П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1183
София 30.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 989 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена к. жалба от М. Д. А. и Н. С. А.-двамата от гр. Ч. бряг против въззивно решение № 156 от 19.03.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Плевенски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 63 от 24.04.2008г. по гр.д. № 4/2007г. на Районен съд Червен бряг.
Като основание за допустимост на подадената к. жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/в първоначалното изложение/ и на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/в допълнителното изложение/. Липсва изрично формулиран въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Независимо от това-могат да се извлекат от изложените доводи два въпроса и те са- за наличие на произнасяне по непредявен иск и за липсата на определени мерки на лични отношения между родителите и детето.
Срещу така подадената к. жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да остави в сила решението на районния съд,с което е уважен предявения от Р. п. Червен бряг иск за лишаване от родителски права,въззивният съд е приел за правилен извода му, че ответниците без да е налице основателна причина – от 2001г.трайно не полагат грижи за детето М. ,родено на 19.06.1992г.и не му предоставят необходимата издръжка. Този извод съдът е обосновал с безспорно установените факти,че за периода 2001-2006г. М. е регистрирана в Детска педагогическа стая при РПУ Червен бряг за извършени 190 джебчийски кражби. Настанявана е многократно в различни домове- ДВНМН гр. С., гр. Г. и гр. В.. На 14-годишна възраст е била записана ученичка във втори клас в ОУ”П”гр. Червен бряг. Според изготвения доклад-детето е обект на влияние на вредни фактори,подложено е на опасност /след посещенията при родителите е била с издрано лице и наранени устни/,оставяна е без родителски контрол и грижи. Била е репатрирана от Гърция поради извършване на джебчийски кражби,където е изпратена с роднина,въз основа на подписано от родителите съгласие/ пълномощно/.
При тези данни – поставеният от касатора въпрос за това – дали решението е постановено по непредявен иск,пред вид на обстоятелството,че прокурорът е посочил в исковата молба-като основание за предявяването му–чл.75 ал.1 т.1 от СК/особено тежък случай на поведение на родител,което представлява опасност за личността, възпитанието,здравето и имуществото на детето/, а съдът е постановил решението си по т.2 /като е констатирал,че е налице трайно неполагане на грижа за детето без основателна причина и недаване на издръжка/ – е от значение за решаване но делото.
Същият обаче не е решен от въззивния съд при наличие на някое от посочените в касационната жалба основания по чл.280 т.1 или по т.3 от ГПК. Определянето на правната квалификация на спора е задължение на съда. Последната произтича от изложените факти и наведени доводи в подадената искова молба.
В случая наведените от прокуратурата обстоятелства са следните:1. Малолетната М. А. е била репатрирана от Република Гърция за извършени джебчийски кражби,което е станало причина- прокуратурата да бъде сезирана от Държаната агенция за з. на детето, 2. Била е регистрирана в ДПС при РПУ Червен бряг за извършени към 2006г.на 190 джебчийски кражби,3. Многократно е настанявана в ДВНМН гр. С., гр. Г. и гр. В. и по отношение на нея са прилагани възпитателни мерки от ОК БППМН Червен бряг,4. Детето е изостанало от обучението си в училище- на 14-годишна възраст е била записана ученичка във втори клас, 5. Мнението на работилите с детето специалисти,че във вкъщи се чувства несигурна и изпитва страх. Тя е тъжно дете и избягва да говори за родителите си и 6. В училището като неин родител /настойник е вписан не някой от родителите й,а съпругата на починалия брат на детето.
При така изложените обстоятелства в исковата молба-независимо,че прокурорът ги е свързал с основанието по чл.75 ал.1 т.1 от СК ,правилно-съдът е определил правната квалификация като такава по чл.75 ал.1 т.2 от СК. Наведените доводи,които съдът е приел за установени въз основа на ангажираните по делото доказателства-недвусмислено сочат, че родителите на детето М. трайно /от 2001г.-до предявяване на иска/ не са полагали грижи за него. По делото няма никакви доказателства –между детето и родителите му да са налице отношения на взаимна привързаност,разбирателство,обич и топлина. Точно обратното- данните сочат,че детето се страхува от родителите си,не е искало да бъде с тях,не е било съгласно с начина на живот,който те са изисквали от него. Правилно съдът е определил правното основание на иска,като е приел,че е налице случай на отчуждаване на родителите от детето и дезентересиране от неговата съдба,имайки пред вид,че всички изложени обстоятелства в подадената от прокуратурата искова молба са установени по делото и преценявайки изявленията на ответниците,че е нормално и обичайно момичетата да крадат,както и фактът,че когато детето е било обявено за общодържавно издирване-родителите въобще не са се интересували от съдбата му включително и затова – дали е намерено и какво се е случило с него. В този смисъл-посоченият в касационната жалба довод за наличие на произнясяне по непредявен иск не се споделя от настоящия състав.
Относно втория въпрос – за липсата на определени мерки на лични отношения между родителите и детето,то същият е свързан с правилността на постановения въззивен акт. Въпросите,свързани с правилността не са основание за допускане до касационно обжалване,съгласно чл.280 от ГПК и не следва да бъдат обсъждани.
С оглед на изложеното,тъй като не е налице никое от посочените от касатора основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от КТ и поставеният въпрос,не е от тези, които са решавани от съдилищата противоречиво и тъй като не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият съдебен състав намира,че не е налице нито едно от основания по чл.280 ал.1 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 156 от 19.03.2009г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.