2.07.2004г.на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение, с което е уважен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД и е обявено за недействително по отношение на Ч. Р. С. дарението на недвижим имот-апартамент,извършено на 14.07.2005г.,с н.а. № 165 т.І рег. № 2* д.181/2005г.,по силата на което Е. П. Г. е дарила на баща си П. Т. Г. апартамент № 4, находящ се в гр. С. бул.”Черни връх” № 1* вх. А ет.3, състоящ се от две стаи,хол, кухня и други сервизни помещения, на площ от 88.36кв.м., ведно със зимнично помещение и таванско помещение,ведно с 5.29/100 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място,цялото с площ от 1074кв.м., съставляващо п. І-203 от кв.88 по плана на гр. С.,ул.”Липа”. В решението си въззивният съд е приел, че е ищецът има качеството на кредитор по отношение на ответницата /тъй като е купувач по сключен с нея предварителен договор за продажба на същия имот/ и че сключената от нея сделка го уврежда,като не е необходимо да бъда установявано,че към момента на сключване на договора за дарение-надареният П. Т. Г. е знаел за съществуването на сключен предварителен договор на основание чл.135 ал.2 от ЗЗД и с оглед безвъзмездния характер на сделката. Съдът е счел,че не е установено преди завеждане на иска- ответницата да е отправила волеизявление към ищеца за разваляне на сключения предварителен договор,но дори това да е така,то не е налице прекратяване на сключения предварителен договор,тъй като поетото от ищеца задължение за заплащане на сумата от 35 000лв.е изпълнено,а твърденията за дължимост на друга сума от 57 473.15лв. по погасителния план са неоснователни.
При тези данни поставените в касационната жалба три въпроса са следните: 1. Налице ли е увреждане на кредитора в случаите,когато недвижимият обект-предмет на сключения предварителен договор е прехвърлен на родител на длъжника,който е починал и пред вид на обстоятелството,че длъжникът е единствен негов наследник-имотът е станал отново собственост на длъжника. 2. Съставлява ли официален документ известието за доставка/обратната разписка/,с което ответницата по исковата молба е уведомила ищеца,че счита сключения предварителен договор за развален и 3. Погасителният план,приложен към сключения предварителен договор част ли е от същия и може ли да се приеме,че размера на посочената в него сума е цената на имота по сключения предварителен договор.
Първият поставен въпрос-безспорно е съществен,тъй като от него зависи основателността на предявения иск. Настоящия съдебен състав не споделя доводите на касатора за това,че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.2 Постановление № 7 от 27.12.1965г.на Пленум на ВС от и т.5 от Тълкувателно решение № 2 от 2.07.2004г.на ВКС по следните съображения :
Увреждане на кредитора е налице винаги,когато длъжникът е предприел действия,с които намалява имуществото си или затруднява удовлетворяването на кредитора. В случая-със сключването на процесната безвъзмездна сделка- безспорно длъжникът/сега-касаторка/ е намалила имуществото си. Обстоятелствата, които се излагат в касационната жалба,че в хода на производството надареният е починал и тя е единствен негов наследник, не могат да обосноват различен извод. Фактът,че касаторката е единствен наследник на надарения-не означава автоматично,че тя отново е придобила собствеността на имота. Възможно е надареният-преди смъртта си да се е разпоредил с имота/например-чрез сделка или завещание/. Фактът на увреждането се преценява към момента на сключване на сделката,чиято недействителност се иска да бъде обявена,като в определени случаи/какъвто е настоящия/ знанието за увреждането се презумира от закона. В случаите на извършено дарение е достатъчно длъжникът да е знаел,че уврежда кредитора си,за да бъде обявено дарението за недействително,а в случаите на възмездни сделки-знанието се предполага до доказване на противното,ако третото лице е баща на длъжника. Като е постановил решението си в този смисъл въззивния съд не е допуснал противоречие с цитираните тълкувателни решения на ВКС. Посочената от касатора т.5 от ТР №2/2004г.е несъотносима,тъй като тя се отнася до събиране на доказателства от ВКС за нововъзникнали обстоятелства. Не намира приложение и т.2 от Постановление №7/65г.,тъй тя е свързана с преценката на фактите, настъпили след постановяване на решението,а в случая-смъртта на надарения е настъпила в хода на първоинстанционното производство.
Другите два поставени в касационната жалба въпроси не са съществени по смисъла на чл.280 от ГПК,тъй като преценката за това дали е официален документ известието за доставка и за цената на сключения предварителен договор-не са от значение за основателността на предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Те са свързани с установяване на действителността на сключения предварителен договор, което не е предмет на настоящия иск. За да бъдат съществени по смисъла на чл.280 от ГПК –следва поставените въпроси да са във връзка с обстоятелствата,които са от значение за установяване на иска по чл.135 от ЗЗД,а именно- –наличие на вземане от страна на кредитора, действие на длъжника , увреждане на кредитора с това действие и евентуално знание за увреждането. Поради несъотносимостта на поставените от касатора въпроси,съдът не следва да разглежда възражението за противоречивото им разрешаване във въззивното решение с практиката на ВКС.
С оглед на горното и като намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 от 16.07.2008г.по в.гр.д. № 77 по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.