О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
София 30.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 703 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от О. В.,представлявана от кмета В. ,чрез процесуалния представител – юрисконсулт П. против решение № 35 от 17.02.2009г.по в.гр.д. № 20 по описа за 2009г. на Видински окръжен съд,с което е частично отменено решение № 69 от 09.12.2008г. по гр.д. № 1025/2008г.на Районен съд Видин досежно предявения иск с правно основание чл.225 от КТ,като вместо това е постановено друго,с което е осъдена община В. да заплати на Й. Ц. А. Д. обезщетение по чл.225 от КТ за времето,през което същата е останала без работа,поради незаконно уволнение,а именно: от 9.07.2008г.-9.01.2009г.в размер на 2 185.26лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 16.07.2008г.до окончателното й изплащане,както и са присъдени разноски в размер на 240лв.и държавна такса-87.41лв. В останалата част решение № 69 от 09.12.2008г. по гр.д. № 1025/2008г.на Районен съд Видин е оставено в сила.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Липсва изрично формулиран процесуално правен или материално правен въпрос,като са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт. От последните може да се направи извод,че поставеният въпрос е свързан с това-в хипотезата на чл.329 ал.1 от КТ – подлежат ли на съдебен контрол критериите,въз основа на които работодателят е упражнил правото си на подбор и е преценил кои от работниците и служителите му работят по-добре.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва основателността на подадената касационна жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,с което е приел,че извършеното уволнение на Й. Ц. А. Д. ,заемаща длъжността:”Младши специалист Гражданско състояние”в отдел ”ГСИО” при О. В. е незаконно -въззивният съд е приел,че работодателят не е спазели критериите за подбор,посочени в чл.329 ал.1 от КТ,тъй като комисията,която е извършила оценяването е дала на ищцата по т.1-образование,професионален опит,квалификация-само една точка,при положение, че тя притежава по-високо образование,професионален опит,квалификация от останалите работници в този отдел, които са били оценени по този критерии с по-висока оценка. За критерия:”кои служители работят по-добре”-съдът е приел,че не е установено въз основа на какви критерии и въз основа на какви конкретни обстоятелства-назначената комисия е направила изводите си.
В тази връзка поставения от касатора въпрос за това-подлежат ли на съдебен контрол критериите,въз основа на които работодателят е упражнил правото си на подбор и е преценил кои от работниците и служителите му работят по-добре – е от значение за решаване но делото,но не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Това е така,тъй като не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. В практиката няма спор,че подборът следва да се доказва пред съда,като доказателствената тежест е върху работодателяпражняването на правото на подбор по чл.329 от КТ подлежи на съдебен контрол. Критериите за подбора са установени в закона,имат обективни признаци и тяхното спазване е част от правото на уволнение,което при спор на общо основание се преценя от съда/решение № 532 от 18.07.1991г.по гр.д. № 352/91г.на ІІІ г.о.,решение № 759 от 2.10.1991г.по гр.д. № 629/91г. на ІІІ г.о.,решение № 1046/2001г. на ІІІ г.о./Уволнение,извършено в нарушение на критериите за подбор е незаконно. Критериите са икономически ,професионални, делови и служат предимно на интересите на работодателя. Това обаче не означава,че работодателят може да извършва подбора в нарушение на принципите на обективност, прозрачност и справедливост. Целта на закона е- да останат на работа тези,които имат по-висока квалификация и работят по-добре,поради което работодателят е длъжен да обоснове избора си,като изложи доводи за това-въз основа на какви критерии,факти и обстоятелства е осъществил подбора.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира,че не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35 от 17.02.2009г.по в.гр.д. № 20 по описа за 2009г. на Видински окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.