О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София 25.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 156 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Р. Г. Х. и В. Н. Н. от гр. Б.,чрез процесуалния си представител-адвокат М. против въззивно определение № 2* от 28.12.2009г.по гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Благоевградски окръжен съд,с което е потвърдено определение № 4* от 4.08.2009г., постановено по гр.д. № 624/2009г.на Благоевградски районен съд, което е прекратено производството поради недопустимост на предявения иск.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставения въпрос за приложимостта на нормата на чл.106 ал.5 от СК/отм./ по отношение на семейното жилище.
Срещу така подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността на подадената жалба.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
С обжалваното определение е потвърдено определение на районния съд ,с което е прекратено производството по дело,образувано въз основа на искова молба,подадена от съпруга срещу бивш съпруг,с искане за постановяване на решение,с което да й бъде предоставено ползването на семейното жилище до завършване на висшето образование на роденото от брака дете В. Искането си ищцата е мотивирала с факта,че с навършване на пълнолетие от детето е изтекъл срока,до който-с бракоразводното решение й е предоставено ползването на семейното жилище, а е невъзможно и недопустимо съвместното съжителство на бившите съпрузи,с оглед поведението на ответника. Съдът е приел,че чл.107 от СК/отм./не осигурява възможност за самостоятелна правна защита,че е неприложим извън производството по развод и че няма правен ред за промяна на решението,с което съдът е предоставил срок за ползване на семейното жилище.
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос.
В случая поставения от жалбоподателя въпрос- за приложимостта на нормата на чл.106 ал.5 от СК/отм./ по отношение на семейното жилище, е от значение за изхода на делото,но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата. Това е така,защото по този въпрос не се налага промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяване на тълкуването й и–конкретната хипотеза не сочи непълнота, неяснота или противоречие в законови норми,което да налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Практиката единно и непротиворечиво приема,че правната възможност на разпоредбата на чл. 106 ал.5 от СК/отм./ –за изменение на по-рано постановените мерки относно упражняването на родителските права от съда при промяна на обстоятелствата е неприложима към разпоредбата на чл. 107 ал. 1 от СК/отм/. Предоставянето на семейното жилище не е елемент от мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения между деца и родители и издръжката на децата, за които се отнася нормата на чл. 106 от СК/отм./. Нормата на чл.107 от СК/отм./намира приложение /както и е посочено в нея/само при допускане на развода. Само в тази хипотеза- съдът има задължение да уреди въпроса за ползването на семейното жилище и веднъж уреден този въпрос не може да бъде пререшаван. Това е така,защото законодателят не е предвидил подобна възможност. Разширително тълкуване е изключено,тъй като нормата на чл.107 от СК/отм./касае само ползването на съсобственото жилище/тя не урежда въпроса за собствеността/, предвидената уредба има временен характер,а в случая срокът,до който съсобственикът е бил принуден да търпи ограничение на правото си /навършване на пълнолетие на детето, родителските права по отношение на което са предоставени на другия родител/ вече е изтекъл.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не са налице основания за допускане до касационно обжалване по чл.280,във вр.с чл.274 ал.3 от ГПК от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от Р. Г. Х. и В. Н. Н. от гр. Б. ж.к.”Еленово” бл.146 ет.5 ап.15 против въззивно определение № 2* от 28.12.2009г.по гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Благоевградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.