О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София 07.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 442 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация”Е. гр. Б.,представлявано от изпълнителния директор Т процесуалния си представител-юрисконсулт З. против решение № І* от 28.11.2008г.по в.гр.д. № 448 по описа за 2008г. на Бургаски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 108 от 25.03.2008г. по гр.д. № 2816/2007г.на Районен съд Бургас.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществения материално-правен въпрос,свързан със задълженията на работника и работодателя-относно представянето и изискването на доказателства за наличие на заболяване,във връзка с предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Позовава се на решение № 1* от 8.10.1999г.на ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 91 по гр.д. № 2750/2001г.на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 298 от 1.03.2006г.на ІІІ г.о. на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената касационна жалба. От своя страна се позовава на решение от 3.01.2008г.по к.гр.д. № 267/ 2007г.на САС,решение от 8.01.2008г.по к.гр.д. № 704/ 2007г.на САС и решение № 503 от 22.03.2001г.по гр.д. № 1514/2001г.на ІІІ г.о.на ВКС.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното въззвино решение е оставено в сила решение на районния съд,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, като е признато за незаконно уволнението на Г. К. Х.,извършено със заповеди № 295 и № 95-двете от 11.10.2007г.на изпълнителния директор на „В и К” Е. Бургас и са отменени,възстановен е Г. К. Х. на заеманата преди уволнението длъжност”шофьор на специален автомобил”и е осъден ответника да му заплати сумата от 4 350.06лв.,представляваща обезщетение за времето,през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода 15.10.2007г.-15.0.2008г., ведно със законната лихва върху сумата,присъдил е разноски и е определил дължимата държавна такса. Въззвинят съд е приел,че е нарушена императивната разпоредба на чл.333 ал.1 т.3 от КТ,тъй като работодателят не е изпълнил задължението си да поиска и получи разрешение от Инспекцията на труда,пред вид установеното обстоятелство,че работникът страда от заболяване/исхемична болест на сърцето/, което е включено в Наредба № 5 от 20.02.1987г.
Тезата на касатора е,че за него не е съществувало задължение да изисква мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията на труда,тъй като е поискал предварителна информация от работника за заболяванията му,но последният само е твърдял,като не е представил медицински доказателства за наличие на заболяване, включено в Наредба № 5* този смисъл –поставеният от него въпрос,свързан със задълженията на работника и работодателя-относно представянето и изискването на доказателства за наличие на заболяване,във връзка с предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ – е съществен по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК,тъй като от решаването му зависи основателността на предявените искове. Същият обаче е разрешен от съда в съответствие с практиката на ВКС. Вярно е,че в случая касаторът е изпълнил задължението си да изиска от работника информация за заболяванията му. Същият обаче не е изпълнил задължението си да провери данните,изложени от работника,тъй като-видно от дадения отговор- Г. К. Х. е уведомил работодателя си, че страда от заболяване, включено в Наредба № 5,което конкретно е посочил- исхемична болест на сърцето. При тези данни-преди да прекрати трудовото правоотношение с работника-работодателят е бил длъжен да изиска медицинска документация, потвърждаваща изложеното от работника. Обстоятелството,че последният е приложил други медицински документи,установяващи различни заболявания от твърдяното,не означава само по себе си,че той не разполага и с други документи,които –поради грешка,незнание или друга причина- не е могъл да представи. В случая-заболяването на работника- видно от приложената към делото-Епикриза- датира от 2004г., тъй че –ако работодателят беше поискал изрично документ преди датата на уволнението- през 2007г.,такъв щеше да му бъде представен. Съгласно чл.333 ал.7 от КТ-датата,до настъпването на която предварителната закрила при уволнение трябва да бъде осъществена-е датата на връчване на заповедта за уволнение и до тази датата е следвало работодателят да изпълни задължението си за изискване на медицинска документация в потвърждение на посоченото от работника, за вземане на мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията на труда.
Посочените от касатора решения са неприложими за конкретния казус, тъй като те се отнасят до хипотеза при която работникът е декларирал,че не страда от заболяване, посочено в Наредба №5 / Решение № 91 по гр.д. № 2750/2001г.на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 298 от 1.03.2006г.на ІІІ г.о. на ВКС/, а в решение № 1* от 8.10.1999г.на ІІІ г.о. на ВКС е преценен случай,при който работодателят не е знаел за заболяването на работника,които са различни от процесния.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира,че въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС и не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І* от 28.11.2008г.по в.гр.д. № 448 по описа за 2008г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.